Беседа:Слатино (община Дебърца)
История
[редактиране на кода]В Република Македония има три села с името Слатино, в района на Тетово, Корабно и Дебрца. В слънчев и топъл есенен ден посетихме Слатино в областта Дебрца. Селски квартал, през която тече река Слатинска с уредена корито, което представлява украшение на селото. Първи писмени данни за жителите на селото е обширна пописен дефтер на Охридския санджак от 1582 г., където е посочено, че Слатино има 327 жители, всички християни. Според проучванията на Миливой Костески, Слатино през 1953 г. има 1016 жители, което представлява максимум в досегашното съществуване. Оттогава насам броят на населението е в постоянен спад и днес има около 100 жители. С факта, че Слатино се смята за хълмиста местност — планинско и бедно село, емиграцията започва още през втората половина на 19 век. Емигриращите от селото в търсене на работа отивали през пролетта във Влашко, Сърбия и България, а се завръщали през есента. Най-голяма емигрантска вълна засегнала селото от 1909 до 1912 г., когато се отваря презокеанският път за Канада и Аржентина. Тогава заминават седемдесет слатинци. От Канада една група, поради липса на работа заминала за Австралия. Втората голяма емигрантска вълна е от 1960 до 1970 г. и с по-малък интензитет продължава до наши дни. Сегашните печалбари със себе си носят и своите семейства, за да днес в Австралия има над 120 семейства. Повечето от тях работят в железарниците на Гринвил и Порт Кембла. На временна работа в европейските страни са тръгнали около 30 слатинци. При всяко веселие и сядане на трапезата в селото започва с благословията „За добрите хабер от печалбарите“. Дълги са списъците с имената на Слатинци които са пръснати навсякъде по света. Движещ се в квартала се срещнахме с Панко Стойкоски и майка му Зорка. След дълъг престой в Австралия са се завърнали в родното си огнище и се веселиле в новоизградената къща. Радостта не дочекал хоста, който починал наскоро, а в Австралия остава дъщеря Нада със семейството си. На почивка са дошли Иванчо и Митра Каранджулоски със семейството си. Те в Австралия са над 20 години. Тяхната радост от пребиваването е неизмерима.
В селото има две църкви строени през 19 век и манастир. Горната църква „Света Богородица“ тайно е градена много години, тъй като не е имало разрешение за строителство. Тя е зографисана след Илинденско-Преображенското въстание в 1912 г. от миячките братя Димитър, евтина и Георги Чолакът. Долната църква се нарича „Света Стара Неделя“. Започва да се строи 1808 г. и е завършена през 1858 година. Манастирът "Св. Йоан Бигорски се смята, че е някъде от много отдавна. Той е запален от турците през 17 век. По инициатива на печалбари от Слатино и доброволно събиране на пари успяват да изградят сегашното манастирче, а чак през 1980 г. с помощта на македонски емигранти от Австралия, е направена ограда, трапезарията и камбанария.
В миналото през вековете забележителност на селото е оставил свештеничкото и революционно семейство Поповци, който чрез няколко поколения дало известни борци за духовно и национално освобождение на македонския народ и за самостоятелност на държавата и църквата. За спомените и истините за легенди и събитията ни разказва Георги Попоски: — Горд съм, че произхождат от такова семейство. Моят прадядо поп Ангела бил ученик на Димитър Миладинов и личен приятел с Григор Пърличев.
След като завършва училището при Миладинов продължава да се учи в янинската гимназия, където добре научава гръцкия език. След това завършва духовна семинария в Русия и Слатино представлява първото училище на народен език. След 4 години запопил. Той е имал участие в превеждането на триптихот, които днес се съхранява в „Свети Наум“ в Охрид. Основател е на първата революционна клетка в Западна Македония, известна в историята като Слатинска компания. Тя ще бъде една от първите искри и предвестник на предстоящите борби и революционни събития в Македония. Тази негова духовна и патриотична дейност предизвиква ревност у слатинските попове, които търсят начин да му отнемат енорията. Убит е през 1875 г. и в доклада на руския консул в Битоля и в писането на руския славист Селишчев убийството е писано като престъпление.
Синът му поп Георги е известен македонски комита, войвода и революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание и в Първата Балканска война за освобождението и самостоятелност на Македония, като личен приятел и соборец на Никола Карев, Дамян Груев, Христо Узунов, Петър Чаулев, Йордан Пиперката и съмишленик на Гоце Делчев, с когото има среща в Битоля и на много други революционери, комити и войводи. Османските власти осъждат 12 пъти на лишаване от свобода, от които 3 пъти по 101 години. Първият път е осъден на 101 години затвор, когато на 4 април 1903 г. са били сардисани всички села в Дебрца след въстание в Арбиново и са събрани 218 селяни, сред които и 18 Слатинци. Биват осъдени в Битоля, а след това прехвърлени с товарни вагони в Солун, където ги натоварват на един параход за Диарбекир. Благодарение на охридските първенци и Битолския чорбаджии с подкуп поп Георги е свален от кораба и върнат обратно. От Диарбекир с амнистия от 1908 г. 10 слатинци се завръщат у дома, а девет завинаги оставят костите си в пустините на Мала Азия.
Жената на поп Георги, баба Дола, заради своята смелост и участие в Илинденското въстание комитите и дават име Рейн. Тя има изнесени знамето на червена основа с жълти Ресино а като емблема е библията с пистолет и лихви. По този повод е изпята песента: — "се разгневи турския паша от Панагюрище, да хванете и жива да донесе на Райна поп Георгиева. Когато хванал тя се обръща: — Искате колене ме искате бесете ме, аз везев знамето и го сложих знака смърт или свобода за Македония. "На 13 октомври 1913 г. поп Георги бил застрелян пред своя народ в Слатино от сръбската окупационна власт тъй като не искал да подпише декларация, че се чувства сърбин.
Неговият син сирак Анти, не е имал възможност да завърши богословски — училище за учители в Битоля, тъй като е бил протеруван от училищните власти, син на бунтовник и опасен за сръбската власт. Как печалбар в Белград установява контакти с напреднали студенти и работници, и е бил посетител на дружеството Вардар организирано от македонските студенти в Белград. Там се срещнал с Петре Пирузе, с Петър Богданов Кочко, Кузман Йосифовски земен и много други личности, от които са надоградувал и збогатувал знанията. Анти със своя ангажимент печели доверието на Кузман Йосифовски земен Михайло Апостолски, Методи Андонов Ченто, които са пребивавали в Дебрца. Петре Пирузе заедно с Кузман Йосифовски земен през ноември 1941 г. организирали му запопување в Тирана при владиката Христофор. Той е приет за член на разширения състав на главния щаб на НОВА и ПОМ и ръководи комисията по религиозните въпроси. Баща ми анти е един от инициаторите и организаторите в главния щаб за организиране на Първия свещенически събор през октомври 1943 г. в село Издеглавие, където са поставени основите на Македонската православна църква и са приети много важни исторически решения за МПЦ, македонският народ и за движението. Той събрание е предвестник на историческия АСНОМ.
В НОВА вземат участие 127 Слатинци, от тях 7 са убити и 9 ранени. В техни памет на входа на селото е построен импозантен паметник.
Приказките за Слатино, за живота в него някога и сега ще продължат поколенията, а селото ще съществува благодарение на ресурсите, с които го дарила природата и ценните Слатинци които с инфраструктурни обхвана допринасят Слатино отново да върне някогашния блясък.
Традиции в село Слатино
[редактиране на кода]- Всяка година на 11 септември в село Слатино се чества Свети Йоан Кръстител. На този ден всички хора идват да се насладят на красотата на манстира и на традиционното Македонско постно тавче-гравче. Този ден цялото село славит домашна слава, на която се очакват по-близките и приятели на гости.
- На 19 и 20 януари в село Слатино се чества Богоявление Христово (Богоявление). Тогава всички селяни, които не живеят в селото се връщат в домовете си в селото. Сабайлето на 19 януари се събират младите деца отиват в църквата. Седмица. След това се вдигат знамената на църквата заедно с кръста. След кръста се хвърлят в дълбоката река, където скачат много хора, за да го хванат. Смята се, че който улови кръста, ще има късмет през годината. В селото има около 13 фирми, където хората са събират за този празник. Най-голямата компания, която наброява около 30 къщи е копанията която създават нашите преции братята Гьоршо, Андрея и Мирче според имената им са създадени и фамилните имена Гьоршоски, Андрески и Мирчески.
- На 19 януари се честват Мъжкото Богоявление, където всички мъже ходят по къщите а пък на 20 януари се чества женското Богоявление, на което всички жени ходят по къщите.