Смилец (династия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Смилец.

Смилец е българска царска династия от края на 13 век.

Династията е кръстена на българския цар Смилец, управлявал от 1292 до 1298 г. След няколко поредни неуспешни опита да спре татарското влияние в България цар Георги I Тертер принудително абдикира. Тогава Смилец заема българския престол със съгласието на татарския хан Ногай. След като става цар, започва война с Византия, но претърпява пълен неуспех. Впоследствие след още няколко неуспешни опита във вътрешната и външната политика на страната Смилец губи и малкото доверие, което някога е имал сред болярското съсловие.

Вторият представител на династията е синът на Смилец - Иван поради малолетието си управлява заедно с майка си Смилцена и деспота на Крън Алдимир. През есента на 1299 г. синът на починалия вече хан Ногай - Чака и синът на цар Георги I Тертер - Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска, където Теодор Светослав подкупва болярите, за да влезе в столицата. Там те провъзгласяват сина на Ногай за цар на България. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол.

Представители

Смилец - имената на родителите му са неизвестни, но се знае, че е от благороднически произход. Има двама братя.
Смилцена Палеологина - съпруга на Смилец, дъщеря на Константин Палеолог
Марина Смилец - дъщеря на Смилец и Смилцена
Теодора Смилец - дъщеря на Смилец и Смилцена, съпруга на сръбския крал Стефан Урош III Дечански
Иван IV Смилец - син на Смилец и Смилцена
Иван Драгушин - син на Марина и Алдимир.

Източници

Пламен Павлов (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ.
Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press

Вижте също