Направо към съдържанието

Линейни кораби тип „Колосус“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линейни кораби тип „Колосус“
Colossus-class battleship
Линкора „Колосус“ през 1911 г.
Флаг Великобритания
Клас и типЛинейни кораби от типа „Колосус“
ПроизводителScotts Shipbuilding and Engineering Company в Грийнок и др., Великобритания.
Служба
Заложен8 юли 1909 г.
Спуснат на вода9 април 1910 г.
Влиза в строй8 август 1911 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост19 680 t (нормална)
22 700 t (пълна)
Дължина166,0 m
Ширина25,9 m
Газене7,7 m
Броняглавен пояс: 178 – 280 mm;
траверси: 102 – 203 mm;
палуба: 38 – 102 mm;
барбети: 280 mm;
кули ГК: 102 – 280 mm;
бойна рубка: 280 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox или Yarrow;
4 гребни винта;
25 000 к.с.
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
6880 морски мили при 10 възела ход;
4050 мили на 18,5 възела
Екипаж755 души
Въоръжение
Артилерия5x2 305 mm;
16x1 102 mm;
Торпедно
въоръжение
3 x 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Колосус“ в Общомедия

Колосус (на английски: Colossus) са серия от два британски линейни кораба: Colossus и Hercules, построени през 1910 г. Първоначално корабите трябва да са еднотипни на линкора Neptune, обаче получават по-мощна броня и се определят като отделен тип. Последните дредноути в Кралския флота, въоръжени с 12-дюймови (305-мм) оръдия. След тях флота построява първите си „супердредноути“ – линкорите от типа „Орион“ с 13,5-дюймови (343-мм) оръдия. Като кораби от Първата световна война, съгласно Вашингтонската конференция, са предадени за скрап.

Схема на типа „Колосус“

При разработката на този тип лордовете на Адмиралтейството отчитат уязвимостта на капиталните британски кораби срещу снарядите на най-новите немски 305-мм оръдия. Така, дебелината на главния пояс се връща към 11-дюймовата (280 мм) дебелина на „Дредноут“, като следствие е съкратена вътрешната им защита. Върху конструкцията също повлиява способността на американските линкори от типа „Делауеър“ да дават бордов залп от десет оръдия. От конструкцията е изключена гротмачтата, което позволява да се икономисат 50 тона високо разположено тегло. Съхранено е неудачното разположение на фокмачтата зад предния комин, предизвикващо нарекания още от времената на „Дредноут“. Задимлението на мачтата, пречещо на работата на артилеристите, само се усилва поради нарастващата мощност на механизмите на новите линкори. През същата година Парламента одобрява проекта за линкорите от типа „Орион“ с увеличен главен калибър.

Машинното отделение за първи път е разделено на три отсека вместо на два. Счита се, че това ще помогне да се съхрани устойчивостта при попадане на вода през повредените прегради. Двигателната установка основно повтаря поставените на предходните типове дредноути, новост е само разполагането на оборудване в централното машинно помещение, осигуряващо независимата работа на турбините на крайцерски ход.

Основното въоръжение остава същото, като на „Нептун“, с изключение на намаляването на ъгъла на въртене на кулите за съхраняване на палубното пространство, позволяващо да се удължи предната надстройка и по-удачно да се разположи спомагателното въоръжение.

12-дюймовите (305-мм) оръдия са поставени, също както е на „Нептун“, в пет кули с по две оръдия. Две кули в средната част на кораба са разнесени към бордовете, а двете задни – линейно-терасовидно. Това разширява сектора за стрелба на отделните кули и, по такъв начин, увеличава общата мощ на залпа в сравнение с предходните типове линкори.

Спомагателно въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

С тази серия линкори калибъра на торпедните апарати е увеличен от 457-мм до 533-мм. 16 4-дюймови (102-мм) противоминни оръдия са разположени в отделни кулички, встроени в надстройката. През 1917 г. са свалени три оръдия за въоръжение на съпровождащи кораби. В замяна са поставени две зенитни оръдия.

Бронята е изменена в сравнение с „Нептун“. Дебелината на бордовата броня е увеличена, но краищата на кораба вече нямат брониране. Построени са четири (вместо две) бронирани напречни прегради. В подводната защита, за разлика от „Нептун“, минават без пълна противоторпедна преграда, с малки локални противоторпедни прегради са защитени само артилерийските погреби.

На британските дредноути главният броневи пояс се състои от две линии с променлива дебелина: долен, разположен по цялата КВЛ, и горен, разположен над долния и обхващащ крайните барбети. На „Колосус“ и „Херкулес“ главният броневи пояс има дебелина 203-279-203 мм, предната част на пояса 178 – 63 мм, задната 63 мм. Главната палуба има дебелина 32 мм, средната: плоската част и скосовете 44 мм, долната 75 – 38 мм.

  • „Колосус“ е спуснат на вода на 9 април 1910 г. от стапелите на корабостроителницата „Скот“ в Грийнок (Шотландия). Влиза в строй на 8 август 1911 г. По време на Първата световна война е в състава на Гранд Флийт, оглавявайки през 1916 г. 2-ри дивизион на 1-ва линейна ескадра. По време Ютландското сражение получава 2 повреди със средна тежест. От 1919 г. става учебен кораб на кадетското училище и известно време е боядисан в черно-белите цветове на викторианската епоха. През 1923 г. е изведен от експлоатация и поставен на стоянка. През 1928 г. е продаден за утилизация.
  • „Херкулес“ е спуснат на вода на 10 май 1910 г. от стапелите на корабостроителницата „Палмер“ в Яроу в Нюкасъл. По време на Първата световна война е в състава на Гранд Флийт, участва в Ютландското сражение. През 1918 г. докарва комисията на съюзниците за сключване на примирието в Кил. От 1919 г. влиза в състава на резерва на флота. През 1922 г. е продаден за утилизация.
Нептун[1]
 Великобритания
„Колосус“[2]
 Великобритания
Флорида[3]
 САЩ
Остфрисланд[4]
 Германия
Кавачи[5]
 Япония
Година на залагане 1909 1909 1909 1908 1909
Година на влизане в строй 1910 1911 1911 1911 1912
Водоизместимост, нормална, т 19 900 19 995 22 174 22 806 21 156
Пълна, т 22 000 23 063 23 400 24 700 23 266
Тип СУ ПТ ПТ ПТ ПМ ПТ
Мощност, к.с. 25 000 25 000 28 000 28 000 25 000
Максимална скорост, въз. 21 21 20,75 20,5 20
Далечина, мили (на скорост, въз.) 6330 (10) 6680 (10) 6680 (10) 5500 (10) 2700 (18)
Брониране, мм
Пояс 254 279 279 300 305
Палуба 45 – 100 45 – 100 35 – 63 55 – 80 30
Кули 279 279 305 300 280
Барбети 254 279 254 300 280
Рубка 279 279 292 300 254
Схема на разполагане на въоръжението
Въоръжение 5×2×305/50
16×1×102
3 ТА
5×2×305/50
16×1×102
3 ТА
5×2×305/45
16×1×127[6]
2 ТА
6×2×305/50
14×1×150
14×1×88
6 ТА
2×2×305/50
4×2×305/45
10×1×152
8×1×120
12×1×76
5 ТА
на руски език
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Козлов В. Б. Линейный корабль „Нептун“ (1909 – 1928). СПб, 76 с. ISBN 978-5-98830-042-7.
на английски език
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A. ISBN 0-087021-715-1.
  • Siegfried Breyer. Battleships and Battlecruisers 1905 – 1970.
  • HMS Colossus 1910-4-9 // Clydebuilt warships. Архивиран от оригинала на 2007-09-26. Посетен на 2007-02-04.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Колоссус““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​