Турие (община Дебърца)
Тази статия е за село в община Дебърца. За селото в Гърция, чието гръцко име е Корифи, вижте Турие (дем Лерин).
| Турие Турје | |
 | |
  Турие | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1256 m |
| Население | 17 души (2002) |
| Пощенски код | 6346 |
| Турие в Общомедия | |
Турие (среща се и днес неправилното изписване Турье; на македонска литературна норма: Турје) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е на самото било на Илинската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Света Богородица“ в селото има ценни стенописи от началото на XVII век.[1] В XIX век Турие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Турие (Turié) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[2] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[3]
Според Васил Кънчов в 90-те години Турье има 30 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Турье е населявано от 320 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Турие е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 43 къщи.[6]
По време на Илинденското въстание, на 9 август 1903 г. по данни на ВМОРО край Турие се води тричасово сражение между въстаническа чета и османски аскер, в което турските части дават 11 убити и ранени.[7] През следващите дни са убити трима цивилни жители на селото - Янко Георев (40-годишен) и Кръстина Милошова (80-годишна), убити на 12 август в селото и Алеко Петрев (15-годишен), убит на 29 септември край Турие.[8]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Турие има 456 българи екзархисти.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 17 жители македонци.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 17 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Събор на 28 август, Голяма Богородица.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Турие
Андре Максимов, български революционер от ВМОРО[12]- Ванчо Турянец, български революционер, селски войвода на ВМОРО по време на Илинденско-Преображенското въстание, участник в сражението в местността Мрамор, между охридските села Мраморец и Турие на 12 август 1903 година.[13][14]
- Велян Найдев Спасов, български революционер от ВМОРО[15]
Йован Андревски (р. 1942), северномакедонски офицер, генерал-лейтенант- Томе Трайчев Тренев, български революционер от ВМОРО[15]
- Яким Богоев Кузманов (1874 - ?), български революционер от ВМОРО, действал в Дебърца, участвал в нападението на мюдюрницата в Издеглавие[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Костовска, П. Симболичното значење на претставата на Христовото Крштение во црквата Свети Никола во Варош, кај Прилеп // Balcanoslavica (26-27). Прилеп, 1999 - 2000. с. 43.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 149.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 136.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1353-1354.
| |||||||||||
