Линейни кораби тип „Нагато“

Линейни кораби тип „Нагато“ 長門型戦艦
Линейният кораб „Нагато“
Флаг	Япония
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Нагато“
Производител	Арсенал на флота в Куре и др., в Япония.
Служба
Заложен	28 август 1917 г.
Спуснат на вода	9 ноември 1919 г.
Влиза в строй	25 ноември 1920 г.
Изведен от експлоатация	потъват
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	32 720 (стандартна); 39 116 t (пълна)
Дължина	213,3 m (по КВЛ) 215,8 m (максимална)
Ширина	29,02 m (максимална)
Газене	9,08 m
Броня	главен пояс: 102 – 305 mm; горен пояс: 203 mm; траверси: 254 – 305 mm; палуба: 144 mm; барбети: 305 mm; кули ГК: 365 mm; каземати: 19 – 152 mm; бойна рубка: 370 mm
Задвижване	4 парни турбини Gihon; 21 парни водотръбни котли Kampon; 4 гребни винта; 80 000 к.с.
Скорост	26,7 възела (49 km/h)
Далечина на плаване	5500 морски мили при 16 възела ход
Екипаж	1333 души
Въоръжение
Артилерия	4x2 410 mm; 20x1 140 mm; Зенитна артилерия: 4x1 76,2 mm
Торпедно въоръжение	4x2 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Нагато“ в Общомедия

Нагато (на японски: 長門, на английски: Nagato) са серия линейни кораби на Императорския флот на Япония. Всичко от проекта са построени 2 кораба: „Нагато“ (на японски: 長門, на английски: Nagato) и „Муцу“ (на японски: 陸奥, на английски: Mutsu). Първите в света бързоходни линейни кораби.

История на създаването

Корабите от типа „Нагато“ се явяват първите напълно проектирани и построени в Япония линейни кораби. Те са създадени на основа на концепцията за бързоходните линкори.

Бързоходния линкор е същият линкор, както и супердредноута, но със скорост 25 възела и повече, към Втората световна война изискването за скорост се увеличава до 27 възела, при това много кораби достигат и 30 възела. Първият сред тях е типа „Нагато“ (европейците не знаят неговите истински скоростни характеристики и за това считат за първия бързоходен линкор „Дюнкерк“) който развива концепцията на „типа Куин Елизабет“ – за бързоходно крило на линейния флот. Характерната черта при тях е, че като гориво използват мазут, а не въглища. Това е последният тип линейни кораби от Първата световна война, тези кораби се строят и служат в течение на 34 години, повече, отколкото всеки друг тип линкор. Болшинството бързоходни линкори носят много мощни зенитни батареи, главният им калибър варира от 14“ до 18,1“, при това 15" и 16" се срещат най-често. По сравнение с „Куин Елизабет“ „Нагато“ има усилени артилерийско въоръжение (410-мм оръдия против 381-мм), хоризонтално брониране и увеличена скорост на хода (26,5 възела против 24 възела). Корпусът на „Нагато“ има развита система за противоторпедна защита.

Противоположната концепция на бързоходния линкор е американският „стандартен линкор“ с максимална скорост от 21 възела.

Конструкция

„Нагато“, 1944 г. Схема.

Дължина на корпуса – 213,4 м, ширина – 29 м. Пълна водоизместимост преди модернизацията – 38 500 тона.

Въоръжение

Оръдие от главния калибър на „Муцу“

Артилерията на главния калибър се състои от осем 410-мм оръдия в четири кули (по две оръдия в кула). Две кули са разположени линейно-терасовидно на носа на кораба и две на кърмата. 410-мм оръдия се явяват увеличени версии на много сполучливото британско 381-мм оръдие Mk.I, ъгълът им на възвишение съставлява −5°/+30°. Далечината на стрелба с 1021-кг снаряд съставлява 163 кбт (30,2 км). Зареждането може да става при произволен ъгъл на възвишение до 20°. Спомагателен калибър – 20 140-мм оръдия. Характерната черта на линкорите от този тип е високата носова надстройка (на едни тя прилича на пагода, на други на главната кула на японски замък). През 1920 г. един от корабите „Нагато“ на изпитанията с лекота показва ход от 26,7 възела – колкото има линеен крайцер. По такъв начин, тези съдове стават първите представители на класа на съвременните бързоходни линейни кораби. Интересно е, че високата скорост на линкорите „Нагато“ успешно е скривана до 1945 година, счита се, че тяхната максимална скорост е равна на 23 възела.

Брониране

Схемата на брониране е: основен брониран пояс по водолинията с максимална дебелина 305 мм – в района на погребите и машините в централната част на корпуса, изтъняващ по краищата до 100 мм. Горният пояс с дебелина 225 мм (150+50+25) върви от главната до средната палуба. Долен 152-мм подводен пояс закрива средната част на корпуса. Главният пояс е ограничен от вертикални траверси: носова – с дебелина 330 мм и кърмова с дебелина – 250 мм. Хоризонталното брониране включва две бронирани палуби – 69 и 50 мм, а също и допълнителна палуба на полубака с дебелина 25 мм, служеща като покрив на каземата на противоминната артилерия. Т.е. максималната дебелина на хоризонталната броня е 145 мм.

Челната броня на кулите на артилерията на главния калибър е с дебелина 305 мм и е разположена под ъгъл 40°. Бордовете на кулите са с дебелина 229 – 190 мм. Задната стена ка кулата има дебелина 190 мм. Покривът – 127 мм.

Бронирането на барбетите е изпълнено по следната схема: отвън – 305 мм, по борда – 305 мм, на местата, които се прикриват едно друго – 229 мм. Бронирането на кулите и барбетите е изпълнено от стомана VC.

Бойната рубка има дебелина на страничните стени 369 мм, а на покрива 102 мм.

Корабите също използват нова система на подводната защита, която успешно противостои на взрив от 200 кг (440 фунта) тротил при натурни изпитания.

Модернизация

От 1933 до 1936 „Нагато“ и „Муцу“ преминават модернизация. В хода на работите на корабите са поставени бордови противоторпедни були и кърмови платформи. Ширината на корпуса нараства от 29 до 33 м. Напълно е заменена главната енергетична установка: вместо турбини с пряко предаване на въртенето са поставени турбозъбчати агрегати. Също са подменени нови парни котли вече с чисто нефтено отопление. Общото тегло на бронята е увеличено от 10 396 до 13 032 т (основно е усилено хоризонталното брониране). За разлика от своите предшественици, при които подобна замяна е съпроводена с чувствително увеличаване на мощността и скоростта, мощността тук почти не нараства, а максималната скорост пада от 26,7 до 25 възела. Максималният ъгъл на възвишение на артилерията на главния калибър се увеличава до 43°, а на противоминната артилерия до 35°. Броят на 140-мм оръдия е намален от 20 до 18 и са свалени всички торпедни апарати. Старите 80-мм зенитни оръдия са заменени със 127-мм установки (4×2). Поставени са 20 25-мм автомата. Монтиран е катапулт за пускане на хидросамолети.

Стандартната водоизместимост след модернизацията се увеличава от 32 700 до 39 200 т.

Представители на проекта

Название	Място на построяване	Залагане	Спускане на вода	Влизане в строй	Съдба
„Нагато“	Арсенал на ВМС в Куре	28 август 1917 г.	9 ноември 1919 г.	25 ноември 1920 г.	Потъва на 29 юли 1946 г. като кораб-мишена
„Муцу“	Арсенал на ВМС в Йокосука	1 юни 1918 г.	31 май 1920 г.	24 октомври 1921 г.	На 8 юни 1943 г. се взривява и потъва.

История на службата

„Нагато“

„Нагато“ през 1944 г.

Взема участие в сраженията при атола Мидуей и Залива Лейте.

Към края на войната линкорът е в небоеспособно състояние и се намира в Йокосука.

По време на изпитания на ядрено оръжие при атола Бикини е използван като кораб-мишена. На 29 юли 1946 г. по време на второто изпитание потъва.

„Муцу“

В битката при атола Мидуей линкорът влиза в главните сили на ескадрата на адмирал Ямамото но не предприема активни действия.

Участва в сраженията при източните Соломонови острови.

На 8 юни 1943 г. в Хирошимския залив на „Муцу“ се взривяват погребите на кърмовите кули. Основна причина за взрива е, най-вероятно, небрежност на екипажа. След взрива корабът се чупи на две части и потъва. От 1474 души на борда на „Муцу“ са спасени 353 човека.

През юли 1944 г. японците успяват да изпомпат от „Муцу“ 580 тона гориво, но не успяват да извадят кораба.

Оценка на проекта

При влизането им в строй това са най-силните линкори и нито един кораб в света не може да се сравни с тях по такова съчетание от скорост, броня и мощ на залпа.

Сравнителни характеристики на капиталните кораби, заложени в периода 1912 – 1917 г.
	„Ринаун“	„Худ“	„Макензен“	„Ерзац Йорк“	„Куин Елизабет“	„Байерн“	„Исе“	„Нагато“	„Тенеси“
Клас	линеен крайцер				линеен кораб
Година на залагане	1915	1916	1914	1916	1912	1914	1915	1917	1917
Година на влизане в строй	1916	1920	—	—	1915	1916	1917	1920	1920
Стойност			66 милиона марки	75 млн марки		49 млн марки
Водоизместимост нормална, т			31 000	33 500	27 885	28 530	31 260	34 273,2	32 817
Пълна, т	31 266,7	45 832,8	35 300	38 000	31 941	32 200	36 500	39 039	33 721
Номинална мощност на СУ, к.с.	112 000	144 000	90 000	90 000	56 000	35 000	45 000	80 000	28 900
Скорост, възела	30	31	28	27,3	23	22	23	26,5	21
Далечина на плаване, мили (на скорост, възела)	3650 (10)	7500 (14)	8000 (14)	5500 (14)	4500 (10)	5000 (12)	9860 (14)	5500 (16)	8000 (10)
Брониране, мм
Пояс	152	305	300	300	330	350	305	305	343
Кули, чело	280	380	300	300	330	350	305	356	406
Барбети	179	305	300	300	254	350	305	305	330
Рубка	254	280	350	300	280	350	305	370	406
Палуба	75 – 25	100 – 50	100 – 50	100 – 50		100 – 60	76 – 32	69+50	89+25
Въоръжение
Главен калибър	3×2×381 мм/42	4×2×381 мм/42	4×2×350 мм/45	4×2×380 мм/45	4×2×381 мм/42	4×2×380 мм/45	6×2×356 мм/45	4×2×410 мм/45	4×3×356 мм/50
Спомагателен	17×102 мм/44 2×76 мм	12×140 мм/50 4×102 мм/45 4×47 мм	12×150 мм/45 8×88 мм/45	12×150 мм/45 8×88 мм/45	16×152 мм/45 2×76 мм	16×150 мм/45 2×88 мм/45	20×140 мм/50 4×76 мм	20×140 мм/50 4×76 мм	14×127 мм/51 4×76,2 мм
Торпедно въоръжение	2×533 мм ТА	6×533 мм ТА	5×600 мм ТА	3×600 мм ТА	4×533 мм ТА	5×600 мм ТА	6×533 мм ТА	8×533 мм ТА	2×533 мм ТА

Характеристики главния калибър на линкорите от междувоенния период
Оръдие	15″/42 Mark I	16″/45 Mark I	16″/45 Mark 1	41 см/45 Type 03
Страна	Великобритания		САЩ	Япония
Калибър, мм	381	406	406	410
Дължина на ствола, калибри	42	45	45	45
Година на разработване	1912	1922	1917	1914
Година на приемане на въоръжение	1915	1927	1921	1921
Кораб носител	„Ривендж“	„Нелсън“	„Колорадо“	„Нагато“
Маса на ствола, т	101,6	109,7	107,0	101,6
Тип укрепване на ствола	тел		цилиндри	тел
Живучест на ствола, изстрела	335	200 – 250	320	250 – 300
Маса на бронебойния снаряд, кг	879	929	952	1000
Начална скорост на снаряда, м/с	732 – 785	788 – 797	790 – 792	790
Максимална далечина, км	33,38	37,4 – 38,1	31,36	38,72
Бронепробиваемост (мм) на далечина (км)
борд (0 км)	687
борд (9,144 км)	422
борд (13,716 км)	353	366
палуба (22,86 км)	121	99
палуба (27,43 км)	145	130

Линкорите от типовете „Колорадо“, „Нагато“ и „Нелсън“, поради обстоятелствата, задълго стават най-силните линейни кораби в своите флоти.

Сравнителни ТТХ на линейните кораби.
характеристики	„Колорадо“	„Нагато“	„Нелсън“
Страна
Година на въвеждане в строй	1923	1921	1927
Размери Д×Ш×О	190,2×29,7×9,2	213,4×29×9,1	216,6×32,3×8,6
Водоизместимост стандартна, т			35 560
Водоизместимост нормална, т	33 123	33 800	36 657
Водоизместимост пълна, т	34 129	38 500	38 873
Артилерия на главния калибър	4×2×406-мм/45	4×2×406-мм/45	3×3×406-мм/45
Спомагателна артилерия	12×127-мм/51	20×140-мм/50	6×2×152-мм/45
Зенитна артилерия	4×76-мм/50	4×78-мм/40	6×120-мм/50 8×40-мм/40
Торпедни апарати	2	8	2
Главен брониран пояс, мм	343	305	356 – 330
Брониране на палубите, мм	89+37	69+50	159 – 95
Брониране на кулите на ГК – чело/борд/покрив, мм	457/254/127	305/230/127	406/279/184
Барбети на кулите на ГК, мм	330	305	381
Брониране на бойната рубки – стени/покрив, мм	406/203	369	356/165
Противоторпедна защита — тротилов еквивалент, кг (фунта)	181 (400)	200 (440)	340 (750)
Енергетична установка, к.с. (скорост, възела)	28 900 (21)	80 000 (26,5)	45 000 (23)

Литература

на руски

• Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
• Кофман В. Л. Японские линкоры Второй мировой войны. „Ямато“ и „Мусаси“. – М. : Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 128 с. – (Арсенал Коллекция). – ISBN 5-699-15687-9.
• Рубанов О. А. Линейные корабли типа „Нагато“. – АНО „Истфлот“, Самара 2005.

на английски език

• Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
• Conway’s All the World’s Battleships: 1906 to the present / Edited by Ian Sturton. – New ed. – London: Conway Maritime Press, 1996. – 190 p. – ISBN 0-85177-691-4.
• Jay Amundson. The Battleship Era 1860 to 1992. p. 316. (на английски)
• Raven, Alan. Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleships and Battlecruisers from 1911 to 1946. – London: Arms and Armour Press, 1976. – 436 p. – ISBN 0-85368-141-4.
• Lengerer, Hans (June 2010). Ahlberg, Lars (ed.). „Battleships of the Kaga Class and the So-called Tosa Experiments“. Contributions to the History of Imperial Japanese Warships (Special Paper I): 1 – 26

на немски език

• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки

• NAGATO battleships (1920 – 1921) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2021-01-19 в Wayback Machine. ((ru))
• Линкорите от типа „Нагато“. ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Нагато“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Нагато““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​