Слатино (община Дебърца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Слатино.
| Слатино Слатино | |
 Слатино и Слатинското езеро | |
  Слатино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1090 m |
| Население | 161 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Официален сайт | slatino1.weebly.com |
| Слатино в Общомедия | |
Слатино (на македонска литературна норма: Слатино) е село в община Дебърца на Северна Македония.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в красива дълбока долина на Слатинската река,[1] обърната на запад и лесно достъпна.[2] Коритото на реката в селото е регулирано.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Най-старото писмено сведение за жителите на селото е Обширният преброителен дефтер на Охридския санджак от 1582 година, в който Слатино има 327 жители, всички християни.[1]
В XIX век Слатино е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В селото има две възрожденски църкви – в Горната махала „Света Богородица“ и в Долната махала – „Света Неделя“,[3] строени през XIX век.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слатино (Slatino) е посочено като село със 160 домакинства с 490 жители българи.[4]
Според Васил Кънчов в 90-те години Слатино има 120 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слатино е населявано от 960 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слатино е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 135 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слатино има 1040 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Слатино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]127 слатинци взимат участие в комунистическата съпротива през Втората световна война, от които 7 загиват и 9 са ранени. В селото има голям паметник.[1]
В 1953 година Слатино има 1016 жители, което регистрираният максимум на населението. Оттогава броят на населението непрекъснато намалява, като още от XIX век населението се препитава с работа на гурбет. Печалбарите предимно тръгват през пролетта за Влашко, Сърбия и България и се връщат през есента. Най-голямата мигрантска вълна е от 1909 до 1912 година, когато е открит презокеанският път за Канада и Аржентина. Тогава от селото заминават 70 слатинци. Втората голяма мигрантска вълна е от 1960 до 1970 година. Към началото на XXI век в Австралия има над 120 слатински семейства. Повечето от тях работят в железарските заводи в Грийнвил и Порт Кембла.[1]
На 26 май 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява манастира „Свети Йоан Кръстител“. Фреските са изработени от Драган Ристески от Охрид.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 161 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 160 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Слатино
Ангеле Слатински, свещеник и революционер[1]
Антим Поповски (1900 – 1987), духовник от Социалистическа република Македония- Блаже Илов Томев, български революционер от ВМОРО[10]
- Бранко Цветкоски (р. 1954), писател от Северна Македония
- Видан Угринов, български революционер от ВМОРО[11]
- Георги Попангелов (? – 1913), български революционер
- Гюрчин Петров (1875 – 1909), български революционер
- Димо Врангалов, български революционер от ВМОРО[12]
- Марко Иванов Марков, български революционер от ВМОРО[13]
- Никола Аврамов (1880 – 1939), български революционер
- Русе Марков, български революционер от ВМОРО[13]
- Силян Кузманов Кръстев, български революционер от ВМОРО[14]
- Стефан Блажев Кръстев, български революционер от ВМОРО[14]
- Томе Стоянов Томев, български революционер от ВМОРО[10]
- Траян Бавтировски (1932 – 2012), преводач от Северна Македония
- Цветко Неделков (1873 – ?), български революционер
- Починали в Слатино
- Панде Гошев (? – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
- Славчо Йолев, български революционер, войвода на слатинската чета през април 1906 година[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Дел од историјата на селото Слатино // Слатино. Посетен на 15 февруари 2024 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 януари 2013
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
| |||||||||||
