Направо към съдържанието

Крумова династия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крумова династия
Герб
Герб
Предполагаемо знаме на България след Покръстването, предложено от папа Николай I
Информация
ВладениеПърво българско царство
СтранаБългария
Титлихан/кан/канасувиги, княз, цар
ОснователКрум
Последен владетелРоман
Настоящ потомъкняма
ОсноваванеVIII век
Разпадане997
Националностпрабългарска
Кадетски линииКомитопули (?)
Крумова династия в Общомедия
Паметник на хан Крум в древната крепост Крумово кале (област Търговище).
Разширение на България по времето на хан Крум.

Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през IX и X век. Истинското име на тази династия е неизвестно.

На Крумовата династия принадлежат българските владетели Крум, Омуртаг, Борис I, Симеон Велики и Петър I.

През този период България приема християнството, достига най-големия си териториален обхват и поставя началото на Златния век на българската култура.

Под покровителството на тези монарси тя става родното място на кирилицата; старобългарският става лингва франка в голяма част от Източна Европа и става известен като старославянски. В резултат на победата във Византийско-българската война от 913 – 927 г. Византийската империя признава императорската титла на българските владетели и Българската православна църква като самостоятелна патриаршия.

Последният представител на династията, цар Роман (управлявал от 977 до 991 (де факто)), е наследен от цар Самуил (управлявал 997 – 1014) от династията Комитопули[1] след смъртта му във византийски плен през 997 г. Самуил прави последния член на Крумовата династия номинален държавен глава през 977 г., за да избегне конфликт.[2]

Владетели от династията

[редактиране | редактиране на кода]
Крум 803 – 814
Омуртаг 814 – 831
Маламир 831 – 836
Пресиян I 836 – 852
Борис I 852 – 889
Владимир-Расате 889 – 893
Симеон I 893 – 927
Петър I 927 – 969
Борис II 969 – 971
Роман 977 – 997
Крумовата династия.
България при цар Симеон I Велики.
  • Wasilewski, T. (1988), Dzieje Bułgarii. Wrocław: Ossolineum. pp. 46 – 63 y 90. ISBN 83-04-02466-7.
  • Lang, D. M. (1983), Bułgarzy. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy. pp. 52 – 70. ISBN 83-06-00831-6.
  • I. Czamańska, Kruma dynastia. W: Słownik dynastii Europy. J. Dobosz i M. Serwański (red.). Poznań: Wydawnictwo Poznańskie, 1999, s. 240 – 241. ISBN 83-7177-025-1.
  1. Национален исторически музей. Национален Исторически Музей София. The Museum, 1995. с. 91.
  2. Assen Nicoloff. Samuel's Bulgaria. Assen Nicoloff, 1969. с. 10.