Одейшъс (линеен кораб, 1912)

„Одейшъс“ HMS Audacious
„Одейшъс“ през 1912 г.
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
Производител	Cammell Laird в Бъркинхед, Великобритания.
Служба
Заложен	23 март 1911 г.
Спуснат на вода	14 септември 1912 г.
Влиза в строй	август 1913 г.
Изведен от експлоатация	потопен на 27 октомври 1914 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	25 830 t (нормална) 27 557 t (пълна)
Дължина	179,7 m (по КВЛ) 182,2 m (максимална)
Ширина	27,1 m
Газене	8,15 m (по носа) 8,48 m (по кърмата)
Броня	главен пояс: 203 – 305 mm; горен пояс: 203 mm; траверси: 51 – 254 mm; палуба: 25 – 102 mm; барбети: 76 – 254 mm; кули ГК: 76 – 279 mm; бойна рубка: 279 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 18 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 31 000 к.с.
Скорост	21,7 възела (40,14 km/h)
Далечина на плаване	6310 морски мили при 10 възела ход 3805 при 21 възела ход
Екипаж	900 души
Въоръжение
Артилерия	5x2 343 mm; 16x1 102 mm Зенитна артилерия: 4x1 47 mm (салютни); 5x1 7,71 mm картечници „Викерс“; 10x1 7,71 mm ръчни картечници „Люис“
Торпедно въоръжение	3 x 533 mm ТА
„Одейшъс“ в Общомедия

Одейшъс (на английски: HMS Audacious) е британски линеен кораб-дредноут, един от четирите кораба на типа „Кинг Джордж V“. Първият в историята дредноут, загинал в хода на бойни действия.

Строителство

„Одейшъс“ е заложен в корабостроителницата на „Cammel Llaird“ на 23 март 1911 г., съгласно проекта за разходи в държавния бюджет на Британската империя за 1910 г.

Гибел

На 27 октомври 1914 г. „Одейшъс“, плавайки за провеждането на учебни артилерийски стрелби при бреговете на Ирландия, в 08:05 се натъква на мина, поставена от германския спомагателен минен заградител „Берлин“. Капитана се опитва да доведе потъващият кораб към брега и да го изхвърли на плиткото, но в 10:50 машинното отделение е наводнено и „Одейшъс“ губи ход.

Лайнера „Олимпик“ с помощта на разрушителя „Ярост“ (на английски: „Fury“) взема авариралият кораб на буксир, обаче силно наводненият и неуправляем „Одейшъс“ къса буксирните въжета. След това крайцера „Ливърпул“ (на английски: „Liverpool“) се опитва да буксира линкора и също претърпява неуспех.

В 19:15 кърмата се скрива по водата, останалите на линкора членове на екипажа са евакуирани.

В 21:00 „Одейшъс“ се преобръща, взривява се и потъва. От осколка е убит старшина на крайцера „Ливърпул“, намиращ се на разстояние над 700 метра от мястото на взрива. Това е единствената човешка жертва при гибелта на „Одейшъс“.

• 
  „Ливърпул“ (отляво) и „Фюри“ (в центъра) се опитват да буксират „Одейшъс“ (отдясно). Фотографията е направена от „Олимпик“.
• 
  Екипажа на „Одейшъс“ напуска потъващият кораб и се качва в спасителните лодки. Фотография от „Олимпик“.
• 
  Евакуацията на екипажа.

Първоначално се смята, че „Одейшъс“ попада на плаваща мина, паднала от „Центурион“ или „Аякс“, които плават пред него, не е изключена и версията, че „Одейшъс“ е торпилиран. Едва в самото начало на 1915 г. става известно, че заграждението е поставено от спомагателния крайцер „Берлин“.

Последствия от гибелта

Разследването за гибелта на линкора установява, че голяма роля в загубата на кораба имат неизправността или неплътното затваряне на люковете в подводната част и неверните действия на аварийните команди, в резултат на които се оказват потопени и неповредени отсеци.

„Одейшъс“ е първият дредноут, загинал в Първата световна война. Британското Адмиралтейство решава да съхрани гибелта на „Одейшъс“ в тайна. До края на войната „Одейшъс“ се споменава в съобщенията за пресата като действащ боен кораб.

Официалното известие за гибелта на „Одейшъс“ (с указване на фактическата дата на случката) е публикувано във вестника „The Times“ едва на 14 ноември 1918 г. Известието се съпровожда с изразяване на благодарност към британската преса, за съхраняването на тайната.

Филми

Останките на „Одейшъс“ са показани в документалния телевизионен сериал „Тайните на потъналите кораби“ (на английски: „Deep Wreck Mysteries“) на канала „History Channel“.

Вижте също

• Списък на дредноутите и супердредноутите
• Списък на линкорите по страна

Литература

на руски език

• Корбетт Дж. Операции английского флота в Первую мировую войну. 480 с.
• Яковлев С. Непотопляемость надводных кораблей.
• А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с.
• Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
• Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. СПб., 116 с. ISBN 5-98830-017-0.
• П. Ч. Смит. Пьедестал (Сборник „Решающие конвойные битвы“). 223 с. ISBN 5-17-038536-6.
• Кофман В. Л. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. М., 160 с. ISBN 978-5-699-79828-5.

на английски език

• Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1-84603-009-9.
• Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
• All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
• Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 190 с. ISBN 0-85177-691-4.

на немски език

• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки

• KING GEORGE V battleships (1912 – 1913) ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• www.maritimequest.com ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-07-18 в Wayback Machine. ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Одейшъс (линеен кораб, 1912)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Audacious (1912) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​