Направо към съдържанието

Ставроти

Ставроти
Σταυρωτή
— село —
Гърция
40.2181° с. ш. 21.8958° и. д.
Ставроти
Западна Македония
40.2181° с. ш. 21.8958° и. д.
Ставроти
Кожанско
40.2181° с. ш. 21.8958° и. д.
Ставроти
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина350 m
Население32 души (2021 г.)

Ставротѝ или Хашлар (на гръцки: Σταυρωτή, до 1928 година Χασιλάρ, Хасилар[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

Ставроти е разположено на 350 m надморска височина,[2] на 17 km южно от Кожани.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Хашлар турско село в Кожанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Хасаларъ (Хашларъ), Кожанска каза, има 219 турци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хасалар е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 48 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Хаслар (Χασιλάρ), Кожанска каза, живеят 250 турци.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Χασιλάρ) има 196 жители.[7] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци туркофони, бежанци от Турция.[2] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 52 семейства и 239 жители бежанци.[8]

През 1928 година името на селото е сменено на Ставроти.[2]

Населението традиционно произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 196[2] 205[2] 192[2] 211[2] 187[2] 209[2] 145[2] 92[2] 92[2] 72 27 32
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 330. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012