Направо към съдържанието

Норт Каролина (линеен кораб, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Норт Каролина“
USS North Carolina (BB-55)
Линейният кораб „Норт Каролина“ в открито море, 3 юни 1946 г.
Флаг САЩ
Клас и типЛинеен кораб от типа „Норт Каролина“
ПроизводителNew York Navy Yard в Бруклин, САЩ.
Служба
Заложен27 октомври 1937 г.
Спуснат на вода13 юни 1940 г.
Влиза в строй9 април 1941 г.
Изведен от
експлоатация
27 юни 1947 г. кораб музей от 1962 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост37 486 t (стандартна);
44 379 t (пълна)
Дължина217,8 m (по КВЛ)
222,1 m (максимална)
Ширина33 m
Газене10 m
Броняпояс: 168 – 305 mm;
горна палуба: 37 mm;
главна палуба: 140 mm;
противоосколъчна палуба: 16 – 19 mm;
барбети: 292 – 406 mm;
кули ГК: 249 – 406 mm;
кули 127 mm оръдия: 50 mm;
траверси: 282 mm;
бойна рубка: 373 – 406 mm
Задвижване4 парни турбини General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
121 000 к.с.
Скорост28 възела
(52 km/h)
Далечина на
плаване
17 450 морски мили при 15 възела ход
Екипаж1880 души
Въоръжение
Артилерия3x3 406 mm;
10x2 127 mm
Зенитна артилерия:
4x4 28 mm;
12x1 12,7 mm картечници
Самолети2 катапулта;
3 хидросамолета OS2U „Кингфишър“
„Норт Каролина“ в Общомедия

Норт Каролина (на английски: USS North Carolina (BB-55), „Северна Каролина“) е линеен кораб на САЩ. Главен кораб в серията от две единици. Има прякора „Шоукораб“ (на английски: Showboat), тъй като по време на ходовите му изпитания в залива на Ню Йорк е наблюдаван от крайбрежието от тълпи граждани.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Поръчката за построяването на линкора „Норт Керолайн“ получава военноморската корабостроителница в Ню Йорк. Килът е заложен на 27 октомври 1937 г., спускането на вода се състои на 13 юни 1940 г. „Кръстница“ е Изабел Хоуей, дъщеря на губернатора на щата Северна Каролина. Поради проблеми с вибрациите се налага провеждането на замяната на винтовете. Изпитанията се проточват, а тъй като те се провеждат в залива на Ню Йорк, жителите на града ги гледат от брега, и линкорът получава прякора „шоубот“[1].

На 6 декември на него издига своя флаг командващия 6-а дивизия линкори контраадмирал Дж. У. Уилкокс. След нападението над Пърл Харбър „Норт Каролина“ е планирано да се изпрати в Тихия океан. Но до пролетта на 1942 г. линкорът се занимава с бойна подготовка в Атлантика и в Тихия океан пристига едва на 10 юни. Линкорът влиза в състава на прикритието на самолетоносача „Ентърпрайз“ (USS Enterprise (CV-6)). На 7 август съединението заедно със самолетоносачите „Уосп“ и „Саратога“ се занимава с прикритието на десанта на американските войски на Гуадалканал. На 24 август „Норт Керолайн“ заедно със съединението на „Ентърпрайз“ взема участие в битката с японските самолетоносачи – в сражението при Източните Соломонови острови. По време на боя линкорът подсигурява ПВО, вероятно сваляйки при това от 7 до 14 самолета. На 15 септември 1942 г. американските самолетоносачи се занимават с прикритието на конвоя, доставящ подкрепления и припаси за Гуадалканал. Залп на японската подводница I-19 изпраща на дъното „Уосп“, а едно от торпедата удря „Норт Керолайн“. Линкорът отплава за Пърл Харбър, където се ремонтира до началото на следващата година[2][3].

През цялата 1943 г. линкорът прикрива войсковите конвои в източната и югоизточната части на Тихия океан. От март до април и през септември преминава ремонт и модернизация в Пърл Харбър. През ноември прикрива самолетоносача „Ентърпрайз“ при нанасянето на удара по островите Гилбърт. През декември влиза в охраната на самолетоносача „Бънкър Хил“ (USS Bunker Hill (CV-17)) по време на рейда над Кавиенгу в Нова Ирландия.

През януари 1944 г. влиза в състава на бързоходното авионосно съединение TF.58[3]. Участва в операциите по превземането на островите Куаджалин, Намюр, Рои, Трук, Марианските острови, сражението във Филипинско море. След това взема участие във финалните битки в Тихия океан – превземането на Лейте, рейдовете против Формоза, островите Рюкю, Хоншу. Осъществява прикритие на десанта на Иво Джима и обстрелва крайбрежията на японските острови, спечелвайки за времето на войната 12 бойни звезди[4][5].

На 27 юни 1947 г. е изваден от бойния състав и е поставен в консервация в Ню Йорк. На 1 юни 1960 г. е изключен от списъците на флота и на 6 септември 1961 г. е предаден на щата Северна Каролина. От 29 април 1962 г. и понастоящем е мемориал в Уилмингтън[4][6].

Списък на бойните звезди

[редактиране | редактиране на кода]

Участва в бойните действия против Япония на Тихоокеанския театър, получавайки 12 бойни звезди:[7]

  • 7 – 9 август 1942 г. – десанта на островите Гуадалканал и Тулаги
  • 23 – 25 август 1942 г. – битката при Източните Соломонови острови
  • 19 ноември – 8 декември 1943 г. – операцията на островите Гилберт
  • 29 януари – 8 февруари 1944 г. – операцията на Маршаловите острови (десанта на атолите Куаджалин и Мадзуро)
  • 16 февруари – 1 май – азиатско-тихоокеански рейдове (атаката над Трук 16 – 17 февруари, атаката над Марианските острови 21 – 22 февруари, рейдовете по атолите Палау, Яп, Улити, Уолеаи 30 март – 1 февруари, рейдът над Трук, Сатаван, Понапе 29 април – 1 май)
  • 21 – 24 април 1944 г. – операцията в западна Нова Гвинея в района на Холандия
  • 11 – 20 юни – Марианска операция, превземането и окупацията на остров Сайпан, битката във Филипинско море
  • 13 ноември – 16 декември 1944 г. – операцията в залива Лейте
  • 3 януари – 22 януари 1945 г. – операцията на остров Лусон
  • 15 – 16, 25 февруари – 1 март 1945 г. – операцията на Иво Джима
  • 17 март – 27 април 1945 г. – операцията на Окинава
  • 10 юли – 15 август 1945 г. – операциите на 3-и Флот против Япония
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. М., Коллекция, Яуза, Эксмо, 2005. ISBN 5-699-14176-6.
  • Сулига С. Линкоры типа Норт Кэролайн. Москва, Цитадель, 1998. ISBN 5-00-002182-7.
  • Приложение к журналу „Моделист-конструктор“ № 1 Корабли второй мировой войны. ВМС США, часть 1 2004.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS North Carolina (BB-55) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​