Милия (дем Кожани)

Милия
Μηλιά
	Милия Μηλιά
— село —
	Милия Милия Милия
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Кожани
Надм. височина	440 m
Население	120 души (2021 г.)
Пощенски код	500 10

Вижте пояснителната страница за други значения на Милия.

Милия или Милотин (на гръцки: Μηλιά, до 1950 година Μυλωτίνη, Милотини^[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 440 m надморска височина,^[2] южно от Кожани, между Ано Коми (Ано Ваница) и Като Коми (Като Ваница).^[3]

История

В Османската империя

В 1528 година Милотин има 97 домакинства с 437 жители.^[4]

В края на ХІХ век Милотин е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ в Милотин е построена в 1861 година и е изписана от Димитриос Питенис.^[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Милотини (Milotini) живеят 120 гърци.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Милотин има 85 гърци.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Милутин е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.^[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Милотини (Μυλοτίνι), Кожанска каза, живеят 125 гърци елинофони християни.^[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милотин (Milotin) има 80 гърци.^[10]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Милотин остава в Гърция. През 1950 година името на селото е сменено на Милия.^[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	105^[2]	112^[2]	139^[2]	168^[2]	223^[2]	299^[2]	259^[2]	239^[2]	214^[2]	229	173	120

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 321. (на македонска литературна норма)
↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-05. Посетен на 28 декември 2014.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_321-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 321. (на македонска литературна норма)

[3] По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Τσότσος_94-4] Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)

[Διαρκής_κατάλογος-5] ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-05. Посетен на 28 декември 2014.

[6] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)

[7] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.

[8] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)

[9] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)

[10] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]