1,1"/75 Mark 1

1,1"/75 Mark 1 1.1"/75 caliber gun
„Чикагското пиано“
История на производството
Разработено	U.S. Navy Bureau of Ordnance
Страна на производство	САЩ
Година на производство	от 1934 г.
История на службата
Години на експлоатация	от 1940 г.
На въоръжение в	ВМС на САЩ
Войни и конфликти	Втора световна война
Характеристики на оръдието
Калибър, mm	27,94
Дължина на ствола, mm/калибра	3037
Дължина на канала на ствола, mm	2100 (75 калибра)
Обем на камерата, dm³	0,172
Маса на оръдието със затвора, kg	252 (без затвор)
Маса на снаряда, kg	0,416
Начална скорост на снаряда, m/s	820
Принцип на зареждане	Унитарно зареждане с пълнители по 8 патрона
Скорострелност, изстрела/минута	150 (темп на стрелбата); 100 (практическа)
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУ	Mark 1; Mark 2 Mod 1, Mark Mods 2 – 6
Обща маса на АУ, kg	4763 (Mark 2 Mod 2); 4780 – 6350 (Mark 2 Mods 3 – 6)
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-15°/+110°
Ъгъл на завъртане, °	360°
Максимална далечина на стрелбата, m	6760
Досегаемост по височина, m	5790
1,1"/75 Mark 1 в Общомедия

1,1" Mark 1/1 е автоматично зенитно оръдие с калибър 28 mm, разработено през 1930-те г. от Бюрото по въоръжения на ВМС на САЩ. Произвеждано във вид на четирицевна механизирана установка, използвано в началото на Втората световна война от американския флот, като средство за близка ПВО. Известно и с неофициалното си име „Чикагско пиано“. Недостатъците на оръдието, в частност, ненадеждност, голямо тегло и сравнително малко поразяващо действие на снаряда, водят до постепенната му замяна с 40 mm оръдия „Бофорс“ шведска разработка, произвеждани по лиценз в САЩ.

История на създаването

В края на 1920-те години американските специалисти по въоръжение стигат до извода за необходимост от разработване на нови средства за близка ПВО на корабите, на смяна на състоящите на въоръжение големокалибрени картечници Браунинг M2. Предполага се замяната им с по-далекобойните автоматични оръдия с по-голяма мощност на снаряда. Първите образци 28 mm зенитни автомати са изпитани в началото на 1930-те г. и през 1934 г. Държавният оръжеен завод получава поръчка за производство на оръдията. Но поради появили се проблеми с техническата надеждност, оръдията започват да постъпват във флота едва през 1940 г.

Дефицитът на тези автомати води до ограниченото им използване във флота. На големите кораби са поставяни от 4 до 12 четирицевни установки, на разрушителите 1 − 2. Бойното използване на 1,1" Mark 1/1 не е много успешно и когато в САЩ започва масовото производство на „Бофорси“, превъзхождащи „Чикагските пиана“ във всичко, тези оръдия започват постепенно да се заменят. Въпреки това, на много малотонажни кораби те се използват до края на войната.

Оръдието стреля със снаряд с маса 416 g (общо тегло на патрона – 862 g), трасакът гори до 2750 m. Скоростта на насочване се колебае от 24° до 30° в секунда за установките от различни модификации.

Практическата скорострелност, поради засечки и откази, съставлява 90 изстрела в минута.

Литература

• Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985, 403 с. ISBN 0-87021-459-4.

Външни препратки

• 1.1"/75 (28 mm) Mark 1 and Mark 2 ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно 1,1"/75 Mark 1

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 1,1"/75 Mark 1 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​