Георги Попангелов
| Георги Попангелов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 септември 1913 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Ангеле Слатински |
| Деца | Антим Поповски |
Георги Попангелов, известен още като поп Георги Кьосето (изписване до 1945 година: Георги попъ Ангеловъ), е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Попангелов е роден в Слатино, Охридско, в Османската империя, днес Северна Македония в семейството на поп Ангеле.[2]
Попангелов влиза във ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на слатинската чета. След края на въстанието Попангелов е арестуван и лежи в Битолския затвор. Амнистиран е през януари 1904 година. Отново е арестуван в началото на 1908 година и е осъден на 10 години затвор. По време на Хуриета е освободен.[1] Жена му Дона извезва слатинското революционно знаме.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 3 отделна партизанска рота и Сборна партизанска рота на МОО.[3]
Взема участие в Българо-албанското въстание от 1913 година срещу сръбските окупационни части. След разгрома на въстанието Георги Попангелов е заловен и разстрелян (според други източници разпънат[4]) от сърбите през септември 1913 година в Охрид.[1][5]
Синът му Антим Поповски е духовник.[2]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Служба Светому Наума Охридскому“, Слатино, Дебърца, 1904 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 130.
- ↑ а б в Дел од историјата на селото Слатино // Слатино. Посетен на 15 февруари 2024 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 363.
