Направо към съдържанието

Глориъс (линеен крайцер, 1916)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Глориъс“
HMS Glorious
Външен вид в първите години на службата
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен крайцер от типа „Корейджъс“
ПроизводителHarland and Wolff в Белфаст, Великобритания.
Служба
Заложен1 май 1915 г.
Спуснат на вода20 април 1916 г.
Влиза в строй14 октомври 1916 г.
Потъналпотопен на 8 юни 1940 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на вимпела: 77
Водоизместимост19 488 t (нормална);
22 719 t (пълна)
Дължина239,8 m
Ширина24,7 m
Газене7,35 m
Броняпояс: 51 – 76 mm;
траверси: 25 – 38 mm;
палуба: 19 – 76 mm;
барбети: 76 – 178 mm;
кули ГК: 178 – 229 mm;
бойна рубка: до 254 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
18 водотръбни котли Yarrow
Мощност90 000 к.с. (67 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32 възела
(59 km/h)
Далечина на
плаване
6000 морски мили при 20 възела ход;
Запас гориво: 3160 t нефт
Екипаж829 – 842 души
Името означава на английски езикСлавен, Великолепен, Възхитителен
ПрякорUproarious
(на български: Станал за смях)
Въоръжение
Артилерия2x2 381 mm;
6x3 102 mm;
Зенитна артилерия2x1 76 mm;
16x1 120 mm
(като самолетоносач)
Торпедно
въоръжение
2x1 533 mm ТА[„Коментари“ 1]
Самолети48 самолета
(като самолетоносач)
„Глориъс“ в Общомедия

Глориъс (на английски: HMS Glorious) е „лек линеен крайцер“ или „голям лек крайцер“ от типа „Корейджъс“, на Британския Кралски флот от времето на Първата световна война. След края на войната, заедно с главния кораб на проекта е преустроен за самолетоносач.

HMS Glorious

Заради своеобразността на проекта крайцерът получава унищожителния прякор Uproarious (станал за смях)[1].

Потопен е на 8 юни 1940 г. от германските линкориШарнхорст“ и „Гнейзенау“ по време на участието му в операцията „Alphabet“[2] заедно с разрушителите от съпровождението HMS Ardent (H41) („Ардент“) и HMS Acasta (H09) („Акаста“)[3]. Заедно със самолетоносача „Глориъс“ загиват 1207 души.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Самолетоносачът „Глориъс“, в съпровождение на разрушителите „Акаста“ и „Ардент“, евакуира от Норвегия две изтребителни ескадрили (десет „гладиатора“ от 263-а и толкова „Хърикейна“ от 46-а). Нито един от корабите няма радаров, наблюдение над хоризонта от високо разположени постове не се води. Самолетоносачът не може да използва тези самолети за атаки над противника, а поради безотговорност на екипажа, нито един от неговите торпедоносци (а в хангара си той има шест „Суордфиша“) не е готов за старт. Без готови ударни самолети корабът има в бордовия си залп само осем 120-мм оръдия. Немските рейдери вдигат скоростта си до 29 възела, обръщат на 16 румба, движейки се за пресичане на курса на противника. Плаващият начело „Гнейзенау“ открива огън с главния си калибър по самолетоносача, а със спомагателния си калибър по най-близкия разрушител. След четири минути към него се присъединява „Шарнхорст“. „Глориъс“ завива на югозапад, а разрушителите започват да го прикриват с димна завеса. „Ардент“ изстрелва четири торпеда, но немците успяват да се отклонят от тях. Макар димната завеса и да пречи на стрелбата, немските кораби, използвайки радари, бързо превръщат самолетоносача в купчина обломки.

В 17:52 „Глориъс“ гори, но продължава да поддържа висока скорост. Изкочилият изпод дима „Ардент“, в самоубийствена атака, изстрелва последните си 4 торпеда, от които немците отново успяват да се отклонят. По разрушителя започват да стрелять със снаряди от всички калибри, той се опитва да се отклони и да излезе от боя, но губи ход и с голям крен, в 18:22, отива към дъното в точката с координати 68°38′ с. ш. 3°50′ и. д. / 68.633333° с. ш. 3.833333° и. д..

  1. Всички неуточнени данни са приведени към момента на влизане в строй.
  1. Spencer Tucker, Laura Matysek Wood, Justin D. Murphy. The European powers in the First World War: an encyclopedia. Taylor & Francis, 2002, 783 с. ISBN 0815303998. с. 732.
  2. Описание операции „Alphabet“ Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.
  3. Операция под кодовым наименованием „Alphabet“
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Queen Mary в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​