Линейни кораби тип „Саут Дакота“
Тази статия е за Линейни кораби тип „Саут Дакота“, строителството на които е прекратено според решенията на Вашингтонския договор от 1922 г.. За линкорите тип „Саут Дакота“ от времето на Втората световна война вижте Линейни кораби тип „Саут Дакота“ (1939).
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/16-inch_-_50_caliber_gun_-_NH_81482.jpg/220px-16-inch_-_50_caliber_gun_-_NH_81482.jpg)
Линейни кораби тип „Саут Дакота“ South Dakota-class battleship (1920) | |
![]() Модел на линейния кораб „Саут Дакота“ | |
Флаг | ![]() |
---|---|
Клас и тип | Линейни кораби от типа „Саут Дакота“ |
Производител | New York Navy Yard в Бруклин и др., САЩ. |
Служба | |
Поръчан | 4 март 1917 г. |
Заложен | 15 март 1920 г. |
Спуснат на вода | Строежът е спрян на 8 февруари 1922 г. |
Изведен от експлоатация | недостроени, утилизирани на стапелите |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 43 900 t (нормална); 47 800 t (пълна) |
Дължина | 201,2 m (по КВЛ) 208,5 m (максимална) |
Ширина | 32,3 m |
Газене | 10,1 m |
Броня | пояс: 203 – 343 mm; палуба: 89 mm; барбети: 114 – 343 mm; кули ГК: 127 – 457 mm; траверси: 203 – 343 mm; бойна рубка: 203 – 406 mm |
Задвижване | Турбоелектрическо с 4 турбогенератора Westinghouse или General Electric; 12 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 60 000 к.с. (на турбините) |
Скорост | 23 възела (43 km/h) |
Далечина на плаване | 8000 морски мили при 10 възела ход |
Екипаж | 1191 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x3 406 mm; 16x1 152 mm Зенитна артилерия: 8x1 76 mm |
Торпедно въоръжение | 2x1 533 mm ТА |
Линейни кораби тип „Саут Дакота“ в Общомедия |
Саут Дакота (на английски: South Dakota, „Южна Дакота“) са серия линейни кораби на САЩ, развитие на типа „Колорадо“. Всичко през 1920 г. са заложени 6 кораба от този тип. Строителството им е прекратено през 1922 г. в съответствие с решенията на Вашингтонското съглашение за ограничаване на морските въоръжения.
Поръчката за строителството на серията е получена на 4 март 1917 г., корабите са заложени в периода 1920 – 1921 година, на 8 февруари 1922 г. строителството им е прекратено при готовност около 30%, през 1923 г. корабите са разкомплектовани за скрап[1]. Някои от комплектуващите на разглобените кораби се използват за модернизацията на оставащите в строя линкори, което се разрешава от условията на Вашингтонския договор. Броневите плочи на линкора „Индиана“ са използвани за строителството на укрепления в зоната на Панамския канал.
Тези кораби е планирано да бъдат най-големите, тежко въоръжени и бронирани довоенни линкори на САЩ. По скорост (23 възела) са превъзхождани само от японските линкори от типа „Нагато“ и английските от типа „Куин Елизабет“.
Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]
Главна енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]
Енергетичната установка на корабите от типа „Саут Дакота“ се отличава само с по-голямата си мощност от турбоелектрическата на типа „Колорадо“ и има много общо със силовата установка на линейните крайцери от типа „Лексингтън“. Два турбоагрегата привеждат във въртене два 28 000-кВт генератора („General Electric“ на „Indiana“ и „Montana“, „Westinghouse“ на останалите) за двуфазен променлив ток. Токът с напрежение 5000 В се подава към 4 електромотора с мощност по 11 200 кВт (15 020 к.с.), въртящи гребните валове. Парата за турбоагрегатите се изработва в осем (дванадесет[2]) котела, всеки в собствен отсек, „Babcock & Wilcox“ с налягане от 285 psi[Коментари 1] (1965 кПа; 20 кгс/см²). Корабите имат скорост от 23 възела при мощност на турбините от 60 000 к.с.
Проектната далечина на плаване съставлява 8000 морски мили на ход 10 възела.
Електрозахранване[редактиране | редактиране на кода]
Корабите имат осем турбогенератора с мощност по 500 кВт.
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Горните краища на плочите на пояса се крепят към главната бронирана палуба, набрана от два слоя 70-фунтова специална стомана (STS). Под главната бронепалуба и по цялото и протежение, паралелно на нея, преминава противоосколъчна палуба: 31,7 мм STS върху 12,4 мм мека корабостроителна стомана.
Представители на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Название | Заложен | Корабостроителница | Спрян | % готовност | Разкомплектован |
---|---|---|---|---|---|
BB-49 „Саут Дакота“ | 15.03.1920 г. | NYNY | 08.02.1922 г. | 38 | 1923 г. |
BB-50 „Индиана“ | 01.11.1920 г. | NYNY | 08.02.1922 г. | 35 | 1923 г. |
BB-51 „Монтана“ | 01.09.1920 г. | MINY | 08.02.1922 г. | 28 | 1923 г. |
BB-52 „Норт Каролина“ | 12.01.1920 г. | NNSY | 08.02.1922 г. | 37 | 1923 г. |
BB-53 „Айова“ | 17.05.1920 г. | NNSB | 08.02.1922 г. | 32 | 1923 г. |
BB-54 „Масачузетс“ | 04.04.1921 г. | BSB | 08.02.1922 г. | ? | 1923 г. |
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ireland, Bernard. Jane's Battleships of the 20th Century. London, Harper Collins, 1996, 168 с. ISBN 0-00-470997-7.
- ↑ Friedman, US Battleships 1985, с. 446.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985, 464 с. ISBN 0-087021-715-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- SOUTH DAKOTA battleships ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- MaritimeQuest South Dakota Class (1918) Class Overview Архив на оригинала от 2018-07-08 в Wayback Machine. ((en))
- 1918 Contract Plan for the U.S.S. South Dakota (BB-49), South Dakota Class, hosted by the Historical Naval Ships Association (HNSA) Digital Collections ((en))
- NavSource Online – BB-49 South Dakota ((en))
- NavSource Online – BB-50 Indiana ((en))
- NavSource Online – BB-51 Montana ((en))
- NavSource Online – BB-52 North Carolina ((en))
- NavSource Online – BB-53 Iowa ((en))
- NavSource Online – BB-54 Massachusetts ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Саут Дакота“
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Саут Дакота“ (1920)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |