Ринаун (линеен крайцер, 1916)
„Ринаун“ HMS Renown | |
„Ринаун“ в края на 1920-те г., след модернизацията | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Линеен крайцер от типа „Ринаун“ |
Производител | Fairfield, Говън, във Великобритания. |
Служба | |
Заложен | 25 януари 1915 г.[1] |
Спуснат на вода | 4 март 1916 г.[1] |
Влиза в строй | 20 септември 1916 г.[1] |
Изведен от експлоатация | утилизиран през март 1948 г.[1] |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
ИМО номер | Номер на вимпела: 72 |
Водоизместимост | 27 600 t (нормална); 32 740 t (пълна)[1] |
Дължина | 242,0 m[1] |
Ширина | 27,5 m[1] |
Газене | 8,2 m[1] |
Броня | главен пояс: 152 mm; горен пояс: 76 mm; траверси: 76 – 102 mm; палуба: 25 – 64 mm; барбети: 102 – 178 mm; кули ГК: 178 – 229 mm; бойна рубка: до 254 mm |
Задвижване | 2 парни турбини Brown-Curtis; 42 водотръбни котли Babcock & Wilcox |
Мощност | 112 000 к.с. (89,5 МВт)[1] |
Движител | 4 гребни винта[1] |
Скорост | 32 възела[1] (59 km/h) |
Далечина на плаване | 4000 морски мили при 18 възела ход; Запас гориво: 4000 t нефт и 100 t въглища[1] |
Екипаж | 953 души |
Девиз | „Antiquae Famae Custos“ (на български: Пазители на древната слава) |
Името означава на английски език | Слава |
Прякор | Refit[2] (на български: Преправяне, Преоборудване) |
Въоръжение | |
Артилерия | 3x2 381 mm[1]; 6x3 и 2x1 102 mm;[1] |
Зенитна артилерия | 2x1 76 mm[1] |
Торпедно въоръжение | 2×1 533 mm ТА[1][„Коментари“ 1] |
„Ринаун“ в Общомедия |
Ринаун (на английски: HMS Renown) е линеен крайцер от едноименния тип крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Главен кораб на проекта.
Проект
[редактиране | редактиране на кода]„Ринаун“ е първият в серията от три 26 500-тонни линейни крайцери на Кралския Военноморски флот на Великобритания, втори е „Рипалс“ (HMS Repulse), поръчката за „Резистанс“ (HMS Resistance) е отменена.
Тази серия е замислена като отговор на немския линеен крайцер „Лютцов“ (SMS[„Коментари“ 2] Lützow), обаче Ютландското сражение, в хода на което КВМФ на Великобритания губи три линейни крайцера, показва слабостта в бронирането на линейните крайцери и, с цел повишаване на бойните качества на корабите от тази серия, командващия флота адмирал Джелико изпраща двата кораба в корабостроителницата. Там те получават допълнителна вертикална броня.
В периода 1919 – 1920 и 1932 – 1936 г. „Ринаун“ и „Рипалс“ са модернизирани – усилена е бордовата броня, изменени са очертанията на надстройките и е поставено ново зенитно въоръжение.
Истрория на службата
[редактиране | редактиране на кода]След края на Първата световна война и престрояването на „Глориъс“ (HMS Glorious), „Корейджъс“ (HMS Courageous) и „Фюриъс“ (HMS Furious) като самолетоносачи, освен „Ринаун“ в строй остават само два линейни крайцера – „Худ“ (HMS Hood) и „Рипалс“.
През 1936 г. „Ринаун“ и „Рипалс“ са прекласифицирани в бързоходни кораби за съпровождане на самолетоносачите.
През 1939 г. у „Ринаун“ участва в издирването на немските рейдери в Южния Атлантик.
През април 1940 г. около Норвегия по време на провеждането на операция „Weserübung“ корабът е повреден в бой.
Бидейки в състава на „Съединението H“ той участва в лова на линкора „Бисмарк“. Провежда конвои за Малта, също в Атлантика и в Арктика, в състава на другите английски кораби прикрива десанта на съюзниците в Северна Африка.
През 1944 – 1945 г. „Ринаун“ влиза в състава на Източния флот.
През 1948 г. е разкомплектован за метал във Фаслейн.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Burt, R. A. British Battleships, 1919 – 1939. London, Arms and Armour Press, 1993. ISBN 1-85409-068-2.
- Burt, R. A. British Battleships of World War One. Annapolis, Maryland, 1986. ISBN 0-87021-863-8.
- Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. London, Conway Publishing, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
- Haarr, Geirr H. The Battle for Norway: April–June 1940. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 2010. ISBN 978-1-59114-051-1.
- Parkes, Oscar. British Battleships. reprint of the 1957. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1990. ISBN 1-55750-075-4.
- Raven, Alan; Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleship and Battlecruisers from 1911 to 1946. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1976. ISBN 0-87021-817-4. (на английски)
- Roberts, John. Battlecruisers. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1997. ISBN 1-55750-068-1.
- Stephen, Martin. Sea Battles in Close-Up: World War 2. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1988. ISBN 0-87021-556-6.
- Taylor, Bruce. The Battlecruiser HMS Hood: An Illustrated Biography, 1916 – 1941. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 2008. ISBN 978-1-86176-216-0. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- RENOWN battlecruisers (1916) ((en))
- КНВ „Рипалс“ ((ru))
- Maritimequest HMS Renown Photo Gallery ((en))
- Renown engages enemy bombers with her AA armament Архив на оригинала от 5 юни 2011 в Wayback Machine. ((en))
- Renown returns for a refit in 1942 Архив на оригинала от 11 юни 2011 в Wayback Machine. ((en))
- Royal Navy Log Books for Renown; transcriptions of ship's logbooks November to December 1916, August 1919 to October 1920 ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Ринаун (линеен крайцер, 1916)
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Renown (1916) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |