Плаваща база

Плаваща база (съкр. плавбаза) във военноморския флот е рейдов плавателен съд на тиловите служби, предназначен за тилово осигуряване на базирани съединения от кораби, основно в базите на корабите, по рядко и в открито море. Плавбази, също така, се наричат и транспортно-рибопреработващите кораби, предназначени за приемане на улова в морето от риболовните кораби и осигуряването им със снаряжение и продоволствие.

Военноморските плавбази

Поддържат и осигуряват основно тези видове военноморски сили, които нямат достатъчно голяма автономност, като катери и подводници, където например не целия екипаж е подсигурен с койки – каюти, за разрушителите – ремонтни работилници и т.н.

Ha плаващите бази освен каюти, има щабни помещения, плаваща болница, постове за санитарна обработка, бани, помещения с културно-битово предназначение, складове за оръжие, боеприпаси, продоволствие, резервни части и различно имущество, а също така запаси гориво, смазочни масла, прясна вода и т.н., работилници за ремонт на въоръжението и техниката, товаро-разтоварни средства.

В зависимост от класа на осигуряваните кораби, плаващите бази се разделят на такива за подводници, плаващи бази за ракетни катери или торпедни катери и т.н. Плаващата база за подводници има запаси за снабдяването им с боеприпаси, гориво, гориво-смазочни материали, необходимото ремонтно оборудване, средства за зареждане на акумулаторните батерии, а също така и каюти за културно-битови и ботови помещения, служещи за настаняване и почивка на екипажите на подводниците. Плавбазите се появяват в хода на Първата световна война.

Американски и британски плавбази

През Втората световна война в състава на ВМС на САЩ участват 11 плавбази за подводници, а в състава на Кралския флот на Великобритания (Royal Navy) – 3 плавбази за подводници и 2 плавбази за разрушители. В частност, реквизираните търговски съдове „Абърдониън“ (Aberdonian), „Виена“ (Vienna) и „Белфор“ (Belfort^[1]), използвани от Бреговите сили на Британския Кралския флот^[2] в качеството на плаващи бази^[3]. „Виена“ оперира в Средиземно море, „Абърдониън“ – около бреговете на Британия.

ВМС на САЩ до 1975 г. имат плавбази за разрушители, патрулни (стражеви) катери, а до 1955 г. – за хидросамолети.

Плаваща база „ПБ-101“

До 3 февруари 1947 г. такава представлява всъщност германският „Граф Цепелин“ („Graf Zeppelin“). Самолетоносачът е заложен на 28 декември 1936 г. на стапелите на „Deutsche Werke“ в Кил (Голщиния, Германия). Пуснат е на вода на 8 декември 1938 г.^[4]. Недостроен, на 6 юли 1940 г., е преведен в Готенхафен, на 21 юни 1941 г. е преведен в Щетин и на 5 декември е върнат в Кил за дострояване. Но още на 30 януари 1943 г. довършителните работи са прекратени. На 21 април 1943 г. е преместен отново в Щетин, където на 24 април 1945 г. е взривен и потопен от германците.

Според съглашението за разделяне на немските ВМС, корабът попада в съветската част, в група „C“^[5]. На 3 февруари 1947 г. самолетоносачът е прекласифициран в плавбаза и предаден в разпореждение. Към 14 август 1947 г. корабът е изваден и отбуксиран в Свинемюнде. В нощта на 16 август самолетоносачът е отбуксиран на морски полигон за изпитания. След детонирането на закрепените на палубата бомби и бомбардировка, на 17 август е потопен от торпеда „ТК-503“ и есминеца „Славный“.

Риболовни плавбази

Основна статия: Рибноконсервна плаваща база

Основна статия: Китобойна база

През периода 1958 – 1971 г. в Полша (главно в Гданск), по поръчка на СССР, са построени над 20 транспортно-рибопреработвателни плавбази от три основни типа:

Тип „Северодвинск“, по името на първата такава плавбаза. Плаващата база „Северодвинск“ е оборудван с най-новата за онези времена техника и съчетава в себе си конструктивните елементи на хладилен, танкерен и товарен плавателен съд. Влиза в строй през 1958 г., през 1965 влиза в състава на „Севрибхолодфлот“ (СРХФ)^[6]. Първия капитан-директор на „Северодвинск“, Сергей Иванович Кавалеров е консултант при проектирането на плавбазата и наблюдва строителството ѝ в Гданск. В Полша по-късно са построени и други кораби от този тип – „Рига“, „Иван Фьодоров“, „Йоханес Варес“.
Тип „Пионерск“ („Пионерск“, „Даурия“, „Рыбный Мурман“, „Маточкин Шар“, „Виктор Кингисепп“ и др.).
Тип „Професор Баранов“ („Професор Баранов“, „Арктика“).

Нето тонажът на всички гореизброени плавбази е до 4000 t (всяка). Автономност на плаване – 75 денонощия. Разполагат с рибофабрики и складове за готова продукция, а също и с мощни хладилни (замразителни) установки. Готовата продукция са консерви, маринована риба, замразена риба. Екипажи: по 150 – 200 души (повече от половината – рибообработчици).

През 1989 г. екипажът на плавбазата „Алексей Хлобыстов“ взема участие в спасяването на екипажа на АПЛ „Комсомолец“.

Впоследствие, в хода на приватизирането на риболовния флот в (началото на 1990-те години), много плавбази са предадени за скрап („Рига“, „Рыбный Мурман“^[7]), други са препрофилирани.

Източници

↑ Френски кораб.
↑ Coastal Forces of the Royal Navy.
↑ На английски: „Depot ships“, буквално – „кораб-депо“.
↑ Дължина – 262,5 m, ширина – 27 m, газене – 7,6 m. Въоръжение: 8×2 – 150 mm, 6×2 – 105 mm, 11×2 – 37 mm, 28 – 20 mm.
↑ Група „C“ – потопени, повредени или недостроени кораби, за привеждането на които в готовност, със средства на германски корабостроителници, трябва ремонт със срок над половин година.
↑ „Севрибхолодфлот“ е създаден на 1 януари 1965 г. в Мурманск. Разполага с транспортни рефрижераторни съдове, плавбази и танкери (през 1990 г. – над 80 плавсредства). Главни задачи: зареждане на риболовните съдове с гориво, вода, амбалаж, прием на уловова в морето, переработката и доставката им в пристанище. СРХФ е ръководен от Г. М. Бородулин, В. П. Журавлев, В. Ф. Корельский, А. Ф. Леванов. От 1992 г. е акционерно дружество. Към април 2002 г. разполага с 41 единици флот, в т.ч. 28 транспорта, 3 танкери, 10 риболовни съда и само една плавбаза – построения в Гданск „Даурия“.
↑ По непроверени сведения – също и „Даурия“.

Вижте също

Литература

Плавучая база: Чернавин В. Н. Военно-морской словарь. М, Воениздат, 1989., 511 с. ISBN 5-203-00174-X. с. 315.
Морские рыбопромышленные суда Зайчик К. С., Терентьев Г. В. Л., 1965.
Флот рыбной промышленности. Справочник типовых судов. Л., 1972.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Плавучая база“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Френски кораб.

[2] Coastal Forces of the Royal Navy.

[3] На английски: „Depot ships“, буквално – „кораб-депо“.

[4] Дължина – 262,5 m, ширина – 27 m, газене – 7,6 m. Въоръжение: 8×2 – 150 mm, 6×2 – 105 mm, 11×2 – 37 mm, 28 – 20 mm.

[5] Група „C“ – потопени, повредени или недостроени кораби, за привеждането на които в готовност, със средства на германски корабостроителници, трябва ремонт със срок над половин година.

[6] „Севрибхолодфлот“ е създаден на 1 януари 1965 г. в Мурманск. Разполага с транспортни рефрижераторни съдове, плавбази и танкери (през 1990 г. – над 80 плавсредства). Главни задачи: зареждане на риболовните съдове с гориво, вода, амбалаж, прием на уловова в морето, переработката и доставката им в пристанище. СРХФ е ръководен от Г. М. Бородулин, В. П. Журавлев, В. Ф. Корельский, А. Ф. Леванов. От 1992 г. е акционерно дружество. Към април 2002 г. разполага с 41 единици флот, в т.ч. 28 транспорта, 3 танкери, 10 риболовни съда и само една плавбаза – построения в Гданск „Даурия“.

[7] По непроверени сведения – също и „Даурия“.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]