Направо към съдържанието

Саут Дакота (линеен кораб, 1941)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Саут Дакота“
USS South Dakota (BB-57)
Линейният кораб „Саут Дакота“ през 1943 г.
Флаг САЩ
Клас и типЛинеен кораб от типа „Саут Дакота“
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Заложен5 юли 1939 г.
Спуснат на вода7 юни 1941 г.
Влиза в строй20 март 1942 г.
Изведен от
експлоатация
31 януари 1947 г.
утилизиран през октомври 1962 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост38 580 t (стандартна);
45 233 t (пълна)
Дължина203,0 m (по КВЛ)
207,3 m (максимална)
Ширина33 m
Газене10,7 m (при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 310 mm;
горна палуба: 38 mm;
главна палуба: 146 – 152 mm;
противоосколъчна палуба: 19 mm;
барбети: 287 – 439 mm;
кули ГК: 184 – 457 mm;
кули 127 mm оръдия:
51 mm;
траверси: 287 mm;
бойна рубка: 102 – 406 mm
Задвижване4 парни турбини General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
130 000 к.с.
Скорост27,5 възела
(50,9 km/h)
Далечина на
плаване
15 000 морски мили при 15 възела ход
Екипаж1793 – 2634 души
Въоръжение
Артилерия3x3 406 mm;
8x2 127 mm
Зенитна артилерия:
4x4 28 mm;
8x1 12,7 mm картечници[Коментари 1]
Самолети2 катапулта;
3 хидросамолета
OS2U „Кингфишър“
„Саут Дакота“ в Общомедия

Саут Дакота (на английски: USS South Dakota (BB-57)) е линеен кораб на САЩ. Главен кораб на едноименния тип линейни кораби.

„Саут Дакота“, наречен още и Линкорът „X“, е построен по време на Втората световна война. „Саут Дакота“ е третият кораб във ВМС на САЩ, който е кръстен в чест на 40-я щат. „Саут Дакота“ по време на Втората световна война отначало прекарва 15-месеца в Тихия океан, където води бойни действия, след което се връща в Ню Йорк за модернизация.

После модернизацията, през май 1943 г., той се присъединява към британските конвои в Северния Атлантик и Арктика, след което се връща в състава на Тихоокеанския флот, през август 1943 г. Там той участва в бойните операции, предшестващи нахлуването в Япония. След края на войната, през октомври 1945 г., се връща Съединените Щати.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

„Саут Дакота“ преминава в Тихия океан на 21 август 1942 г., но на 6 септември налита на коралов риф при Тонгатапу, разкъсвайки обшивката на второто дъно. До 12 октомври корабът е на ремонт в Пърл Харбър[1]. По това време флотът на САЩ в Тихия океан води кампанията по превземането на островите Гуадалканал, и с приключването на ремонта „Саут Дакота“ е включен в състава на авионосното съединение TF-16, сформирано около самолетоносачаЕнтърпрайз(USS Enterprise (CV-6)). На 26 октомври съединението участва в сражението с японските самолетоносачи „Шокаку“ и „Дзуйкакупри островите Санта Крус. Линкорът изпълнява несвойствената му роля на основа ба ордера за ПВО, но благодарение на силното зенитно въоръжение и системите за управление на огъня добре се справя със задачата. Съгласно рапорта на командира на кораба неговата артилерия сваля в това сражение 26 самолета на противника, обаче според следвоенните изчисления на сметката на зенитната артилерия на цялото съединение в този бой са само 13 машини[2]. Самият „Саут Дакота“ получава две бомбени попадения в кулите на главния калибър. Извадени са от строя две оръдия и 50 човека са ранени от осколките, включая командира на мостика. При оттеглянето на съединението към Нумеа, в нощта на 27 октомври, „Саут Дакота“ се сблъсква с разрушителяМахеан“ (USS Mahan (DD-364)), получавайки леки повреди по корпуса[3].

От двата оставащи в този район американски самолетоносача „Хорнет“ (USS Hornet (CV-8)) отива на дъното, а „Ентърпрайз“ е повреден. Японските самолетоносачи също са в ремонт. За това следващото сражение е с участието на артилерийски кораби. В нощта на 7 ноември американско съединение в състав линкорите „Вашингтон“ (USS Washington (BB-56)) и „Саут Дакота“ с 4 разрушителя се среща в бой с японско съединение в състав линкора „Киришима“, тежките крайцериАтаго“ и „Такао“, леките крайцериСендай“, „Нагара“ и 9 разрушителя. Огънят на японските кораби се съсредоточава по „Саут Дакота“, и той получава 27 попадения от 356-мм, 203-мм, 152-мм, 140-мм и 127-мм снаряди. Поясът не е пробит, но надстройката получава сериозни повреди. Поради излизане от строя на кабели и прибори за управление линкорът фактически губи своята боеспособност. Загиват 38 души, още 60 са ранени[3].

Ремонтът на „Саут Дакота“ преминава в корабостроителницата на Ню Йорк от 18 декември 1942 до 25 февруари 1943 г. От март до август 1943 г. линкорът действа съвместно с британския флот на метрополията, след което се връща в Тихия океан и се занимава с поддръжката на десантите по островите, завзети от японците. През ноември 1943 г. „Саут Дакота“ взема участие в кампанията на Гилбъртовите острови, Маршаловите острови, Макин и Тарава, на 6 декември обстрелва Науру, а в края на януари 1944 г. – Рои Намюр и Куаджалин. През февруари 1944 г. „Саут Дакота“ влиза в състава на бързоходното авионосно съединение TF.58, участвайки във всичките му операции. По време на рейда над Каролинските острови, с негово участие са свалени четири самолета. В хода на боя във Филипинско море, на 19 юни 1944 г., линкорът е уцелен от 225-кг бомба, пусната от японски D4Y. Повредена е надстройката, убити са 24 и са ранени 27 души. След едномесечен ремонт „Саут Дакота“ се връща в състава на TF.58, продължавайки да действа в неговия състав до края на войната. На 6 май 1945 г., по време на зареждане с боеприпаси от снабдителен кораб, става запалване на заряд на главния калибър, който възпламенява още четири заряда. За да се избегне пожара е наводнен погребът на кулата от ГК №2[4]. Загиват 3 души, от 23, ранени и с изгаряния, още седем впоследствие умират. На 14 юли 1945 г. линкорът обстрелва остров Хоншу. Преминава в Токийския залив на 29 август, където се намира до 20 септември. На 3 януари 1946 г. се връща във Филаделфия. За времето на войната „Саут Дакота“ получава 13 бойни звезди, сваляйки 64 самолета на противника. Линкорът е изваден в резерв на 31 януари 1947 г. във Филаделфия. На 1 юни 1962 г. е изключен от списъците на флота и през октомври 1962 г. е продаден за скрап[3].

На борда на „Саут Дакота“ служи Келвин Греъм (на английски: Calvin Graham), който се счита за най-младият американски военнослужещ участвал във Втората световна война.

Линкорът „Саут Дакота“ (BB-57) в Норфолкската военна корабостроителница през 1943 г.
  1. Всички данни са проектни.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. М., Коллекция, Яуза, Эксмо, 2005. ISBN 5-699-14176-6.
  • В. Н. Чаусов. Линкоры типа „Саут Дакота“. Москва, Моделист-конструктор, 2005, 64 с.
  • Чаусов В. Н. Истребители линкоров. Американские суперлинкоры типа „Саут Дакота“. М., «Яуза», „Эксмо“, 2010, 112 с.
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. London, Convay Maritime Press, 2002, 403 с. ISBN 0-87021-459-4.
  • Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985, 464 с. ISBN 0-087021-715-1.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke, Thomas G. Webb. United States Battleships, 1935 – 1992. Naval Institute Press, 1995. ISBN 978-1557501745.
  • Burr, Lawrence. US Fast Battleships 1936 – 47. The North Carolina and South Dakota Classes. Oxford, Osprey Publishing, 2010, 48 с. ISBN 978-1-84603-510-4.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS South Dakota (BB-57) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​