Направо към съдържанието

Леки крайцери тип „Сендай“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Сендай“
川内型軽巡洋艦
Лекият крайцер „Джинцу“
Флаг Япония
Клас и типЛеки крайцери от типа „Сендай“
Следващ типЮбари
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Нагара“
ПроизводителКорабостроителница на „Мицубиши“ в Нагазаки и др., Япония.
Планирани8
Построени3
В строеж1922 г. – 1925 г.
В строй1924 г. – 1944 г.
Отменени5
Загуби3
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5278 t (стандартна);
5685 t (пълна)[1]
Дължина163,0 m
Дължина между перпендикулярите
152,4 m
Дължина по водолинията
158,5 m[1]
Ширина14,2 m
Газене4,91 m
Броняпояс: 63 mm (38+25,4);
палуба: 28,6 mm[1]
Задвижване4 парни турбини Mitsubishi-Parsons-Gihon
(на „Джинцу“ – Brown-Curtis);
12 водотръбни котли Kampon
Мощност90 000 к.с. (67,1 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост35,25 възела
(65,28 km/h)
Далечина на
плаване
6000 морски мили при 14 възела ход (фактическа);
Запас гориво: 570 t въглища, 1010 t нефт
Екипаж450 души
Кръстени в чест на:река Сендай на остров Кюшу
Въоръжение
Артилерия7x1 140 mm;
Зенитна артилерияПървоначално:
2x1 76 mm;
2x1 6,5 mm картечници Тип 3
Минноторпедно
въоръжение
4x2 610 mm ТА;
16 торпеда Тип 8;
48 мини
Самолети1 катапулт;
1 изтребител Тип 10
Леки крайцери тип „Сендай“ в Общомедия

Сендай (на японски: 川内型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически се използват като лидери на флотилиите разрушители.

Последната, трета група 5500-тонни крайцери, се различават по другото разположение на котлите и четирите (вместо три) комина. От седем планирани в периода 1922−1925 г. в корабосторителниците в Нагазаки, Кобе и Йокохама са построени три кораба, всички от които служат в междувоенния период и са потопени в хода на Втората световна война.

Нака

На „Нака“, който последен влиза в строй, формата на носовия край е изменена от „лъжицовидна“ на клиперна, при това максималната дължина на корпуса практически не се променя.

Представители на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
Име Построен в Заложен Спуснат на вода Въведен в експлоатация Съдба
Сендай (川内) Корабостроителница на „Мицубиши“ в Нагазаки 16 февруари 1922 г.[2] 30 октомври 1923 г.[2] 29 април 1924 г.[2] Потопен в сражението в залива Императрица Августа на 2 ноември 1943 г.
Джинзу (神通) Корабостроителница на „Кавасаки“, Кобе 4 август 1922 г.[2] 8 декември 1923 г.[2] 31 юли 1925 г.[2] Потопен в сражението при Коломбангара на 13 юли 1943 г.
Нака (那珂) Корабостроителница на Йокохама 24 май 1924 г.[~ 1][2] 24 март 1925 г.[2] 30 ноември 1925 г.[2] Потопен от американската палубна авиация при нападението над Трук на 17 февруари 1944 г.
„Како“ (加古) Морски арсенал, Сасебо 15 февруари 1922 г.[2] Поръчката е анулирана на 17 март 1922 г., разкомплектован на стапела
„Камо“ (鴨) Имената са присвоени на 5 ноември 1921 г., но във връзка с условията на Вашингтонския договор не са залагани.
„Кидзу“ (木津)
„Найоро“ (名寄)
  1. Изначално крайцерът „Нака“ е заложен на 10 юни 1922 г., но неговият корпус е разрушен на стапела по време на Великото земетресение в Канто.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
  • Иванов С. В. Лёгкие крейсера Японии. Белорецк, Нота, 2005, 156 с.
  • Михайлов А. А. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг. Санкт-Петербург, 2005, 120 с.
  • Патянин С., Дашьян А., Балакин К., Барабанов М., Егоров К. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. Москва, Яуза, ЭКСМО, 2007, 352 с.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Сэндай““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​