Линейни крайцери тип „G3“

Линейни крайцери тип „G3“ G3 battlecruisers
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линейни крайцери от типа „G3“
Следващ тип	Няма
Предшестващ тип	„Худ“
Планирани	4
Построени	0
Отменени	4
Служба
Състояние	не са залагани
Основни характеристики
Водоизместимост	49 200 t (нормална); 54 774 t (пълна)
Дължина	260,9 m
Дължина между перпендикулярите	250,1 m
Ширина	32,3 m
Газене	10,9 m (средно)
Броня	пояс: 356 mm; траверси: 254 – 305 mm; палуба: 102 – 203 mm; барбети: 330 – 356 mm; кули ГК: 430 mm; бойна рубка: 254 – 356 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 20 водотръбни котли
Мощност	160 000 к.с. (117,6 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32 възела (59 km/h)
Далечина на плаване	7000 морски мили при 16 възела ход; Запас гориво: 5000 t нефт
Екипаж	1716 души
Въоръжение
Артилерия	3x3 406 mm; 8x2 152 mm;
Зенитна артилерия	6x1 120 mm; 4x10 40 mm
Торпедно въоръжение	2x1 622 mm ТА

G3 (на английски: G3 battlecruisers) са проект за линейни крайцери на Британския Кралски флот от началото на 1920-е години. Разработват се в противовес на японските и американските линейни крайцери в хода на възобновилата се след Първата световна война гонка в морските въоръжения. Предполага се построяването на 4 единици. Във връзка с решенията на Вашингтонската конференция не са залагани, но фактът за наличието на този проект изиграва важна роля в хода на преговорите.

История на създаването

Според резултатите на Първата световна война, в съответствие със стратегическите планове на Великобритания, Германската империя е извадена от числото на водещите морски държави. Въпреки това надпреварата във военноморските въоръжения не само че не се прекратява, а обратно – се усилва. Тласък за това е приетия през 1916 г. от Конгреса на САЩ закон за флота, предвиждащ създаването на най-големите в света ВМС под лозунга „Second to none“. Тази програма предполага създаването на флот, способен едновременно да води успешна морска война с Великобритания и Япония в два океана – Атлантическия и Тихия. Планът е, в частност, да се построят 6 линейни крайцера от типа „Лексингтън“ – бързоходни, мощно въоръжени, но слабо защитени кораба. Програмата предизвиква крайното безпокойство на Япония, която, на свой ред, приема плана „8 – 8“, набелязващ строителството на нов мощен флот, включващ и 8 линейни крайцера – 4 от типа „Амаги“ и 4 от типа „№13“. По своите характеристики те, като цяло, превъзхождат американския проект.

Веднага след края на Първата световна война Великобритания изпитва значителни икономически и финансови проблеми. Към тях се добавят също и пацифистките настроения, обхванали значителна част от британската общественост. При това, формално разполагайки с най-големия и силен в света военен флот, английските адмирали осъзнават, че в значителната си част той се състои от кораби, които или са остарели, или ще остареят в недалечното бъдеще. В частност, нито един линкор или линеен крайцер, включая и вече строящият се HMS Hood, няма оръдия над 15 дюйма (381 мм), а в същото време всички заложени или планирани за залагане кораби на Япония и САЩ са въоръжени с оръдия 16 дюйма (406 мм) и повече. Въпреки това, да не реагират на предизвикателството, хвърлено отначало от САЩ, а след това и от Япония, англичаните не могат. Загубата на превъзходството по море се разглежда като прелюдия към загубата на империята, и страната се приготвя за включването в нова гонка във военноморските въоръжения. Тъй като потенциалните противници се готвят да въведат в строй цели 32 съвременни линкора и линейни крайцера, чисто количественият отговор явно превъзхожда възможностите на Великобритания, и новите кораби трябва да превъзхождат противника преди всичко качествено.

През 1920 г. конструкторите започват подготовката на две линии проекти – за линкор и линеен крайцер.

Първите проекти за линеен крайцер само малко се отличават от „Худ“ и са под шифъра „К-2“, където цифрата означава броя на оръдията във всяка кула на главния калибър. Следващият проект се именува „К-3“ и предвижда вече триоръдийни кули, разположени по схема, станала впоследствие класическа – две кули в носа на кораба, една на кърмата. Незабавно възниква въпросът за размерите на крайцера. Адмиралите настояват за 457-милиметрови оръдия, но това води към нормална водоизместимост над 50 000 тона, а крайцерът ще може да се ремонтира само в два адмиралтейски дока и не може да премине през Суецкия и Панамския канали. Впоследствие размерите нарастват още повече, и вече крайцерът може да бъде приет само от един британски док, при това частен.

После решават съществено да намалят водоизместимостта, и е подготвен проектът „J-3“. Той може да преминава през каналите, може да влиза в много британски докове, но калибърът на артилерията трябва да се намали до 381 мм, а броневата защита да се отслаби. На фона на новите американски и особено японските проекти „J-3“ изглежда много скромно и е отхвърлен в полза на „I-3“. В него, за първи път, е предложена схемата за съсредоточаване на всички кули на главния калибър в носовата част на кораба, с цел съкращаване на дължината на бронираната цитадела.

Обаче Адмиралтейството не желае да се отказва от 457-мм оръдия и проектът е преработен отново. Вече фигурира под шифъра „H-3“. Конструкторите подготвят три варианта на „H-3“, при това във всичките броят на 457-мм оръдия е намален до 6 в триоръдейни кули и две са поставени в носовата част на крайцера. Обаче броя на оръдията в залпа се признава като съвършено недостатъчен.

Развитие на „H-3“ става проектът „G-3“, подготвен към декември 1920 г. и въоръжен с перспективните 420-мм оръдия. Именно него и приемат за последваща разработка.

Сравнителни ТТХ на предварителни проекти за линеен крайцер от 1921 г.
	„К-2“	„К-3“	„J-3“	„I-3“	„H-3“
Пълна водоизместимост, т	53 100	52 000	43 100	51 750	43 750
Дължина и ширина, м	269,9 × 32,3	269,9 × 32,3	262,3 × 31,7	282,1 × 32,9	262,3 × 31,7
Артилерия на главния калибър	4 × 2 – 457-мм/45	3 × 3 – 457-мм/45	3 × 3 – 381-мм/42	3 × 3 – 457-мм/45	2 × 3 – 457-мм/45
Противоминен калибър	8 × 2 – 152-мм/50	8 × 2 – 152-мм/45	6 × 2 – 152-мм/45	8 × 2 – 152-мм/45	8 × 2 – 152-мм/45
Бордово брониране, главен брониран пояс, мм	305	305	305	305	356
Брониране на палубата, мм	178	178	102	178	229
Брониране на кулите на ГК, мм	381	381	381	381	457
Енергетична установка	паротурбинна, 144 000 к.с.	паротурбинна, 144 000 к.с.	паротурбинна, 151 000 к.с.	паротурбинна, 180 000 к.с.	паротурбинна, 180 000 к.с.
Максимална скорост, възела	30	30	32	32,5	33,75

• 
  Проект К-2
• 
  Проект К-3
• 
  Проект I-3
• 
  Проект H-3a

Конструкция

Корпус и архитектура

За постигането на максимално възможна мореходност британските конструктори се отказват от полубачната форма на корпуса и изпълняват проекта гладкопалубен. Заедно с това, значителната дължина на крайцера принуждава използването на транцева кърма, за да може той да влиза в по-голям брой докове.

Архитектурата на „G3“ изглежда доста необичайно за своето време. Две кули на главния калибър са разположени линейно-терасовидно в носовата част на корпуса, а третата се намира в средната част на крайцера, зад масивната надстройка. Такова решение намалява ъглите на обстрел и не дава възможност да се води огън право по кърмата, но за сметка на това позволява по-тясно да се групира артилерията, което позволява съществено да се подобри нейната защита. Веднага зад погреба на третата кула започва машинно-котелното отделение с два димохода.

Противоминната артилерия е разположена побордно, в две групи по 4 кули, в носовата и кърмовата части на корпуса. На кърмата се намират също и всички зенитни оръдия. Това е направено с цел да се защитят откритите зенитни установки от въздействията дулните газове на главния калибър.

Въоръжение

Триоръдейна кула с оръдия Mk I на линкора „Родни“

Главният калибър на линейните крайцери „G3“ се предполага във вид на 9 406-мм оръдия в три триоръдейни кули. Оръдието е разработено от известната оръжейна компания „Елсуик“ (на английски: Elswisk) на основата на нейния проект за 457-мм оръдия. Проектирането е завършено в течение на 1921 г. и фирмата получава поръчка за изготвянето на оръдията.

Оръдието Mk I е конструирано по принципа „лек снаряд – висока начална скорост“. Снарядът тежи 929 кг, масата на пълния заряд съставлява 328 кг, което позволява да се изстрелва снаряда с начална скорост от 814 м/с. Самото оръдие тежи 109 733 кг. В проекта се предполага да се достига скорострелност от 2 изстрела в минута, фактически, на линкорите от типа „Нелсън“, техническата скорострелност не надвишава 1,5 изстрела за минута.

Кулите са със съвършено нова конструкция, която по-рано не е използвана в Кралския флот и са конструирани с оглед опита от сраженията на Първата световна война. Осигурена им е надеждна защита от всички съществуващи към момента на проектирането снаряди и бомби, особено внимание е отделено на въпросите за безопасността на съхраняване на боеприпасите, а ъгълът на възвишение на оръдията достига 40°, което позволява да имат максимална далечина на стрелбата 235 кабелтови (38 450 м). Кулите са разчетени за пълен залп, в същото време по-рано британските тежки кораби стрелят само с полузалпове. Погребите са разчетени за боекомплект от 100 снаряда на ствол. Впоследствие такива оръдия са поставени на линкорите от типа „Нелсън“.

Двуоръдейна кула с оръдия Mk VIII* на линкора „Родни“

Противоминната артилерия се състои от 16 от най-новите 152-мм оръдия Mk XXII*, разположени в двуоръдейни кули. Боезапасът им се колебае от 150 изстрела на ствол в носовите кули, до 100 изстрела при кърмовите. Оръдието Mk XXII* тежи 9157 кг, и може да изпраща снаряда с тегло от 45,36 кг на дистанция до 23 590 м, при начална скорост 902 м/с и ъгъл на възвишение 45°. Скорострелността им достига 5 изстрела в минута.

120-мм зенитно оръдие Mk VIII*

Зенитната отбрана трябва да се осигурява от 6 единични оръдия Mk VIII*, с боезапас от 175 фугасни снаряда на ствол, а също известен брой димни и осветителни снаряди. Фугасният снаряд, с дистанционен взривател, тежи 22,68 кг и има начална скорост 749 м/с. Досегаемостта по далечина съставлява 14 780 м (при ъгъл на възвишение 45°), по височина – 9750 м (ъгъл на възвишение 90°). Техническата скорострелност на оръдията достига 12 изстрела в минута, масата на оръдието е 3137 кг.

В близката зона кораба защитават 4 десетстволни установки от 40-мм автомати на „Викерс“ (на английски: Vickers) „Пом-пом“. Боезапасът се предполага като 1000 изстрела на всеки ствол.

622-мм торпеда Mk I

Торпедното въоръжение се предполага от 2 от най-новите 622-мм торпедни апарата, макар много експерти да възразяват против поставянето на такова оръжие на тежките артилерийски кораби. Масата на торпедото е 2585 кг, зарядът ТНТ е 337 кг. На скорост от 35 възела торпедото може да измине 13 700 м, на 30 възела – 18 300 м. Боезапасът съставлява 6 торпеда в мирно време и 8 във военно на всеки торпеден апарат.

Брониране

Броневата защита на линейните крайцери от проекта „G3“, за първи път в британското корабостроене, е проектирана по схемата „всичко или нищо“, която към този момент не е приета още практически никъде в света. Проектантите на кораба, под ръководството на Главния строител на флота Юстас Тенисън д'Ейнкорт, стигат до същия извод, както и на техните американски колеги десетилетие по-рано: жизненоважните части на линейния крайцер се прикриват с максимално дебели броневи плочи, за сметка на пълен отказ от брониране на всичко останало. Счита се, че артилерийския бой на далечна дистанция с вражески кораби, въоръжени с тежка артилерия калибър 380 – 406 мм и повече, изисква именно такава защита, а попаденията в небронирания борд не заплашват кораба със загуба на боеспособност, към това е и голяма вероятността за това, че бронебоен и даже фугасен снаряд в този случай ще премине проходно без да се взриви.

В резултат „G-3“ получават по-мощна бронезащита, отколкото при които и да е съществуващи и проектируеми чуждестранни кораби. Главният пояс в носовата част, срещу артилерийските погреби, има дебелина 356 мм (14 дюйма), енергетичната установка се прикрива с плочи с дебелина 305 мм (12 дюйма). Наклонът на пояса е 18° от вертикала, а също вътрешното му разположение, зад дебелата обшивка на външния борд, още повече усилва неговата съпротивляемост. Броневата палуба също е изпълнена изключително дебела – от 102 до 178 мм (4 – 7 дюйма), над турбинните и котелните отделения, и 203 мм (8 дюйма) над погребите на главния калибър. Такава дебелина имат и покривите на кулите, направени за прикритие на с 14-дюймова броня барбети, а челните плочи достигат дебелина от 444 мм (17,5 дюйма).

Като цяло доста удачната схема на брониране на „G3“ надеждно го защитава от снаряди калибър 406-мм и даже 457-мм, особено на далечни дистанции, а също и от най-тежките авиационни бомби. С изключение създадените след повече от двадесет години линкори от типа „Ямато“, нито един реално построен кораб няма по-добра или поне сравнима бронезащита, чиято здравина още повече се повишава от сравнително по-високото качество на английската броня.

Схемата на защита на линейните крайцери от проекта „G3“, с малки изменения, е впоследствие въплътена в линкорите от типа „Нелсън“, където, обаче, все пак е намалена нейната дебелина, което е резултат от необходимостта да се вместят в 35000-тонен лимит водоизместимост, а също и в проекта за линейни кораби „N3“, бронирането на които, напротив, за сметка на отказ от висока скорост се предполага да бъде усилено.

Енергетична установка

Силовата установка включва 4 турбозъбчати паротурбинни агрегата със сумарна мощност 160 000 конски сили. Захранването с пара трябва да се осъществява от 20 котела с тънки тръбички. Предполага се развиването на скорост 31 – 32 възела. Запасът гориво включва 5000 тона нефт и като спомагателно гориво 50 тона въглища. Разчетната далечина на плаване трябва да достигне 7000 мили при скорост на хода 16 възела. За нейното достигане необходимата мощност е 20 000 к.с.

Оценка на проекта

Независимо от трудностите за обективна оценка на нереализирания проекта, експертите се придържат към достатъчно високо мнение за „G3“.

„	Формално той се счита за линеен крайцер, макар да има мощно брониране и фактически да се явява бързоходен линкор, предопределящ развитието на този клас през 1930-те години. В случай, че ако проектът бе реализиран, то той би произвел ефект, съпоставим с появата, през 1906 г., на линкора HMS „Dreadnought“: всички създадени към това време дредноути мигновено щяха да устареят.	“

Разбира се, проектът „G3“ има и определени недостатъци. Така например, опитът от бойното използване на линейните крайцери от типа „Дюнкерк“ показва, че наличието на възможност за неограничен обстрел в кърмовия сектор е доста желателно. Но британските адмирали се придържат към настъпателната тактика и смятат дадения проблем за слабозначим. Достатъчно скромна е и дълбочината на противоторпедната защита – около 4 метра.

Известна небалансираност се наблюдава по отношение въоръжението на кораба. Фактически английските корабостроители вървят към значително отслабване на мощта на главния калибър (от 457-мм до 420-мм и след това окончателно избраните 406-мм оръдия), за да съхранят високата скорост и защитеността при приемливи размери. Въплътени в метал, оръдейните установки Mk I 16-inch са поставени на линкорите „Нелсън“ и „Родни“, при това скорострелността, дулната енергия и началната скорост на снаряда не достигат проектните данни, а неговата бронепробиваемост и тегло (929 кг) с малко превъзхождат вече наличните на въоръжение в Кралския флот 381-мм оръдия. Гигантският кораб би се получил сравнително недовъоръжен (което не може да се каже за едновременно разработваните с него линкори от проекта „N3“, които при подобни размери трябва да носят девет 457-мм оръдия).

Що се касае до скоростта, по-ниска, отколкото при „Лексингтън“, то превъзходството на американския кораб не е прекалено значително и е трудно реализуемо в реален бой, а по отношение бронева защита „G3“ обладава явно преимущество. Японските проекти, по мнение на британското Адмиралтейство, не превъзхождат „G3“ по скорост и отстъпват по бронева защита.

Сравнителни ТТХ на проектите за линейни крайцери от началото на 1920-те г.
	„Лексингтън“	„Амаги“	„№13“	„G-3“
Държава
Пълна водоизместимост, т	51 217	47 000	47 500	53 909
Артилерия на главния калибър	8 × 406-мм/50	10 × 410-мм/45	8 × 460-мм/45	9 × 406-мм/45
Среден калибър	16 × 152-мм/53	16 × 140-мм/50, 6 × 120-мм/45	16 × 140-мм/50, 8 × 120-мм/45	16 × 152-мм/50, 6 × 120-мм/43
Бордово брониране, главен пояс, мм	178	254	330	305 – 355
Брониране на палубите, мм	?	98	127	100 – 200
Брониране на кулите на ГК, мм	280	?	?	430
Енергетична установка	турбоелектрическа, 180 000 к.с.	паротурбинна, 131 200 к.с.	паротурбинна, 150 000 к.с.	паротурбинна, 160 000 к.с.
Максимална скорост, възела	33,5	30	30	31 – 32

В крайна сметка, ако бе реализиран в метал, линейният крайцер от проекта „G3“ не само би превъзхождал съвременните му кораби, но и би се явявал доста опасен противник за линейните кораби от следващо поколение. До влизането в строй на най-късните и съвършени линкори от епохата на Втората световна война – американските от типа „Айова“ и японските „Ямато“ – съчетанието на бойните характеристики го прави безспорно най-силния боен кораб в света.

Литература

• Равен А., Робертс Дж. Линейные корабли и линейные крейсеры британского королевского флота. СПб., Бриз СпБ, 1994.
• Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-907-3.
• Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
• Roberts J. Battlecruisers. London, Chatham Publishing, 1997. ISBN 1-86176-006-X.

Външни препратки

• 'G3' type battlecruisers ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни крайцери тип „G3“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „G-3““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​