Направо към съдържанието

Леки крайцери тип „Кума“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Кума“
天龍型軽巡洋艦
„Китаками“ през 1935 г.
Флаг Япония
Клас и типЛеки крайцери от типа „Кума“
Следващ типЛеки крайцери тип „Нагара“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Тенрю“
ПроизводителМорски арсенал в Сасебо и др., Япония.
Планирани5
Построени5
В строеж1917 г. – 1921 г.
В строй1920 г. – 1946 г.
Утилизирани1
Загуби4
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5580 t (стандартна);
5926 t (пълна)
Дължина162,2 m
Дължина по водолинията
158,5 m
Ширина14,17 m
Газене4,8 m
Броняпояс: 63 mm (38+25,4);
палуба: 28,6 mm;
бойна рубка: 50,8 mm
Задвижване4 парни турбини Mitsubishi-Parsons-Gihon
(на „Ои“ – Brown-Curtis);
12 водотръбни котли Kampon
Мощност90 000 к.с. (67,1 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост36 възела
(67 km/h)
Далечина на
плаване		6000 морски мили при 14 възела ход;
Запас гориво: 350 t въглища, 1260 t нефт
Екипаж450 души
Кръстени в чест на:река Кума в префектура Кумамото
Въоръжение
Артилерия7x1 140 mm;
Зенитна артилерияПървоначално:
2x1 76 mm;
2x1 6,5 mm картечници Тип 3
Минноторпедно
въоръжение		4x2 533 mm ТА;
16 торпеда Тип 6;
48 мини
СамолетиСамо на „Кисо“:
1 катапулт;
1 изтребител Тип 10
Леки крайцери тип „Кума“ в Общомедия

Кума (на японски: 球磨型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически се използват като лидери на флотилиите разрушители.

В периода 1918−1921 г. в корабостроителниците на Сасебо, Йокосука и Кобе са построени пет кораба. Всички те се намират в състава на флота през междувоенния период и нееднократно са модернизирани. Активно участват във Втората световна война, в хода на която загиват 4 от 5 единици, оцелелият „Китаками“ е разкомплектован през 1947 г.

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: 140 mm морско оръдие Тип 3

Екипаж и условия на обитаемост

[редактиране | редактиране на кода]

Щатно екипажът на всеки от крайцерите се състои от 37 офицера и 413 подофицера и матроса. Освен това, обичайно на тях допълнително има и щаб на ескадра разрушители (5 офицера и 22 нисши чина)[1].

Каютите на офицерите, с площ 430,92 m² и обем 874,76 m³ (10,69 m² и 21,83 m³ на човек), са разположени в кърмовата част на кораба на долната палуба, зад машинните отделения. Свързаните с това проблеми са аналогични на тези при типа „Тенрю“ – т.е. високо ниво на шум и вибрации[1].

Кубриците за нисшите чинове, с площ 656,87 m² и обем 1411,1 m³ (1,56 m² и 3,38 m³ на човек), се намират в носовата част на кораба на горната палуба и в полубака. В най-отдалеченият, седми кубрик, поради съседството с котелното отделение, е много горещо, особено при плаване през лятото и в южните морета[2].

И в двата случая осветлението и вентилацията са естествени.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
Име Построен в Заложен Спуснат на вода Въведен в експлоатация Съдба
„Кума“
(球磨) 		Морски арсенал, Сасебо 29 август 1918 г.[3] 14 юли 1919 г.[3] 31 август 1920 г.[3] Торпилиран от британската подводница „Тели Хо“ на 10 март 1944 г.
„Тама“
(多摩) 		Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки 10 август 1918 г.[3] 10 февруари 1920 г.[3] 29 януари 1921 г.[3] Потопен в сражението в залива Лейте на 25 октомври 1944 г.
„Китаками“ (北上) Морски арсенал, Сасебо 1 септември 1919 г.[3] 3 юли 1920 г.[3] 15 април 1921 г.[3] Предаден за скрап през 1947 г.
„Ои“ (大井) Корарабостроителница на „Кавазаки“, Кобе 24 ноември 1919 г.[3] 15 юли 1920 г.[3] 3 октомври 1921 г.[3] Торпилиран от американската подводница „Флешър“ западно от Манила на 19 юли 1944 г.
„Кисо“
(木曾) 		Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки 10 юни 1919 г.[3] 14 декември 1920 г.[3] 4 май 1921 г.[3] Потопен от американската палубна авиация западно от Манила на 13 ноември 1944 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 41.
  2. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 27.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Лакруа и Уэллс 1997, с. 791.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
  • Иванов С. В. Лёгкие крейсера Японии. Белорецк, Нота, 2005, 156 с.
  • Михайлов А. А. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг. Санкт-Петербург, 2005, 120 с.
  • Патянин С., Дашьян А., Балакин К., Барабанов М., Егоров К. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. Москва, Яуза, ЭКСМО, 2007, 352 с.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кума““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леки_крайцери_тип_„Кума“&oldid=12284452“.