Направо към съдържанието

Левендис (дем Кожани)

Левендис
Λεβέντης
— село —
Гърция
40.3651° с. ш. 22.0372° и. д.
Левендис
Западна Македония
40.3651° с. ш. 22.0372° и. д.
Левендис
Кожанско
40.3651° с. ш. 22.0372° и. д.
Левендис
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина795 m
Население7 души (2011 г.)
Пощенски код50100

Левендис или Ишъклар (на гръцки: Λεβέντης, до 1927 година Ισικλάρ, Исиклар[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

Левендис е разположено на 795 m надморска височина,[2] североизточно от Кожани, в прохода между южните склонове на Каракамен (Вермио) и северните на планината Скопос, през който минава пътят от Кожани за Бер.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ишъклар е турско село в Кожанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Ишаклар, Кожанска каза, има 137 турци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ашиклер е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 52 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Асиклар (Ασικλάρ), Кожанска каза, живеят 110 турци.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Ισικλάρ) има 136 жители.[7] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци туркофони,[2] бежанци от Турция. През 1927 година името на селото е сменено на Левендис или Фарос.[8] В 1928 година Фарос е изцяло бежанско с 19 семейства и 63 жители бежанци.[9]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 136[2] 120[2] 42[2] 57[2] 56[2] 31[2] 11[2] 42[2] 24[2] 12 7 3
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 313. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012