Издеглаве
| Издеглаве Издеглавје | |
 | |
  Издеглаве | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 779 m |
| Население | 161 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Издеглаве в Общомедия | |
Издеглаве или Издеглавие (среща се и днес неправилното изписване Издеглавье, на македонска литературна норма: Издеглавје, е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Селото е разположено в полето.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според легендите в Охрид Издеглаве е средновековната Главеница.[1]
В XIX век Издеглаве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В него е и седалището на мюдюрина на цяла Дебърца.[1]
В 1845 година руският славист Виктор Григорович пристига в Издеглавие в търсене на Главиница и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
| „ | ...в неголяма долина, наричана Горна Дебърца, в подножието на скалиста планина лежат няколко схлупени къщички с голяма къща на собственика. Това е Издеглавие, чифлик, тоест частна собственост, жителите му са непостоянни, тъй като собственикът турчин сменя работниците. След това узнах, че на западния склон на планината има следи от старо село, а малко по-нагоре в гората се крие древна църква. Западно от това място, зад рекичката Сини вир, на едно възвишение има старо гробище и разрушена църква. С водач и двама албанци огледах тези места. В гората намерих малка каменна църква, над чиято врата има изписан на стената образ с надпис:[2] „свѧтыи Никола“. Вътрешността ѝ беше напълно опустошена. Стенната живопис, на която някога е имало гръцки, и изглежда славянски насписи, изобразяваше деянията на светите Константин и Елена. Иконостасът беше гол: иконите, от които живописта се беше изтрила, лежаха на пода и на аналоя. Вътрешността на олтара беше покрита с прилепи. Под планината имаше следи от жилища, но не и признаци на големи каменни постройки. След като пресякох рекичката Сини вир, на възвишението огледах гробището, чиито надгробни камъни бяха без надписи, както и развалините на църквата „Свети Димитър“ наблизо.[3] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Издегловие (Izdéglovié) е посочено като село с 45 домакинства със 128 жители българи.[4]
Според Васил Кънчов в 90-те години Издеглавье чифлик има 15 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Издеглавье е населявано от 220 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Издеглави е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 28 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Издеглавие има 224 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война 10 души от Издеглаве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 136 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 16 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има църкви „Свети Димитър“ – от XX век, и „Света София“.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Издеглаве
Наум Илиев (1874 – ?), български революционер- Сандре Мойсов Митрев, български революционер от ВМОРО[11]
Славе Стояновски (р. 1943), югославски офицер, генерал-майор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 105.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 106.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
| |||||||||||
