Кесария (дем Кожани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кесария.
| Кесария Καισάρεια | |
| — село — | |
  Кесария  Кесария  Кесария | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 287 m |
| Население | 499 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 10 |
Кесария (на гръцки: Καισάρεια) е село в Република Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Кесария е разположено на 330 m надморска височина,[1] на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас), на язовира Полифитоско езеро.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Кесария има 29 домакинства със 131 жители.[3]
В края на ХІХ век Кесария е малко гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е от ХІХ век.[4]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Касария (Kassaria) живеят 270 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Кесария има 151 гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кесария е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кесария (Καισάργια), Кожанска каза, живеят 250 гърци елинофони християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кесария (Kessaria) има 175 гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, овошки и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мегало Ормани | Μεγ. Όρμάνι | Мегало Дасос | Μεγάλο Δάσος[10] | |
| Карамачук | Καραματσοὺκ | Илиос | Ήλιος[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 319[1] | 350[1] | 414[1] | 620[1] | 702[1] | 856[1] | 815[1] | 796[1] | 770[1] | 693 | 615 | 499 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 316. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ36/31721/691/12-7-1985 - ΦΕΚ 467/Β/25-7-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 26 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
