Невада (линеен кораб, 1914)

„Невада“
USS Nevada (BB-36)
	„Невада“ USS Nevada (BB-36)
	Линейният кораб „Невада“ при прехода на Атлантика през 1944 г.
Флаг	САЩ
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Невада“
Производител	Fore River Shipyard в Куинси, САЩ.
Служба
Заложен	4 ноември 1912 г.
Спуснат на вода	11 юли 1914 г.
Влиза в строй	11 март 1916 г.
Изведен от; експлоатация	потопен на 31 юли 1948 г.; като кораб-мишена
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	27 900 t (стандартна);; 28 900 t (пълна)
Дължина	175,3 m (по КВЛ); 177,7 m (максимална)
Ширина	29,1 m
Газене	8,7 m; (при нормална водоизместимост)
Броня	пояс: 203 – 343 mm;; палуба: 62 + 25 mm;; барбети: 330 mm;; кули ГК: до 457 mm;; траверси: 203 – 330 mm;; бойна рубка: 203 – 406 mm
Задвижване	2 парни турбини Curtis;; 12 парни водотръбни котли Yarrow;; 2 гребни винта;; 26 500 к.с. (проектна)
Скорост	20,5 възела; (38 km/h)
Далечина на; плаване	8000 морски мили при 10 възела ход (проектна); 5196 морски мили на 12 възела ход (фактическа)
Екипаж	864 души
Въоръжение
Артилерия	2x3 и 2x2 356 mm;; 21x1 127 mm
Торпедно; въоръжение	2x1 533 mm ТА
	„Невада“ в Общомедия

Невада (на английски: USS Nevada (BB-36)) е линеен кораб на САЩ. Главен кораб от едноименния проект. Вторият военен кораб, който носи името си в чест на 36-ия щат на САЩ.

Първият в серията два линейни кораба; негов еднотипен кораб е линкорът „Оклахома“. Получава технически нововъведения, които се използват почти на всеки последващ линкор построен в САЩ – използване на течно гориво вместо въглища, парни турбин, кули с тремя оръдия във всяка, брониране на принципа „всичко или нищо“. Счита се за първия супердредноут във ВМС на САЩ.

Корабът участва в двете световни войни: по време на Първата световна война охранява конвои при бреговете на Великобритания, по време на Втората световна е единственият американски линкор, намиращ се в залива на Пърл Харбър, който започва да излиза в открито море по време на японската атака от 7 декември 1941 г. Линкорът получава торпедно попадение и повреди от шест бомби, на него избухва пожар и корабът се принуждава да се изхвърли на брега. Впоследствие е модернизиран в Puget Sound Naval Shipyard, съпровожда конвои през Атлантика, осигурява огнева поддръжка на войските на Съюзниците в няколко операции, в т.ч. и по време на десанта в Нормандия, на 6 юни 1944 г.

След войната участва в американските ядрени изпитания при атола Бикини, в резултат на което е силно повреден и заразен с радиация. Изваден е от експлоатация на 29 август 1946 г. и е потопен в хода на учебни морски стрелби на 31 юли 1948 г.

История на строителството

Построяването на кораба е одобрено с акт на конгреса на САЩ от 4 март 1911 г. На 22 януари 1912 г. договорът за строителство получава корабостроителницата Фор Ривър, неговата стойност съставлява 5 895 000 долара без оглед стойността на бронята и въоръжението, при това работите е планирано да завършат след 36 месеца.

Залагането се състои на 4 ноември 1912 г. Корабът е спуснат на вода на 11 юли 1914 г., при това общата готовност за построеното към 12 август 1914 г. е оценена на 72,4% от плана^[1].

След края на дострояването на вода, на 4 ноември 1915 г. (36 месеца от момента на залагането), запоява процеса на изпитанита. При изпитанията на максимален ход е зафиксирана скорост от 21,4 възела^[2]. Последващите изпитания на икономичен ход (24 часа на скорост 10 възела и 12 часа на 15 възела) потвърждават съответствието на показателите на силовата установка към изискванията на контракта. Със завършването на ходовите изпитания линкорът е преведен в Чарлстън, където е поставено въоръжението му.

История на службата

Първа световна война

Приет е в състава на флота на 11 март 1916 г. Първи негов командир е Уилям Симс. След дооборудването в Бостън и Ню Йорк, от 26 май 1916 г., влиза в състава на Атлантическия флот на ВМС на САЩ (с щаб в Нюпорт), базирайки се в Норфолк и се занимава с бойна подготовка.

След влизането на САЩ във войната, през април 1917 г., е, за разлика от другите кораби на флота, веднага е изпратен към Европа, поради лошата ситуация със снабдяването с течно гориво на Британия. Извършва прехода през Атлантика едва през август 1918 г; ставайки последния от линкорите, присъединяващ се към операциите на флота в Европа. Пристига в Каслтаунбер (Бирхевен) в Ирландия на 23 август, където съвместно с „Юта“ и своя систършип „Оклахома“ съставя 6-а дивизия линкори под командването на контраадмирал Томас Роджърс (флаг на „Юта“). Съединението се занимава с охраната на конвоите близо до крайбрежието на Ирландия, тъй като командването, както преди, се опасява от проникване на големи германски кораби в Атлантика, обаче до края на войната това така и не се случва, и „Невада“ не получава възможност да срещне противника в бой. На 13 декември участва в ескортирането на лайнера „Джордж Вашингтон“, на който президентът Удроу Уилсън плава за френския Брест на път за Парижката мирна конференция. На следващия ден, в състава на ескадра от 10 линкора, се насочва за САЩ, пристигайки в Ню Йорк на 26 декември, където участва в парад и последващите празници.

Междувоенен период

През юли 1921 г. съвместно с „Аризона“ представлява САЩ на празниците по повод столетието от провъзгласяването на независимостта на Перу. Година по-късно, този път заедно с „Мериленд“ се връща в Южна Америка в качеството на ескорт на парахода „Пан Америка“, на който секретаря на САЩ Чарлз Хюз пристига за отпразнуването на столетието от независимостта на Бразилия, преминаващо от 5 до 11 септември. Три годими по-късно, в периода от юли до септември 1925 г., „Невада“, в състава на ескадра бойни кораби на флота, участва в „поход на добра воля“, включващ визити в Австралия и Нова Зеландия, и призван, освен всичко останало, да докаже готовността на флота на САЩ за операции по цялата акватория на Тихия океан.

В периода от август 1927 г. до януари 1930 г., преминава значителна модернизация в Норфолк. Вместо старите решетчати мачти са монтирани триноги с поставянето върху тях ма рубки за новата система за управление на огъня. Турбоагрегатите са заменени със свалените по-рано от „Северна Дакота“, 12 котела система „Яроу“ са сменени с 6 по-ефективни „Бюро Експрес“. Усилено е бронирането, поставени са противоторпедни були и е изменена конструкцията на вътрешната противоторпедна защита. Значителна модернизация претърпява въоръжението: на линкора са поставени нови оръдия на главния калибър и е увеличен ъгълът на тяхното възвишение до 30°, което увеличава максималната далечина на стрелба. Батареята на „противоминните“ 127-мм/51 оръдия, разполагаща се в казематни установки, е пренесена на горната палуба аналогично на установките на дредноутите от типа „Ню Мексико“, допълвайки ги с осем 127-мм/25 зенитни оръдия. Линкорът получава два самолетни катапулта, предназначени за пускането на трите налични на борда разузнавателни биплана „Vought O2U Corsair“.

След завършване на модернизацията „Невада“ е преведен към Тихоокеанския флот, където служи в течение на последващите 11 години.

Втора световна война

На 7 декември 1941 г., при нападението на японския флот над Пърл Харбър, „Невада“ се намира в залива на стоянката „Редицата на линкорите“, в югоизточния край на остров Форд. За разлика от другите линейни кораби, пришвартовани по двойки, „Невада“ стои един, краен по ред, и има възможност за маневра. Освен това вахтения офицер по-рано издава разпореждане за разгряване на втори парен котел освен дежурния, за превеждането на текущите натоварвания от единия котел към друг, планирано за 8:00 (първата атака на японските самолети започва в 7:48). Обаче още преди това, преди механиците да успеят да наберат достатъчно налягане на парата за движение, около 8:10, линкорът получава попадение от торпедо, което попада в района на 41 шпангоут, приблизително 4,3 метра над кила. Торпедоносецът Nakajima B5N, пуснал това торпедо, е свален от артилеристите на „Невада“. Противоторпедната преграда издържа взрива, но многобройните течове по стиковете на плочите водят до наводняването на бордови отсеци под първата палуба между 30 и 43 шпангоут, което предизвиква крен 4 – 5°. Службата по борба за живучест използва контранаводняване на отсеците по противоположния борд, и линкорът, вече на ровен кил, започва движение към изхода на залива в 8:40. Към това време моряците на „Невада“ свалят вече 4 японски самолета.

Движещият се линкор става основна цел на пикиращите бомбардировачи Aichi D3A по време на втората атака. Възможно, японските летци се надяват да потопят линкора в пролива, и така да закрият изхода от залива, обаче избора на цел е неудачен: 250 кг бомби на пикировчиците са с недостатъчна мощност за бързото унищожаване на такъв голям кораб, а ширината на пролива не позволява да се създаде в него тапа, чрез потопяването на един единствен кораб. Въпреки това, след преминаването покрай доковете, около 9:50, „Невада“ получава попадения от 5 авиобомби. Една се взривява над кубриците на екипажа в района на 80 шпангоут, втора при основата на комина на горната палуба, трета при борда в района на кула №1, образувайки голяма дупка в горната и главната палуба. Още две падат на полубака в района на 15 шпангоут, първата, преминавайки изцяло, пробива борда при втората палуба, и се взривява отвън, втората се взривява вътре в съседство с цистерна за гориво. Последващия разлив на гориво и взрив на цистерната предизвикват силен пожар на кораба и във водата около него. Пожарът в района на кулата на главния калибър може да доведе до фатални последствия, ако не е щастливото стечение на обстоятелствата: няколко дни преди атаката е започнат процес на замяна на боекомплекта на главния калибър със снаряди с увеличено тегло, старият боекомплект е разтоварен, а след това идват почивни дни и екипажа получава почивка. В резултат на това погребите за боезапаса на ГК са празни и пожарът не предизвиква взрив. Въпреки това повредите са значителни, и за да се избегне потъването на линкора в дълбоките води той е отведен към брега и около 10:30 е поставен на грунта в района на Болничния нос.

В резултат на боя линкорът получава не по-малко от шест попадения на авиобомби и едно торпедно попадение, загиват 60 и са ранени 109 моряка. Артилеристите на „Невада“ долагат за унищожаването на не по-малко от пет японски самолета.

Източници

↑ WARSHIPS NEAR COMPLETION; The Nevada and the Oklahoma Almost Three-fourths Built. // The New York Times. 12 August 1914. Посетен на 2018-03-12.
↑ NEVADA TEST A SUCCESS.; New Dreadnought Makes Endurance Run Off New England Coast. // The New York Times. 5 November 1915. Посетен на 2018-03-12.

Литература

Дашьян А. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС США (часть 1). Москва, 2004. с. 32.
Кофман В. Л. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918. Москва, 1996. с. 32.
Мандель А. В., Скопцов В. В. Линейные корабли Соединенных Штатов Америки. Часть II. Линкоры типов „New York“, „Oklahoma“ и „Pennsylvania“. СПб., 2004.
Чаусов В. Н. Линейные корабли „Оклахома“ и „Невада“. М., 2009. с. 68.
Чаусов В. Н. Жертвы Пёрл-Харбора. М., 2012. ISBN 978-5-699-58961-6. с. 208.
Stille, Mark. New York, 2015, 48 с. ISBN 978 1 4728 0697 0.
Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985, 464 с. ISBN 0-087021-715-1.
Friedman N. Naval Firepower : battleship guns and gunnery in the dreadnought era. Great Britain, 2008, 482 с. ISBN 978-1-84415-701-3.

Външни препратки

NEVADA battleships (1916) ((en))
www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-09-28 в Wayback Machine. ((ru))
14"/45 (35,6 cm) Mark 1, 2, 3, 5 ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Невада (линеен кораб, 1914)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Nevada (BB-36) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] WARSHIPS NEAR COMPLETION; The Nevada and the Oklahoma Almost Three-fourths Built. // The New York Times. 12 August 1914. Посетен на 2018-03-12.

[The_New_York_Times,_5_November_1915-2] NEVADA TEST A SUCCESS.; New Dreadnought Makes Endurance Run Off New England Coast. // The New York Times. 5 November 1915. Посетен на 2018-03-12.

[1]

[2]