Направо към съдържанието

Ринаун (линеен крайцер, 1916)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Ринаун“
HMS Renown
„Ринаун“ в края на 1920-те г., след модернизацията
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен крайцер от типа „Ринаун“
ПроизводителFairfield, Говън, във Великобритания.
Служба
Заложен25 януари 1915 г.[1]
Спуснат на вода4 март 1916 г.[1]
Влиза в строй20 септември 1916 г.[1]
Изведен от
експлоатация
утилизиран през март 1948 г.[1]
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на вимпела: 72
Водоизместимост27 600 t (нормална);
32 740 t (пълна)[1]
Дължина242,0 m[1]
Ширина27,5 m[1]
Газене8,2 m[1]
Броняглавен пояс: 152 mm;
горен пояс: 76 mm;
траверси: 76 – 102 mm;
палуба: 25 – 64 mm;
барбети: 102 – 178 mm;
кули ГК: 178 – 229 mm;
бойна рубка: до 254 mm
Задвижване2 парни турбини
Brown-Curtis;
42 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност112 000 к.с. (89,5 МВт)[1]
Движител4 гребни винта[1]
Скорост32 възела[1]
(59 km/h)
Далечина на
плаване
4000 морски мили при 18 възела ход;
Запас гориво: 4000 t нефт и 100 t въглища[1]
Екипаж953 души
ДевизAntiquae Famae Custos“
(на български: Пазители на древната слава)
Името означава на английски език
Слава
ПрякорRefit[2] (на български: Преправяне, Преоборудване)
Въоръжение
Артилерия3x2 381 mm[1];
6x3 и 2x1 102 mm;[1]
Зенитна артилерия2x1 76 mm[1]
Торпедно
въоръжение
2×1 533 mm ТА[1][„Коментари“ 1]
„Ринаун“ в Общомедия

Ринаун (на английски: HMS Renown) е линеен крайцер от едноименния тип крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Главен кораб на проекта.

„Ринаун“ е първият в серията от три 26 500-тонни линейни крайцери на Кралския Военноморски флот на Великобритания, втори е „Рипалс“ (HMS Repulse), поръчката за „Резистанс“ (HMS Resistance) е отменена.

Линейният крайцер „Ринаун“.

Тази серия е замислена като отговор на немския линеен крайцер „Лютцов“ (SMS[„Коментари“ 2] Lützow), обаче Ютландското сражение, в хода на което КВМФ на Великобритания губи три линейни крайцера, показва слабостта в бронирането на линейните крайцери и, с цел повишаване на бойните качества на корабите от тази серия, командващия флота адмирал Джелико изпраща двата кораба в корабостроителницата. Там те получават допълнителна вертикална броня.

В периода 1919 – 1920 и 1932 – 1936 г. „Ринаун“ и „Рипалс“ са модернизирани – усилена е бордовата броня, изменени са очертанията на надстройките и е поставено ново зенитно въоръжение.

Истрория на службата

[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война и престрояването на „Глориъс“ (HMS Glorious), „Корейджъс“ (HMS Courageous) и „Фюриъс“ (HMS Furious) като самолетоносачи, освен „Ринаун“ в строй остават само два линейни крайцера – „Худ“ (HMS Hood) и „Рипалс“.

През 1936 г. „Ринаун“ и „Рипалс“ са прекласифицирани в бързоходни кораби за съпровождане на самолетоносачите.

През 1939 г. у „Ринаун“ участва в издирването на немските рейдери в Южния Атлантик.

През април 1940 г. около Норвегия по време на провеждането на операция „Weserübung“ корабът е повреден в бой.

Бидейки в състава на „Съединението H“ той участва в лова на линкораБисмарк“. Провежда конвои за Малта, също в Атлантика и в Арктика, в състава на другите английски кораби прикрива десанта на съюзниците в Северна Африка.

През 1944 – 1945 г. „Ринаун“ влиза в състава на Източния флот.

През 1948 г. е разкомплектован за метал във Фаслейн.

  1. Всички данни са приведени към момента на влизане в строй.
  2. Акронимът „SMS“ – е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Renown (1916) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​