Фокмачта

Фокът на барка „Крузенщерн“ (в червено)

Фокмачта (на нидерландски: fokkemast) е първата, най-близка до носа на кораба мачта на ветроходните кораби с три или повече мачти. На двумачтов кораб, ако главната, най-висока, мачта е по-близо до носа кораба има гротмачта и бизанмачта (от носа към кърмата). Обратно ако на двумачтов кораб главната мачта е по-близо до кърмата, то кораба има фок- и гротмачти.

Фокмачтата е наречена така заради фока – най-долното право ветрило, което е закрепено към нея.

Фокмачтата се състои (от долу нагоре) от:

• долна фокмачта
• форстенга
• форбрамстенга
• най-отгоре може да е разположен флагщока.

Такелажът и останалите части, разположени на фокмачтата, носят представка „фок-“, ако са разположени в долната част на кораба под стенгите, и „фор-“, ако са по-нагоре.

Реите, разположени на фокмачтата са:

• фокрея – най-долната рея, където се закача фокът;
• формарсрея;
• форбрамрея;
• форбомбрамрея;
• фортрюмрея;
• формунрея.

Брасовете, с които се натяга фокмачтатата са например:

• фокбрас – за фокмачтата;
• форбомбрамбрас – за най-горната част на фокмачтата.

Вантите към фокмачтата се наричат фокванти.

Частта на кораба от форщевена до фокмачтата се нарича бак.

Вижте също

• Фок

Външни препратки

• Паруса// Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.

Тази статия, свързана с корабоплаване, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фок (морской термин)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​