Свети Йоан Кръстител (Слатино)
| „Свети Йоан Кръстител“ „Свети Јован Крстител“ | |
 Общ изглед на църквата | |
 Местоположение в Дебърца | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Слатино |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охридско |
| Изграждане | 1858 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Йоан Кръстител“ в Общомедия | |
„Свети Йоан Кръстител“ или „Свети Йоан Бигорски“ (на македонска литературна норма: „Свети Јован Крстител“, „Свети Јован Бигорски“) е православен манастир в охридското село Слатино, Северна Македония, част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на около 800 m западно от селото, на малко плато източно покрай бившето Слатинско езеро.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирската църква е изградена върху темелите на по-стара едноименна църква от стар манастирски комплекс. Народното предание го свързва с Бигорския манастир „Свети Йоан Кръстител“ край Дебър.[3] Смята се, че манастирът е опожарен в XVII век.[1]
След инициативата на емигранти Слатино и доброволното събиране на средства започва възстановяването на манастира. В 1980 година с помощта на изселници в Австралия са построени оградата, трапезарията и камбанарията.[1]
На 26 май 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява възобновения манастир. Фреските са изработени от Драган Ристески от Охрид.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Дел од историјата на селото Слатино // Слатино. Посетен на 15 февруари 2024 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ а б в Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 277. (на македонска литературна норма)
