152 mm морско оръдие Тип 41
152 mm/50 Тип 41 50口径四十一式15cm砲 | |
![]() | |
История на производството | |
---|---|
Производител | ![]() |
Година на производство | 1908 г. |
История на службата | |
На въоръжение в | ![]() |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 152 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 7620/50 |
Маса на оръдието със затвора, kg | 8360 |
Маса на снаряда, kg | 45 |
Начална скорост на снаряда, m/s | 850 |
Скорострелност, изстрела/минута | 6 (теоретична) |
Характеристики на артилерийската установка | |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -5°/+30° („Фусо“, „Конго“); -5°/+55° („Агано“) |
Ъгъл на завъртане, ° | +70°/-70°; +150°/-150° (сдвоените установки) |
Максимална далечина на стрелбата, m | 18 000 („Конго“ и „Фусо“); 21 000 („Агано“) |
152 mm/50 Тип 41 в Общомедия |
15,2 cm/152 mm оръдие Тип 41 e корабно оръдие с калибър 152 mm от времето на Първата и Втората световни войни. Оръдието води огън с 45,5 килограмови снаряди на дистанция до 18 хил. метра в казематният му вариант и на 21 хил. метра в сдвоената куполна установка.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Тип 41 (наречен съгласно една от приетите в Япония от онази епоха системи за летоброене, 41 година от ерата Мейджи или 1908 година след Христа), по същество, е японска версия на британското оръдие Vickers „Mark M“, поставени като батареи на противоминния калибър на построения във Великобритания линеен крайцер „Конго“. Оригиналните оръдия британско производство получават в Японския Императорски флот обозначението „Mark II“, в същото време произвежданите от 1912 г. в Япония оръдия се обозначават като „Mark III“.
В края на двайсетте, началото на трийсетте години, по време на модернизацията на линейните крайцери от типа „Конго“ до ниво на бързоходни линкори, тези оръдия са заменени със 127 mm/40 Тип 89, а освободените стволове са изпратени за съхранение. По-късно част от тях е използвана за въоръжаване на крайцерите от типа „Агано“ а част е поставена на бреговите установки на остров Гуам.
В сдвоените установки на крайцерите „Агано“ ъгъла на възвишение на оръдията е доведен до 55 градуса, с цел използването им като оръдия за ПВО. Но тъй като системата им на зареждане остава непроменена, с ръчно подаване, скорострелността им не надвишава 6 изстрела в минута, което прави съмнително използването им като такива.
Установки на кораби
[редактиране | редактиране на кода]Линейни крайцери тип „Конго“ – 14 оръдия модел Mark II; 42 оръдия модел Mark III.
Линейни кораби тип „Фусо“ – 28 оръдия модел Mark III.
Леки крайцери тип „Агано“ – 24 оръдия модел Mark III в новите куполобразни установки.
Аналози
[редактиране | редактиране на кода]Британско морско оръдие модел BL 6-дюйма Mk XI
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- John Campbell. Naval Weapons of World War II. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 6"/50 (15.2 cm) Vickers Mark M ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 152 mm морско оръдие Тип 41
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „152-мм морское орудие Тип 41“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |