Направо към съдържанието

Конго (линеен крайцер, 1912)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Конго“
金剛
Линейният крайцер „Конго“, 1925 г.
Флаг Япония
Клас и типЛинеен крайцер от типа „Конго“
ПроизводителVickers-Armstrongs, Бароу на Фърнис във Великобритания.
Служба
Заложен17 януари 1911 г.[1]
Спуснат на вода18 май 1912 г.[1]
Влиза в строй16 август 1913 г.[1]
Потъналпотопен на 21 ноември 1944 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост31 720 t (стандартна);
38 200 – 38 900 t (пълна)
Дължина222,1 m
Дължина по водолинията
219,5 m
Ширина29,3 m
Газене9,7 m
Броняпояс: 203 – 76 mm;
траверси: до 203 mm;
палуба: 80 – 152 mm;
кули ГК: до 229 mm;
барбети: 229 mm;
бойна рубка: 254 mm
каземати: 152 mm
Задвижване4 парни турбини Kampon;
36 водотръбни котли Yarrow
Мощност136 000 к.с. (111,4 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост30 възела
(55,56 km/h)
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 14 възела ход;
Запас гориво: 6330 t нефт
Екипаж1437 души
Кръстен в чест напланината Конго в префектура Осака
Въоръжение
Артилерия4x2 356 mm;
14x1 152 mm;
Зенитна артилерия4x2 127 mm;
10x2 25 mm;
Торпедно
въоръжение

4x2 533 mm ТА
Самолети1 катапулт; до 3 хидроплана[1][„Коментари“ 1]
„Конго“ в Общомедия

Конго (на японски: 金剛, японският еквивалент на думата Ваджра в Санскрит, може да се преведе като „Копието на Индра“, „Небесна мълния“ или „Неразрушим елмаз“) е линеен крайцер на Императорските ВМС на Япония. Главен кораб на едноименния проект линейни крайцери.

Наречен в чест на планината в централната част на остров Хоншу.[„Коментари“ 2]

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

Заложен на 17 януари 1911 г., спуснат на вода на 18 май 1912 г., влиза в строй през август 1913 г.[1]

Първият кораб от серията „Конго“ строи се в корабостроителницата на британската фирма „Викерс“. За първи път в света на борда на дреднаут са поставени 14-дюймови оръдия,[1] далечината на стрелба на които се ограничава само от видимостта на хоризонта.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
„Конго“ схема, 1944 г.

След приемането си в строй влиза в състава на Втори флот. В периода 1929 – 1931 г. преминава първа модернизация, в хода на която е усилено хоризонталното брониране, подобрено е въоръжението и са поставени нови котли. Корабът е прекласифициран на линеен кораб.[2] В периода 1936 – 37 г. преминава втора модернизация, включваща замяна на силовата установка и поставяне на 127-мм зенитни оръдия. В периода 1939 – 1940 г. взема участие във войната с Китай.

В началото на Втората световна война осъществява прикритието на японските десантни сили в Южнокитайско море. От февруари 1942 г. влиза в състава на Ударното авионосно съединение на вицеадмирал Нагумо. На 1 март 1942 г. съвместно с тежкия крайцерЧикума“ потопява американския разрушител „Едсел“ (Edsall)[„Коментари“ 3].

На 21 ноември 1944 г. „Конго“ е торпилиран от американската подводна лодка „Сийлайън“ (на английски: USS Sealion (SS-315)). Корабът е уцелен с две торпеда. Тъй като екипажа не успява да се справи с навлизащата вода, след няколко часа е дадена заповед да се напусне кораба. Но евакуирането на екипажа на корабите от съпровождението се провалят, защото „Конго“ започва стремително да се накренява към борда и да влиза под водата. След това става взрив на погребите за боезапаса на главния калибър. От корабите на съпровождението виждат огромен огнен балон и линейният крайцер изчезва от повърхността на морето. Загиват 1200 души от екипажа, в т.ч. командира на 3-та дивизия линкори и командира на кораба. Разрушителите намират в щормовото море 237 души и ги доставят в Куре.

  1. Всички данни се привеждат към декември 1941 г.
  2. Виж Апалков Ю. В. С. 92.
  3. По данни на Апалков, Ю. В. С. 93. Други източници приписват този успех на линейните крайцери „Хией“ и „Киришима“// Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – С. 211. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59
  1. а б в г д е Conway's, p. 234
  2. Stille (2008), p. 16.
  • Дашьян А. В. Корабли Второй мировой войны. 2004.
  • Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
  • Stille, Cdr Mark (2008). Imperial Japanese Navy Battleship 1941–1945. Oxford: Osprey Publishing. ISBN 978-1-84603-280-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Конго (линейный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​