Срацимировци

Срацимировци
	Срацимировци
	Герб
Информация
Владение	България и Южна Албания
Страна	България
Парентална династия	Асеневци
Титли	Деспот на Валона; Деспот на Ловеч; Цар на България
Основател	Деспот Срацимир
Последен владетел	Ростислав Стратимирович
Настоящ потомък	неизвестен
Основаване	12 век
Разпадане	1686
Националност	българи
Кадетски линии	няма

Срацимир пренасочва насам. За други значения вижте Срацимир (пояснение).

Срацимировците са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династиите на Асеневци, Комнин Дука и Неманичи).

Основоположник на рода Срацимировци е Срацимир, който се жени за Кераца Петрица. Първият известен аристократ, носил това име, е протоспатарий Срацимир от 11 век, а втори е синът на Завида.

Брат на жупан Срацимир е великият жупан Стефан Неманя, който е прапрапрадядо на Кераца Петрица (виж родословното дърво).

Шишман I

Кераца Петрица

Петър (севастократор)

неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина

Деспот Срацимир

Първите известни представители на рода са братята Срацимир, Димитър, Радослав и Самуил, които по времето на династията на Тертеровци играят важна роля в управлението на държавата. В края на 13 век най-важният сред тях – Срацимир, се жени за известната болярка Кераца Петрица, произхождаща от „две страни от царско коляно“. Баща ѝ е деспот Шишман, а майка ѝ е дъщеря на цар Иван Асен II, т.е. е от рода Асеневци. Вследствие на този брак Срацимир получава от своя роднина по сватовска линия на Асеневци Теодор Светослав деспотска титла и владението Крън в днешна Област Стара Загора. Срацимир и Кераца Петрица имат 5 деца^[1], които се нареждат сред най-могъщите аристократи на Балканите през 14 век:

Иван Александър става ловешки деспот при управлението на вуйчо му Михаил III Шишман, а по-сетне и цар на България;
Елена Българска става кралица, а по-късно и царица в Скопие (и съпруга на цар Стефан Душан Неманич);
Иван Комнин става деспот на Валона (Вльора) (на Адриатическото крайбрежие);
Михаил остава да владее родовите имения около Крън;
Теодора;

Цар Иван Александър

Основна статия: Иван Александър

Цар Иван Александър има 2 брака:

от влахинята Теодора Басараб (дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб) има трима сина – Михаил IV Асен, Иван Срацимир и Иван Асен IV;
от еврейката Сара (Теодора) (Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора) има двама сина – Иван Шишман и Иван Асен V.

Михаил Асен при възцаряването на баща му е обявен за съцар. Той и двамата Иван-Асеновци са убити, като млади от османците. Цар Иван Александър разделя своята държава между останалите си синове и така възникват:

Видинското царство на Иван Срацимир и
Търновското царство на Иван Шишман.

Цар Иван Срацимир

Основна статия: Иван Срацимир

Цар Иван Срацимир от двата си брака има само 1 син – Константин II Асен. Неговата дъщеря Доротея става босненска кралица и оттам, през графската фамилия Цили и през династията на Хабсбургите, кръвта ѝ се влива в най-могъщата европейска аристокрация.

Цар Иван Шишман

Основна статия: Иван Шишман

Цар Иван Шишман има двама сина. Първият – Александър, след падането на България под османска власт е принуден да приеме исляма и е убит, като воин на турския султан в сражение в Мала Азия. Вторият – Фружин, запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната унгарска аристокрация. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина – Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в Османската империя и се задоволява със статута на мюселем в района между Пирот и Свърлиг. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в историческите хроники.

Цар Константин ІІ Асен и княз Фружин

Престолонаследниците цар Константин II Асен (син на цар Иван Срацимир) и княз Фружин (син на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408 – 1413 г. първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.

Потомци на рода

В края на 16 век (през 1598 г.) в Търново избухва Първото търновско въстание, чийто предводител Шишман е обявен за цар Шишман III.

През 1686 г. отново в Търново избухва нов бунт, чийто ръководител е Ростислав Стратимирович, обявил се за потомък на цар Иван Срацимир и цар Константин ІІ Асен и титулувал се „княз Търновски Страшимирович“. Твърде е възможно той наистина да е потомък на Константин II Асен, преките му прародители са се установили в Русия, по което и името Ростислав.

През 18 век във Видин се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу.

Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от този род, могат да се цитират писателят Алеко Константинов и литераторът Иван Шишманов.