Крумова династия
| Крумова династия | |
 Предполагаемо знаме на България след Покръстването, предложено от папа Николай I | |
| Информация | |
|---|---|
| Владение | Първо българско царство |
| Страна | България |
| Титли | хан/кан/канасувиги, княз, цар |
| Основател | Крум |
| Последен владетел | Роман |
| Настоящ потомък | няма |
| Основаване | VIII век |
| Разпадане | 997 |
| Националност | прабългарска |
| Кадетски линии | Комитопули (?) |
| Крумова династия в Общомедия | |
.png)
Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през IX и X век. Истинското име на тази династия е неизвестно.
На Крумовата династия принадлежат българските владетели Крум, Омуртаг, Борис I, Симеон Велики и Петър I.
През този период България приема християнството, достига най-големия си териториален обхват и поставя началото на Златния век на българската култура.
Под покровителството на тези монарси тя става родното място на кирилицата; старобългарският става лингва франка в голяма част от Източна Европа и става известен като старославянски. В резултат на победата във Византийско-българската война от 913 – 927 г. Византийската империя признава императорската титла на българските владетели и Българската православна църква като самостоятелна патриаршия.
Последният представител на династията, цар Роман (управлявал от 977 до 991 (де факто)), е наследен от цар Самуил (управлявал 997 – 1014) от династията Комитопули[1] след смъртта му във византийски плен през 997 г. Самуил прави последния член на Крумовата династия номинален държавен глава през 977 г., за да избегне конфликт.[2]
Владетели от династията
[редактиране | редактиране на кода]| Крум | 803 – 814 |
| Омуртаг | 814 – 831 |
| Маламир | 831 – 836 |
| Пресиян I | 836 – 852 |
| Борис I | 852 – 889 |
| Владимир-Расате | 889 – 893 |
| Симеон I | 893 – 927 |
| Петър I | 927 – 969 |
| Борис II | 969 – 971 |
| Роман | 977 – 997 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Wasilewski, T. (1988), Dzieje Bułgarii. Wrocław: Ossolineum. pp. 46 – 63 y 90. ISBN 83-04-02466-7.
- Lang, D. M. (1983), Bułgarzy. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy. pp. 52 – 70. ISBN 83-06-00831-6.
- I. Czamańska, Kruma dynastia. W: Słownik dynastii Europy. J. Dobosz i M. Serwański (red.). Poznań: Wydawnictwo Poznańskie, 1999, s. 240 – 241. ISBN 83-7177-025-1.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Национален исторически музей. Национален Исторически Музей София. The Museum, 1995. с. 91.
- ↑ Assen Nicoloff. Samuel's Bulgaria. Assen Nicoloff, 1969. с. 10.
| |||||
