Иван IV Смилец
Иван IV Смилец | |
български владетел | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Управление | |
Период | 1298 – 1299/1300 |
Предшественик | Смилец |
Наследник | Светослав Тертер/Чака |
Герб | |
Семейство | |
Род | Смилец |
Баща | Смилец |
Майка | Смилцена Палеологина |
Братя/сестри | Марина Смилец Теодора Смилец |
Йван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог[1] и Йоан Палеолог Ангел Врана[2]) е български цар от 1298 до есента на 1299/1300 г.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Йван IV e син на цар Смилец и на царица Смилцена. Има две сестри – Марина, омъжена за Алдимир (деспот на Крън), и Теодора, омъжена за Стефан Урош III Дечански, крал на Сърбия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Поради малолетието си управлява заедно с майка си и с деспота на Крън Алдимир, женен за сестра му Марина.
България започва да гради мирни отношения със съседното Сръбско кралство и за жена на сръбския престолонаследник е дадена една от дъщерите на Смилцена и Смилец. Майката на царя предлага брак на Стефан Милутин и управлението на една огромна Българо-сръбска държава, ако признае престолонаследието на сина ѝ. Сръбският крал обаче отказва поради нежеланието си да повери в бъдеще Сърбия в български ръце.
През есента на 1299 г. Чака и Тодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска. Тодор Светослав подкупва болярите, за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Йван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол.
В последните години от живота си Иван IV Смилец се замонашва под името Йоасаф в един от манастирите на Света гора.
В типика на константинополския манастир Света Богородица Сигурна надежда, написан от леля му Теодора Синадина, се споменават щедрите дарения, които Йоан е направил приживе на основания от нея манастир: две лозета – едното се намирало близо до, а второ – в самия квартал Космидион, като последното Йоан дарил на манастира специално като аделфат за съпругата си[2]; къща в околностите на Калигария, за да се поддържа светлината в кандилото на гроба му[3]; златна икона на Богородица, инкрустирана с перли и осем скъпоценни камъка, както и покривало, върху което бил изобразен ликът на Богородица, а в центъра му имало кръг от перли; също така декорирал щедро една манастирска икона на Успение Богородично и дарил на манастира златотъкана подея с перли и изображение на четирите богородични празника. Заради щедростта му Теодора Синадина повелява манастирът ѝ да отбелязва паметта на Йоан ежегодно на 8 август (вероятно ден на смъртта му) чрез отслужване на седем литургии при два запалени свещника. Освен това веднъж седмично, в ден четвъртък трябвало да му се раздава за помен осветен хляб, а веднъж годишно при вратите на манстира да се раздава на нуждаещите се определено количество вино.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thomas & Hero 2000, с. 1562, Babia Elpis, 142; Андреев, Лазаров & Павлов 1999, с. 348, Смилец).
- ↑ а б Thomas & Hero 2000, с. 1557, Babia Elpis, 122.
- ↑ а б Thomas & Hero 2000, с. 1562, Babia Elpis, 142.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1999). Кой кой е в средновековна България. София
- Андреев, Йордан (1993). България през втората четвърт на XIV век. Велико Търново
- Андреев, Йордан (1998). Българските ханове и царе VII-XIV век. София
- Божилов, Иван (1986). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460 г.). София
- Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople (trans. Alice-Mary Talbot). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, архив на оригинала от 6 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140106200159/http://www.doaks.org/resources/publications/doaks-online-publications/byzantine-monastic-foundation-documents/typ071.pdf
Смилец | → | Цар на България (1298 – 1299) | → | Светослав Тертер |
|