5"/38 Mark 12

Mark 12 5″/38
5″/38 Mark 12
	Mark 12 5″/38 5″/38 Mark 12
	Оръдия 5″/38 Mark 12 в едностволните кули Mk 30, поставени на разрушител тип „Флечър“
История на производството
Производител	САЩ
Година на производство	от 1932 г.
Произведени	>8000
История на службата
Години на експлоатация	от 1934 г.
На въоръжение в	ВМС на САЩ;; Военноморски сили на САЩ
Войни и конфликти	Втора световна война;; Корейска война;; Виетнамска война;; Фолкландска война;; Война в Персийския залив (1990 – 1991)
Характеристики на оръдието
Калибър, mm	127
Дължина на ствола, mm/калибра	5685/38
Тип затвор	Клинов затвор
Маса на оръдието със затвора, kg	4800
Начална скорост на снаряда, m/s	760 – 790
Принцип на зареждане	Разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	15
Характеристики на артилерийската установка
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-15°/+85°
Максимална далечина на стрелбата, m	16 000
Досегаемост по височина, m	11 890
	Mark 12 5″/38 в Общомедия

Mark 12 5″/38 е американско 127-mm корабно оръдие от периода на Втората световна война. 5″ е калибъра на оръдието в инчове, 38 – дължината на ствола на оръдието в калибри.

Едно от най-известните артилерийски оръдия във Втората световна война. Съществува в два основни варианта: неуниверсален и универсален (зенитен и противокорабен). Разликата между тях е, че подаването на снарядите в първия вариант се осъществява при ъгъл на подем на ствола до 35°. В универсалния вариант подаването на снарядите се осъществява до ъгъл на подем на ствола от 85°. Оръдието се поставя в едно и двуоръдейни установки. Артилерийските установки съществуват в няколко различни варианта на изпълнение: открит, с щит, открит отзад и напълно закрит (куполни установки), с установка на централен щифт на неподвижен цял постамент или на въртяща се в кръг площадка.

Оръдието Mark 12 се разработва като универсално. За основа се използва оръдието 5"/51 Mark 9 със скъсен ствол. Дължината на ствола е подбрана като средна между 5″/51 неуниверсално оръдие и зенитното 5″/25. Много специалисти определят арт-установките на базата на оръдията Mark 12 5″/38 с управление СУАО Mark 37 като едни от най-добрите универсални АУ среден калибър през периода на Втората световна война. С кула, поставена на въртяща се основа и с вградена система за подаване на боеприпаси, скорострелността на оръдията съставлява 15 изстрела в минута. Добре тренираните разчети достигат темп стрелбата до 21 изстрела в минута. Във варианта на установката на централен щифт и с ръчно подаване скорострелността съставлява 10 изстрела в минута.^[1] Независимо от високата ефективност на стрелбата и СУАО, средният разход на снаряди за един свален самолет съставлява 1000 броя. Средната живучест на ствола е 4600 изстрела.

Оръдието за първи път е използвано през 1934 г. на разрушителите тип „Фарагут“ в арт-установка с щит Mark 21. След отстраняване на някои недостатъци на ранните модификации, специалистите отбелязват високата надеждност и ефективност на оръдието. То се получава толкова успешно, че практически на всички кораби на ВМФ на САЩ, построени от 1939 до 1946 г., са поставяни арт-установки среден калибър на негова база. Също тези оръдия са поставяни на ред английски и бразилски кораби.

Средната себестойност на ствола със затвора съставлява 100 000 щатски долара. Всичко за периода между 1934 и 1945 г. са произведени над 8000 оръдия.

В това число:

2168 в еднооръдейни установки;
2714 в двуоръдейни установки за въоръжение на корабите;
3298 в еднооръдейни установки за спомагателните съдове.

Във ВМС на САЩ вече няма в строй кораби, въоръжени с оръдията Mark 12. Въпреки това в арсеналите на САЩ все още се съхраняват голям брой изстрели за тях (през 1980-те години над 720 000), тъй като в резерва на флота се числят кораби, въоръжени с арт-установки на базата на Mark 12.

Конструкция

Арт-установките са снабдени с едно или две оръдия. Подаването на патроните за еднооръдейните арт-установки се осъществява отляво. В двуоръдейните установки такова оръдие се поставя вдясно, а вляво се поставя оръдие, произведено огледално, с подаване на патроните отдясно. Масата на оръдието без затвора е 1810 kg (3990 фунта). За първи път е поставено през 1934 г. на разрушителите от типа „Фарагут“ в арт-установки с кула на централен щифт.

Затвор

Затворът е полуавтоматичен. Част от енергията на отката се използва за подготовка на оръдието за следващия изстрел. След изстрела полуавтоматиката произвежда взвод на ударника, отваряне на вертикалния клинов затвор и извличане на стреляната гилза. Едновременно със сгъстен въздух се прави ежектиране на барутните газове от канала на ствола на оръдието.

Зареждане

Зареждането е ръчно, разделно. Двама пълначи (зареждащи) се разполагат до всяко оръдие. Техните функции са извличане на изстрела, състоящ се от снаряда (подава се от зареждащ №1) и гилзата със заряда (подавана от пълнач №2) от подемника (на арт-установките с централен щифт от полица до оръдието) и преместването му на зарядния улей. След това започва и същинският процес на зареждането.

Електрохидравличният досилател (вкарвач) се крепи с болтове към горната част на затвора. Това устройство има електродвигател с мощност от 5 до 7.5 к.с. и е предназначено за добута 42-килограмовият изстрел с дължина 1,21 метра в зарядната камера при всеки един ъгъл на възвишение на оръдията за време по-малко от една секунда.

Вертикалният клинов затвор, включващ ударника, затваря камерата след поместването вътре в нея на изстрела.

Противооткатни устройства

Схематично изображение на противооткатните устройства

Оръдието е снабдено с хидравлическа спирачка на отката. Тя се състои от две бутала в хидравличен цилиндър, които поглъщат основната енергия на отката. Те също поемат удара на механизмите на пневматичния накатник при връщането на ствола в изходно положение.

Пневматичният накатник представлява камера, напълнена с въздух под високо налягане. В задната му част е разположено бутало. При отката буталото свива въздуха в накатника, а след това възвръща ствола в изходното положение. В изходното положение налягането в камерата на накатника съставлява 10 МPa. В процеса на отката налягането в накатника нараства до 15 МPa.

Ствол

Стволът на оръдието има канал с диаметър 127 mm и дължина 4800 mm. В канала са разположени 45 хромирани нареза с дясна резба. Стъпката на нарезката е 3800 mm. На оръдията модификации Mark 12 mod 0 и 1 ствола е закрепен върху кожуха с помощта на бързосвалящо се байонетно съединение. Това е направено за да има възможност за замяна на стволовете със силите на плавбазите непосредствено на театъра на бойните действия. На модификациите Mark 12 mod 2 стволът е изпълнен моноблок със стволната кутия и е произведен от износоустойчива стомана.

Артустановки

Арустановките се изпълняват в четири основни варианта:

Двуоръдейни (на английски: Twin) – в закрита кула, поставена на въртяща се кръгла основа.
Закрити еднооръдейни (на английски: Enclosed Single) – в закрита кула, поставена на въртяща се кръгла основа.
Открита еднооръдейна установка на кръгла основа (на английски: Open Single Base Ring Mount) – открита отзад щитовото прикритие, поставена на въртяща се кръгла основа.
Еднооръдейна открита палубна установка на централен щифт (на английски: Open Single Pedestal Mount) – в открит или закрит с щит вариант, с установка на щифт.

Основните варианти на артустановките
Двуоръдейната закрита артустановка Mk28 Mod2 на линкора „Ню Джърси“
Еднооръдейните закрити артустановки въртяща се кръгла основа Mk30 на палубата на разрушител от типа „Флечър“
Еднооръдейната открита палубна установка на централен щифт Mk21 на палубата на разрушител от типа „Махеан“

Боеприпаси

Модификации

Модификация	Брой стволове	Маса на АУ, kg	Ъгъл на подем на стволовете	Конструкция	Кораби (брой АУ на кораб)
Mk21	1	13272 – 14200	−15 / +85	Открита на централен щифт	Разрушители тип „Фарагут“ (5), „Махеан“ (5) Кърмовите оръдия: „Гридли“ (2), „Махеан“ подтип „Дънлап“ (3), „Бегли“ (2) Бразилия Marcilio Dias (4), Acre (2) Auxiliaries, Merchant ships
Mk21 mod 16	1		−15 / +85	Открита на централен щифт	„Йорктаун“ (8), „Ентърпрайз“ (8)
Mk22	2	34 133	−10 / +35	Закрита на въртяща основа	лидери „Портър“ (4), „Самърс“ (4)
Mk24 Mod1	1	13270 – 14152	−15 / +85	Открита на централен щифт	„Уосп“ (8)
Mk24 Mod2	1		−15 / +85	Открита на централен щифт	„Хорнет“ (8)
Mk24 Mod11	1		−10 / +85	Открита на централен щифт	Самолетоносачи тип „Индипендънс“ (2), „Есекс“ (4 на спонсони)
Mk25	1	19 051 – 20 367	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	носовите оръдия на разрушителите от типа „Гридли“ и „Махеан“ подтип „Дънлап“ (2)
Mk28 Mod0	2	70 894	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	ЛК типове „Норт Каролина“ (10) и „Саут Дакота“ (8 на BB-57, 10 на останалите)
Mk28 Mod2	2	77 399	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	ЛК тип „Айова“ (10)
Mk29 Mod0	2	49 000	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	КРЛ типове „Бруклин“ подтипа „Сейнт Луис“ (4), „Атланта“ (8 на CL-51 – CL-54, 6 АУ на CL-95 – CL-98 и CL-119 – CL-121)
Mk30 Mod0,2,4,5	1	18 552	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	КРТ тип „Уичита“ (4) – Mark 30 Mods 0, 4 и 5 Р типове „Бегли“(2) и „Бенхем“ (2) – Mark 30 Mods 0 и 2 (носовите оръдия) „Симс“ (3) – Mark 30 Mods 0 и 2 (оръдия № 1, № 2 и № 5) „Бенсон“ (3) и „Гливс“ (3) – Mark 30 различни модификации (оръдия № 1, № 2 и № 5) „Флечър“ (5) – Mark 30 различни модификации
Mk30 Mod1	1	15195	−15 / +85	Открита на въртяща основа	Р типове „Бенхем (2) – кърмовите оръдия „Симс“ (2), „Бенсон“ (2) и „Гливс“ (2) – оръдия № 3 и № 4 Albany (2) – Mark 30?
Mk30 Mod41	1	18 779	−15 / +85	Закрита на въртяща основа
Mk30 Mod42	1		−15 / +85	Закрита на въртяща основа	Rudderdow (2), John C. Butler (2)
Mk30 Mod51	1		−5 / +85	Открита на въртяща основа
Mark 30 Mod 80	1		−15 / +27	Открита на въртяща основа	на ескортните самолетоносачи (1 или 2)
Mk32 Mod0	2	47 899	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	КРТ тип „Де Мойн“ (6), „Балтимор“ (6), „Орегон Сити“ (6); КРЛ тип „Кливленд“ (6), „Фарго“ (6), част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk32 Mod2	2		−15 / +85	Закрита на въртяща основа	част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk32 Mod4	2	54 598	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	КР тип „Аляска“ (6), част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk37 mod2	1	15 740	−15 / +85	Открита на въртяща основа	Ameer (2)?
Mk38 Mod0	2	43 409	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	„Алън М. Самнър“ (3) и „Гиринг“ (3) Дания Peder Skram (2) Италия Impetuoso (2) и San Giorgio (3)

Източници

↑ Орёл 2001, с. 8.

Литература

Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 403.
А. В. Орёл. Эсминцы типа „Акицуки“. М., Моделист-конструктор, 2001. с. 32.

Външни препратки

5"/38 (12.7 cm) Mark 12 ((en))
Инструкция по експлоатация на АУ Mk21 Архив на оригинала от 2010-11-01 в Wayback Machine. ((en))
Инструкция по експлоатация на АУ Mk28,32,38^{[неработеща препратка]} ((en))
NAVAL ORDNANCE AND GUNNERY, VOLUME 1 CHAPTER 8 SEMIAUTOMATIC WEAPONS Five-Inch 38-Caliber Assemblies ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 5"/38 Mark 12

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 5"/38 Mark 12 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Орёл20018-1] Орёл 2001, с. 8.

[1]