Нелсън (линеен кораб, 1925)

„Нелсън“
HMS Nelson (28)
	„Нелсън“ HMS Nelson (28)
	Линкорът „Нелсън“ в Спитхед, 1937 г.
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Нелсън“
Производител	Armstrong Whitworth в Нюкасъл, Великобритания.
Служба
Поръчан	11 декември 1922 г.
Заложен	28 декември 1922 г.
Спуснат на вода	3 септември 1925 г.
Влиза в строй	15 август 1927 г.
Изведен от; експлоатация	19 май 1948 г.,; утилизиран през март 1949 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	33 300 t (стандартна); 37 780 t (пълна)
Дължина	201,3 m (по КВЛ); 216,6 m (максимална)
Ширина	32,3 m; (максимална)
Газене	8,6 m
Броня	пояс: 330 – 356 mm;; носови траверси: 305 – 203 mm;; кърмови траверси: 254 – 102 mm;; палуба: 159 – 95 mm;; барбети ГК: 381 – 305 mm;; кули ГК: 406 mm; (чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив); барбети СК: 25 mm; кули СК: 38 – 25 mm;; бойна рубка: 356 – 254 mm (165 mm покрив)
Задвижване	2 парни турбини Brown Curtis;; 8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип;; 2 гребни винта;; 45 000 к.с.
Скорост	23 възела; (43 km/h)
Далечина на; плаване	7000 морски мили при 16 възела ход
Екипаж	1361 души;
Въоръжение
Артилерия	3x3 406 mm;; 6x2 152 mm; Зенитна артилерия:; 6x1 120 mm;; 2x8 40 mm;; 2x4 12,7 mm картечници
Торпедно; въоръжение	2 x 622 mm ТА
	„Нелсън“ в Общомедия

Нелсън (на английски: HMS Nelson (28)) е британски линеен кораб. Главен кораб на едноименния проект, построен в периода между двете световни войни. Един от трите кораба на Кралския флот, наречен в чест на легендарния адмирал Хорацио Нелсън. Както и еднотипният му „Родни“, обладава уникални особености: двата кораба са единствените във флота с 406-мм артилерия на главния калибър, разположена по необикновена схема: всичките три кули на главния калибър са пред надстройката. Тази необичайна архитектура става следствие от ограниченията, наложени от Вашингтонското морско съглашение. Въведен е в строй през 1930 г. Активно участва във Втората световна война. Предаден за скрап през 1949 г.

В британския флот „Нелсън“ носи прякора „Нелс-Ол“. Девиз на кораба е фразата Palmam qui meruit ferat (на латински: Да увенчае маслинената клонка достойният).

Описание

Линейните кораби от типа „Нелсън“ са опростена версия на линейните крайцери от типа „G-3“, отменени след сключването на Вашингтонското съглашение.

Опростения проект позволява да се разположат девет 406-мм и дванадесет 152-мм оръдия, способни да се борят с американските линкори от типа „Колорадо“ и японските от типа „Нагато“, на кораб с водоизместимост не повече от 35 хиляди тона. Артилерията на главния калибър се разполага по необикновена схема: по три 406-мм оръдия в три кули, поставени пред надстройката (кулите са обозначени с литерите „A“, „B“ и „X“). Самите оръдия калибър 406 мм са кръстени в чест на герои на Дисни: седемте джуджета, Мики Маус и Мини. 152-мм оръдия са разположени в кули от P1 до P3 по левия борд и от S1 до S3 по десния борд. Шестте зенитни установки носят имена от HA1 до HA6, колкото зенитни автомата „пом-пом“ са M1 до M7 (без позиция M2).

История на службата

Заложен е през декември 1922 г. в Нюкасъл в корабостроителницата „Армстронг-Уитуорт“. Спуснат на вода през септември 1925 г., в състава на флота е приет през август 1927 г. Стойността на строителството му съставя примерно 7504000 фунта стерлинги. Кораба е модифициран с неизползваните части на линейния крайцер от типа „Адмирал“. Явява се флагмански кораб британския домашен флот. През 1931 г. моряците на кораба вдигат бунт заедно с моряци на „Родни“ поради съкращаване на заплатите на моряците, но след преговори с правителството прекратяват изстъпленията. На 12 януари 1934 г. отплава от Портсмът за Западна Индия.

В средата на 1930-те години кораба е модернизиран и отново се връща в състава на домашния флот. През септември 1939 г. неговия екипаж е преведен в състояние на пълна бойна готовност. От 25 до 26 септември екипажа участва в спасяването на екипажа на потъналата подводница „HMS Spearfish“. През октомври 1939 г. „Нелсън“ е прехвърлен в Северно море за възможна прихващане на немски кораби, без обаче нито веднъж да се сблъска със силите на Кригсмарине, а на 30 октомври 1939 г. има опит за неговото торпилиране от подводницата U-56 близо до Оркнейските острови, но трите изстреляни торпеда не уцелват линкора. Впрочем, през декември 1939 г. в залива Ив „Нелсън“ се натъква на мина, поставена от подлодката U-31. До август 1940 г. съда се намира в ремонт в Портсмът, след което пристига в Росайт за подготовка към отбиване на възможния морски десант на немците. От април до юни 1941 г. кораба охранява конвои в Атлантика, в края на май се базира във Фрийтаун и се готви да премине в Гибралтар, за да прихване „Бисмарк“.

През юни 1941 г. е включен в състава на групата „H“ за съпровождане на конвоите в Средиземноморието. На 27 септември 1941 г. е подложен на италианско авионападение и получава тежки повреди в резултат на взрив на торпедо. До май 1942 г. стои на ремонт, връща през август 1942 г. в качеството на флагмански кораб и продължава носенето на своята служба. Участва в десантите на войските в Алжир (ноември 1942), Сицилия (юли 1943) и Салерно (септември 1943). На неговия борд американският генерал Дуайт Айзенхауер и италианският маршал Пиетро Бадольо подписват акта за капитулация на Италия, на 29 септември 1943 г.

През ноември 1943 „Нелсън“ се връща във Великобритания за ремонт: на неговия борд е добавено мощно зенитно въоръжение. На 18 юни 1944 г. кораба участва в огневата поддръжка на десанта в Нормандия и отново се сблъсква с две морски мини, след което се насочва в Пенсилвания за ремонт. През януари 1945 г. се връща в състава на КВМС на Великобритания, през юли пристига в Коломбо. Участва в обсадата на японските позиции в Малайзия, докато японците не капитулират на 2 септември 1945 г. През ноември се връща във Великобритания, през юли 1946 г. е преобразуван в учебен кораб. През февруари 1948 г. напуска състава на флота и става кораб-мишена за бомбардировачите. През март 1949 г. в Инверкитинг е разкомплектован за метал.

Източници

↑ Всички характеристики са към септември 1939 г.

Литература

Ballantyne, Iain. H.M.S. Rodney. Barnseley, UK, Pen and Sword, 2008. ISBN 978-1-84415-406-7.
Brown, David K. The Grand Fleet: Warship Design and Development 1906 – 1922. reprint of the 1999. London, Caxton Editions, 2003. ISBN 1-84067-531-4.
Brown, David K. Nelson to Vanguard: Warship Design and Development 1923 – 1945. London, Chatham Publishing, 2006. ISBN 1-59114-602-X.
Burt, R. A. British Battleships, 1919 – 1939. London, Arms and Armour Press, 1993. ISBN 1-85409-068-2.
Parkes, Oscar. British Battleships. reprint of the 1957. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-075-4.
Raven, Alan и др. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleship and Battlecruisers from 1911 to 1946. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-817-4.

Външни препратки

NELSON battleships (1927) ((en))
www.maritimequest.com ((en))
www.maritimequest.com ((en))
Royal Navy History, HMS Nelson, Institute of Naval History ((en))
Battleships-Cruisers.co.uk ((en))
www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-07-18 в Wayback Machine.((ru))
Доклад в института на корабните инженери на 70-а сесия в Лондон, 20 март 1929 г. „Trans. Inst. Naw. Arch.“, 1929, London, рр. 1 – 21. (превод на руски)
В Общомедия има медийни файлове относно Нелсън (линеен кораб, 1925)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Nelson (1925) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Всички характеристики са към септември 1939 г.

[1]