15" морско оръдие Mk I
15" морско оръдие Mk I BL 15"/42 Mark I | |
История на производството | |
---|---|
Разработено | 1912 г. |
Производител | Vickers Limited, Великобритания |
Произведени | 184 |
История на службата | |
Години на експлоатация | 1913 – 1959 г. |
На въоръжение в | Великобритания |
Характеристики на оръдието | |
Марка на оръдието | Mark I |
Калибър, mm | 381 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 16 520/43,36 |
Дължина на канала на ствола, mm | 15 715 |
Тип затвор | Бутален затвор |
Маса на оръдието със затвора, kg | 98 700 |
Маса на снаряда, kg | 871 |
Начална скорост на снаряда, m/s | 732 – 785 |
Принцип на зареждане | Разделно зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 2 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -5°/+30° |
Ъгъл на завъртане, ° | -150°/+150° |
Максимална далечина на стрелбата, m | 22 400 при 20°; 29 720 при 30°; 40 370 при 45° |
15" морско оръдие Mk I в Общомедия |
BL 15"/42 Mark I е първото британско корабно оръдие с калибър 381 mm. Разработено е през 1912 г. Оръдието е широко използвано както в британския флот, така и в бреговата артилерия, и остава на въоръжение рекордно дълъг срок.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Оръдията са поставяни на линейни кораби от различни типове от 1915 до 1944 г. HMS Vanguard става последният линеен кораб, построен за Кралския флот през 1944 г., въоръжен с този тип оръдия.
Кораби, въоръжени с 15 дюймовите оръдия Mark I:
- Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ (5 кораба с осем оръдия всеки)
- Линейни кораби тип „Ривендж“ (5 кораба с осем оръдия всеки)
- Линейни крайцери тип „Ринаун“ (2 кораба с шест оръдия всеки)
- HMS Hood – Линеен крайцер (8 оръдия)
- Линейни крайцери тип „Глориъс“ (2 кораба с четири оръдия всеки)
- Монитори тип „Еребус“ (2 кораба с две оръдия всеки)
- Монитори тип „Маршал Ней“ (2 кораба с две оръдия всеки)
- Монитори тип „Робъртс“ (2 кораба с две оръдия всеки)
- HMS Vanguard – Линеен кораб (8 оръдия, свалени от линейните крайцери Корейджъс и Глориъс)
Оръдието е използвано също и в бреговата отбрана. Пет оръдия са поставени в Сингапур през 1930-те години. Две крайбрежни оръдия („Клем“ и „Джейн“) са поставени близо до Уенстоун-Фарм в Кент през 1940 г.
Производство
[редактиране | редактиране на кода]Всичко са произведени 184 оръдия. Впоследствие те са сваляни от корабите, ремонтират се и се връщат вече на други кораби, удължавайки по този начин своя срок на служба. По заводи производството се води така:
- Armstrong Whitworth, Elswick, Нюкасъл: 34
- Armstrong Whitworth, Openshaw, Манчестър: 12.
- William Beardmore & Company, Parkhead, Глазгоу: 37
- Coventry Ordnance Works, Ковънтри: 19
- Royal Arsenal, Woolwich: 33
- Vickers Limited, Шефилд: 49
Две оръдия, едно от линкора HMS Ramillies (лявото) и едно от линкора HMS Resolution (дясното), са поставени пред Имперския военен музей в Лондон.
Описание и ТТХ
[редактиране | редактиране на кода]Това оръдие е с традиционната за британските от онова време телова конструкция (на вътрешната тръба на ствола, на лайнера, се навиват няколко слоя стоманена тел с правоъгълно сечение, затворени отгоре от външна тръба-кожух) със затвор от бутален тип. Теглото на оръдието, включая теглото на затвора, съставлява 101,6 тона (98,7 тона без затвора).
Дължината на канала на ствола на оръдието е 15 715 мм (42 калибра), пълната дължина на ствола е 16 520 мм (43,36 калибра). Оръдието води огън със снаряди с маса 871 кг с начална скорост 732 – 785 м/с. Оръдието има ситна нарезка с постоянна извивка с ход 30 калибра и дълбочина под 1% от калибъра – 3,16 мм с ширина на нарезите от 11,3 мм (броя нарези е 76). Ширината на полето е 4,44 мм.
Първоначално се използват три вида снаряди: бронебоен, полубронебоен и фугасен – всичките с еднаква маса – 871 кг, снаряжени с лидит (52,3 кг в полубронебойния). Първите два типа снаряди са с меко бронебойно калпаче. В периода 1918 – 1919 г. е приет бронебоен снаряд със същата маса с твърдо бронебойно калпаче, съдържащ 20 кг шелит (смес от 2/3 тринитрофенол и 1/3 от по-неспособния към детонация динитрофенол). Тогава с шелита е заменен и лидита в снарядите от другите типове. Според някои данни паралелно с шелита са използвани амотол и тринитротолуол. Зарядът се състои от кордит MD45. Пълният заряд тежи 194 кг, намаленият – 146 кг.
Максималната далечина на стрелба с оръдията Mark I съставлява 22 400 метра (при ъгъл на възвишение от 20°) и 29 720 метра (при ъгъл на възвишение от 30°), обаче за оръдията на бреговата артилерия, приспособени за големи ъгли на възвишение, максималната далечина на стрелбата достига 40 370 м. Живучестта на ствола съставлява 350 изстрела с пълен заряд.
Снаряди от времето на Втората световна война
[редактиране | редактиране на кода]108-фунтов (49 кг) заряд кордит, 1/4 заряд | Бронебоен снаряд Mk XXII BNT |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Burt, R. A. British Battleships, 1919 – 1939. 2nd. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2012. ISBN 978-1-59114-052-8.
- Buxton, Ian Lyon. Big Gun Monitors. Tynemouth, World Ship Society, 1978. ISBN 0-905617-06-1.
- Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
- Raven, Alan, Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleship and Battlecruisers from 1911 to 1946. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-817-4.
- Roskill, Captain Stephen Wentworth. H.M.S. Warspite: The Story of a Famous Battleship. London, Futura Publications, 1974. ISBN 0-86007-172-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 15-inch (38.1 cm) Mark I ((en))
- Английское орудие 381 мм/42 ((ru))
- Images from the Vickers Photographic Archives ((en))
- HMS Vanguard site ((en))
- The IWM guns ((en))
- „Closing the breech of a 15 inch gun at Explosion!“ The Museum of Naval Firepower, Gosport, UK в ((en))
- Terry Gander, Twentieth century British coast defence guns ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно 15" морско оръдие Mk I
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „15" морское орудие Mk I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |