Направо към съдържанието

Атаго (тежък крайцер, 1930)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Атаго“
愛宕
Тежкият крайцер „Атаго“, 1933 г.
Флаг Япония
Клас и типТежък крайцер от типа „Такао“
ПроизводителАрсенал на флота, Куре, Япония.
Служба
Заложен28 април 1927 г.
Спуснат на вода16 юни 1930 г.
Влиза в строй30 март 1932 г.
Потъналпотопен на 23 октомври 1944 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 350 t (стандартна);
15 186 t (пълна)[1]
След модернизацията:
15 875 t (пълна)[2]
Дължина201,7 m
203,8 m
(след модернизацията)
Дължина между перпендикулярите192,5 m
(след модернизацията)
Дължина по водолинията201,7 m
(след модернизацията)
Ширина19,0 m
20,7 m
(след модернизацията)
Газене6,53 m
6,32 m
(след модернизацията)
Броняпояс: 102 mm;
палуба: 32 – 35 mm;
кули ГК: 25 mm;
бойна рубка: 10 – 16 mm;
противоторпедна преграда: 58 mm
Задвижване4 парни турбини Kampon;
12 водотръбни котли Kampon
Мощност130 000 к.с. (95,6 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост35,5 възела
(65,7 km/h)
Далечина на
плаване		7000 морски мили при 14 възела ход
(ефективна, първоначално);
Запас гориво: 2570 t нефт
Екипаж727 души първоначално;
835 след модернизацията;
до 1100 към края на войната
Кръстен в чест напланината Атаго в префектура Киото
Въоръжение
Артилерия5x2 203 mm;
Зенитна артилерия4x1 120 mm;
2x1 40 mm;
2x1 7,7 mm картечници
След модернизацията:
4x2 127 mm;
4x2 25 mm
(до 66 към края на войната);
2x2 13,2 mm Тип 93 картечници
Торпедно
въоръжение		4x2 610 mm ТА Тип 89
(24 торпеда Тип 90)
След модернизацията:
4x4 610 mm ТА Тип 92;
(24 торпеда Тип 93)
Самолети2 катапултa;
до 3 хидроплана
„Атаго“ в Общомедия

Атаго (на японски: 愛宕) е тежък крайцер[Коментари 1] на Императорските ВМС на Япония. Първият влязъл в строй представител на типа „Такао“. Носи името „Атаго“ в чест на планината, на която се намира едноименния шинтоистки храм Атаго в префектура Киото.

Построен е в Куре в периода 1927 – 1932 г. Активно се използва в междувоенния период, в периода 1938 – 1939 г. преминава голяма модернизация.

В хода на бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в първата половина на 1942 г. в състава на 4-та дивизия крайцери участва в превземането на Малая и Нидерландска Индия, бидейки флагман на адмирал Кондо. В последващата Гуадалканалска кампания крайцерът участва в сраженията при източните Соломонови острови, при островите Санта Крус, втория бой при Гуадалканал и при нейния край евакуация на японските войски. През 1944 г. „Атаго“ участва в сраженията при Марианските острови и в залива Лейте, ставайки първа жертва в последното: бидейки флагмански кораб на адмирал Курита, той е поразен от четири торпеда на американската подводна лодка „Дартер“ (USS Darter (SS-227))и се преобръща след 20 минути.

Строителство

[редактиране | редактиране на кода]
„Атаго“ на ходовите изпитания.

Поръчката за строителство на третата двойка 10 000-тонни крайцери на стойност по 28,37 млн. йени е дадена в началото на 1927 г[3]. На 23 юни крайцер №10 (втория в двойката) получава названието „Атаго“, в чест на планината в префектура Киото. Това име в ЯИФ се използва за трети път: по-рано то е носено от загиналата по време на Руско-японската война от канонерска лодка построена през 1889 г. и линеен крайцер от типа „Амаги“, разкомплектован на стапела според условията на Вашингтонския договор[4].

На 28 април 1927 г. неговият корпус е заложен в дока на Морския арсенал в Куре (по-рано там са строени „Нагато“ и „Акаги“, а десетилетие по-късно там ще започне строителството на „Ямато“)[3]. На вода крайцерът е спуснат на 16 юни 1930 г[5].

Ходови изпитания

[редактиране | редактиране на кода]

На ходовите изпитания от 13 февруари 1932 г. в залива Сукумо при водоизместимост от 12 214 тона и мощност на машините 135 001 к.с. „Атаго“ развива 35,2 възела, което е по-малко от контрактните 35,5[6]. На 30 март същата година той е предаден на флота – първи в серията[5].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Довоенна

[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в строй „Атаго“ заедно с еднотипните кораби е приписан към военноморската база в Йокосука[7]. На 14 май 1932 г. крайцерът е посетен от премиер-министъра Цуйоши Инукай[Коментари 2][8]. На 1 декември четирите кораба от типа „Такао“ са зачислени в състава на 4-та дивизия крайцери на Втори флот, заемайки мястото на извадените в резерва представители на типа „Миоко“[9].

През април 1933 г. те съвместно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ участват в учения, включващи нощни стрелби на голяма дистанция с корекция на огъня с помощта на хидросамолети. Според резултатите от тях се изяснява голямото разсейване, което дават новите установки на главния калибър. След това в района на Камегакуби на „Атаго“ са проведени стрелби с даващи цветни петна снаряди, подтвърдили предходните резултати[7].

От 29 юни до 5 юли 1933 г. 4-та дивизия заедно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ прави поход към Тайван. В периода юли – август тя плава в южните морета, а на 25 август участва в морския парад в Йокохама. От 2 декември до 2 февруари 1934 г. „Атаго“ преминава докуване с модернизация в Йокосука, при която са усъвършенствани приборите за управление на огъня на главния калибър и безжичната свръзка, а също е поставена СУАЗО тип 91[7].

В периода февруари – април 1934 г. 4-та дивизия участва в ученията със стрелби при бреговете на остров Кюшу. В средата на септември тя заедно с 6-та дивизия („Аоба“, „Кинугаса“, „Фурутака“) посещава Рьоджюн, на 27-и Циндао, а на 5 октомври се връща в Сасебо. От 22 октомври до 30 декември „Атаго“ се намира на ремонт в Йокосука, при това е заменена с усъвършенствана рулевата машина[7].

От 29 март до 4 април 1935 г. 4-та дивизия заедно с 6-та прави кратък поход към бреговете на Централен Китай. В периода август – септември тя участва в ежегодните маневри на флота при крайбрежието на остров Хоншу[7], в състава на „синия“ флот. На 15 ноември всички 4 крайцера от типа „Такао“ са извадени в резерва и предадени на охранителния район на Йокосука. За кратък период, от 16 декември до 10 март 1936 г., „Атаго“ се намира в състава на 5-та дивизия („Миоко“, „Начи“, „Хагуро“), заменяйки намиращия се в ремонт след взрив в оръдейната кула „Ашигара“. При това крайцерът е флагман и на тази дивизия, и на целия Втори флот[10].

След края на разследването на инцидента с Четвърти флот, на „Атаго“, от 14 юни до 31 юли 1936 г., в Йокосука са проведени работи по увеличаване на надлъжната здравина на корпуса, заключаващи се в нитоването на листове стомана тип „D“ с ширина 1,3 м и дебелина 16 мм от двете страни на кила, и листове от същия материал с ширина 1,2 м и дебелина 19 мм – към горната палуба[10].

„Атаго“ на ходовите изпитания от 25 август 1939 г.

На 26 – 28 октомври на борда на „Атаго“, при прехода от Кобе за Етаджима със спирка в Куре и обратно, присъства самият император Хирохито, на 29-ти наблюдаващ морския парад в Кобе, в който участват всичките 4 кораба от типа „Такао“[11]. След това крайцерът продължава да се намира в резерва, а от април 1938 до 20 октомври 1939 г. преминава в Йокосука голяма модернизация[12]. В хода ѝ се модернизира системата за управление на огъня, преправят се мачтите и надстройките, поставят се нови були и система за бързо контранаводняване, свалени са ненадеждните индукционни турбини, строените торпедни апарати са заменени с четирицевни, картечниците тип „Рю“ – с две сдвоени 13,2-мм тип 93 и четири нови сдвоени зенитни автомата тип 96, катапултите тип №2 модел 3 – с тип №2 модел 5[13]. При ходовите изпитания, в крайния етап на модернизацията, на 25 август 1939 г. около Татеяма, „Атаго“, при водоизместимост 14 835 тона и мощност на машините 133 000 к.с., развива 34,12 възела[14]

След края на работите „Атаго“ заедно с „Такао“ се връщат в състава на 4-та дивизия. В края на март – началото на април 1940 г. двата кораба имат поход към крайбрежието на Южен Китай[15]. От средата на февруари и до края на март 1941 г. „Атаго“ заедно с останалите три крайцера плава към китайските брегове и участва в ученията при остров Кюшу. На 17 – 26 април той докува в Йокосука. От 4 май до 30 юни „Атаго“, заедно с „Такао“, се намира в плаване в района на залива Овасе и градовете Бепу и Сукумо. От 4 август до 13 септември крайцерът прави поредния учебен поход в района на пролива Бунго, отбивайки се при това, на 6 август, в Сукумо, на 21-ви в Саеки и на 1 септември в Куре. На 15 – 22 септември в рамките на военните приготовления, „Атаго“ в Йокохама, отново преминава докуване[16], а на 6 октомври става флагман на 4-та дивизия. Също тогава 13,2-мм картечници са заменени с 25-мм автомати[17]. На 9 – 12 ноември крайцерът отива от Йокосука на остров Хашираджима. На 25 – 27 ноември „Атаго“ заедно с „Мая“ се връща в Йокосука, а на 28-ми към тях се присъединява „Такао“. На 29 ноември – 2 декември трите крайцера преминават от Саеки в Мако. При пристигането на „Атаго“ издига своя флаг командващия Втори флот вицеадмирал Нобутаке Кондо[18].

По време на Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

След влизането на Япония във Втората световна война, на 7 декември 1941 г., „Атаго“ заедно с „Такао“, „Конго“ и „Харуна“ подсигурява далечното прикритие на Първи Малайски конвой. На 9 декември корабите на Кондо се насочват за прихващане на засеченото от подводната лодка „И-65“ съединение „Z“ (линкорите „Принс оф Уелс“ (HMS Prince of Wales (53)) и „Рипалс“ (HMS Repulse (34)), четири разрушителя), планирайки да дадат нощен бой. Операцията е отменена поради това, че 7-ма дивизия (крайцерите от типа „Могами“) не успява да открие противника, на следващия ден британската ескадра е разгромена от авиацията с брегово базиране. На 11 декември съединението на Кондо се връща в Камран[19]. На 14 – 17 декември „Атаго“ заедно с другите кораби осъществява прикритието на Втори Малайски конвой. На 20 – 24 декември крайцерът излиза за оказване на поддръжка на десанта на войските в залива Лингаен на Лусон[19].

Състав на въоръжението на крайцера „Атаго“ през годините
април 1932[1] октомври 1939[2] април 1942[20] август 1943[21] декември 1943[22] юли 1944[23]
Главен калибър 5 × 2 – 203,2-мм/50 тип 3 № 2
Универсална артилерия 4 × 1 – 120-мм/45 тип 3 4 × 2 – 127-мм/40 тип 89
Малокалибрена зенитна артилерия 2 × 1 40-мм/39 тип „Би“
2 × 1 7,7-мм тип „Рю“		 4 × 2 – 25-мм/60 тип 96,
2 × 2 13,2-мм тип 93		 6 × 2 – 25-мм/60 тип 96 2 × 3, 6 × 2 – 25-мм/60 тип 96 2 × 3, 6 × 2, 8 × 1 – 25-мм/60 тип 96 6 × 3, 6 × 2, 30 × 1 – 25-мм/60 тип 96
Торпедно въоръжение 4 × 2 – 610-мм ТА тип 89 4 × 4 – 610-мм ТА тип 92 модел 1
Катапулти 2 × тип №2 модел 3 2 × тип №2 модел 5

На 8 януари 1942 г. „Атаго“ отплава от Камран в състава на съединението на Кондо. Престоявайки от 11-ти до 14-ти в Мако, на 18-ти крайцерът пристига на островите Палау, където се намира до средата на февруари. На 18 – 21 февруари „Атаго“ преминава в Кендари, където се съединява с „Такао“ и „Мая“[19]. На 25 февруари съединението на Кондо (трите крайцера от типа „Такао“ и разрушителите „Араши“ и „Новаки“) напуска Кендари и се насочва за Ява. На 2 март „Атаго“ съвместно с „Такао“ потопява стария американски разрушител „Пилсбери“ (погрешно разпознат като крайцер от типа „Омаха“), изстрелвайки по него 54 203-мм снаряда. Сутринта на 4 март той изиграва активна роля в потопяването от силите на Кондо на британските танкер „Френкол“, шлюпа „Яра“ и плавбазата „Енкин“. Вечерта на същия ден крайцерът пленява нидерландския съд „Дьоймар ван Твист“. В Кендари корабите на Кондо се връщат на 7 март[24].

На 18 март „Атаго“ излиза в морето и на 17 април пристига в Йокосука, посещайвайки попътно Баликпапан, Макасар, Сингапур, Пенанг и Камран. На 18 април крайцерът, заедно с „Такао“, излиза за прихващане на американското оперативно съединение 16.2, което осъществява първата бомбардировка на Япония, но се връща на 22-ри без нищо. В Йокосука в период до 21 май „Атаго“ преминава ремонт и докуване, получивайки при това новите зенитни оръдия Тип 89[8][20].

На 24 – 25 май крайцерът преминава от Йокосука за остров Хашираджима. На 29 май „Атаго“ заедно с главните сили излиза за поддръжка на десанта на Мидуей, но след отмяната на операция „MI“ се връща в базата на 14 юни[25].

Плаващите в килватерна колона след „Атаго“ „Такао“ и „Киришима“. Района на Гуадалканал, 14 ноември 1942 г.

На 11 – 17 август съединението на Кондо преминава на Трук. На 24 – 25 август то се занимава с преследване на американската ескадра след сраженията при източните Соломонови острови, но безуспешно. На 9 – 23 септември корабите на Кондо правят поход към Соломоновите острови, при това на 14-ти са атакувани от американски бомбардировачи B-17E[26].

На 21 – 30 октомври „Атаго“, в състава на Обединения флот, излиза за участие в сражението при островите Санта Крус, и отново не успява да приеме в него активно участие. На 9 ноември съединението на Кондо отплава за Гуадалканал за обстрел на летището Хендерсън Фийлд. Около пладне на 14-ти „Атаго“ е атакуван от американската подводна лодка „Троут“, която пуска по него пет торпеда, от които не уцелва нито едно. В нощта на 15-ти той участва в боя с американските линкори „Вашингтон“ (USS Washington (BB-56)) и „Саут Дакота“ (USS South Dakota (BB-57)), постигайки заедно с „Такао“ не по-малко от 16 попадения с 203-мм снаряда в последния (само повърхностни повреди) и без да получи сериозни повреди самия той. На 18-ти крайцерите се връщат на Трук[27].

На 12 – 17 декември „Атаго“ преминава от Трук в Куре, където преминава кратък ремонт, и на 19 – 24 декември се връща обратно[28]. От 31 януари до 9 февруари 1943 г. той, заедно с „Такао“, „Миоко“ и „Хагуро“, осигурява далечното прикритие на евакуацията на японските войски от Гуадалканал[29].

На 21 – 26 юли 1943 г. „Атаго“ заедно с „Такао“ прави преход от Трук за Йокосука, където преминава ремонт (с докуване на 2 – 9 август) и първата си военна модернизация[30] – при нея са поставени радиолокатор за откриване на въздушни цели №21 и два трицевни 25-мм автомата (общ брой на стволовете – 18)[21]. На 9 август длъжността на командващ Втори флот заема вицеадмирал Такео Курита. На 17 август „Атаго“ и „Такао“, с войски на борда, напускат Йокосука, и спирайки на 27-ми в Рабаул, на 29-ти пристигат в Трук[30]. На 18 септември те безуспешно излизат за прихващане на американските самолетоносачи, и престоявайки на 20 – 23 при атола Ениветок, се връщат в базата. Вторично те излизат в същото направление на 17 – 26 октомври, със същия резултат[31].

На 3 – 5 ноември 4-та дивизия преминава в Рабаул, и на същия ден е подложена на авиационни удари „Даунтлесите“ на ескадрила VB-12. „Атаго“, зареждащ се от танкера „Кокуйо-Мару“, получава повреди от три близки разрива на 500-фунтови (227-кг) авиобомби. В резултат са наводнени отсеци в съседство с машинно отделение №1 и котелни отделения №3 и №9, загиват 22 члена на екипажа (включая командира на кораба капитан 1-ви ранг Накаока) и 64 са ранени. На 6 – 15 ноември крайцерът преминава в Йокосука (с посещение на Трук), където влиза за ремонт, продължил до 26 декември (в т.ч. в сух док – от 18 ноември до 17 декември)[32]. Също тогава е направена втората му военна модернизация, включваща в себе си поставянето на още осем единични 25-мм автомата (общо стволове – 26) и радиолокатор за откриване на надводни цели №22 4-та модификация, за подобряване на херметичността на корпуса всички илюминатори на долната палуба и на част от средната са заварени[22].

След завършването на ремонта „Атаго“, на 26 – 30 декември, прави учебни излизания в морето, а на 4 – 9 януари 1944 г. преминава на Трук[33]. На 10 – 13 февруари той заедно с „Чокай“, „Миоко“ и „Хагуро“ има преход до Палау, при това през нощта на 10-ти съединението е атакувано от американската подводница „Пермит“, четириторпедният залп на която не достига целите[8]. Там крайцерът престоява до края на март[34].

На 29 март корабите на 4-та и 5-та дивизии напускат Палау, и престоявайки на 1 – 4 април в Давао, на 9-ти пристигат в Лингу[34]. По време на пътя, на 6 април, те са безуспешно атакувани от американската подводница „Дейс“[8]. На 11 – 14 май 4-та дивизия преминава от Линги в Тави-Тави[34]. На 12 юни тя излиза в морето за участие в операцията „А-Го“. „Атаго“ в хода на сраженията не получава никакви повреди[35], и на 24-ти пристига в Куре, където се намира на ремонт до 8 юли[36]. При това е проведена третата военна модификация: поставени са още четири строени и двадесет два единични 25-мм автомата (общо стволове – 60), допълнителен радар за откриване на въздушни цели №13, РЛС № 22 4-та модификация е модернизирана с поставянето на суперхетеродинен приемник и това позволява да се управлява артилерийския огън, станалите ненужни визьори за следене на целта тип 92 са свалени[23].

Японският флот, плаващ към Лейте. „Атаго“ – четвърти в редицата. Района на Бруней, 22 октомври 1944 г.

На 8 – 16 юли „Атаго“ преминава от Куре в Сингапур (с престой в Окинава на 10-ти), където на 22 – 30 докува. На 1 август той пристига в Лингу, където престоява почти цялото време до средата на октомври, занимавайки се с подготовка за операцията „Шо-Го“. Едва на 26 – 30 август крайцера заедно с „Такао“ прави кратък поход до Сингапур[35].

Планът за операцията „Шо-Го“ е приведен в изпълнение на 17 октомври, и в нощта на 18-и Перво ударно съединение напуска Лингу. На 20-и корабите се отбиват в Бруней, а на 22-ри преминават пролива Сан Бернандино[37]. Сутринта на 23 октомври западно от остров Палаван плаващото със 16-визлов зигзагообразен ход съединение е атакувано от американските подводници. В 6.33 флагманския „Атаго“ е поразен в десния борд от четири от шестте пуснати от „USS Darter (SS-227)“ торпеда Mk 14, всяко от които носи 300 кг торпекс[38]. Първото попадение е в склада при 30-ия шпангоут, то разрушава шпилковото отделение и води до нахлуване на вода в носовата част. Второто е при котелно отделение №1, в резултат веднага е наводнено и то, и съседното №2. Третото попадение в района на 180-ия шпангоут води до наводняване на котелно отделение №6 и пожар в съседното №7. В резултат на четвъртото са наводнени машинно отделение №4, задния генераторен отсек и погреба на 4-та кула на ГК. Крайцерът веднага получава крен на десния борд от 8°, бързо нарастнал до 18°. Независимо от контранаводненяването на машинно отделение №3, котелно отделение №7 и водонепроницаемия отсек №4, той скоро достига 23°, а после и 54°, след което е дадена заповед да се напусне кораба. В 6.53 „Атаго“ се преобръща и потъва, с носа напред, това се случва в точката с координати 9°30′ с. ш. 117°13′ и. д. / 9.5° с. ш. 117.216667° и. д.[39] Загиват 360 члена на екипажа, 529 са извадени от водата от разрушителя „Кишинами“ (включая вицеадмирал Курита, членове на щаба на Втори флот начело с контраадмирал Коянаги и командира на крайцера контраадмирал Араки), а още 171 взема на борда си „Асашимо“[8].

На 20 декември 1944 г. „Атаго“ е изключен от списъците на флота[39].

Командири

[редактиране | редактиране на кода]
  • 20.6.1930 – 1.12.1932 капитан 1-ви ранг (тайса) Кеничи Сада (на японски: 佐田 健一)[40];
  • 1.12.1932 – 15 ноември 1933 капитан 1 ранг (тайса) Ибо Такахаши (на японски: 高橋伊望)[41];
  • 15 ноември 1933 – 1.11.1934 капитан 1 ранг (тайса) Гиичи Мията (на японски: 宮田 義一)[42];
  • 1.11.1934 – 15 ноември 1935 капитан 1 ранг (тайса) Шигеру Сонода (на японски: 園田滋)[43];
  • 15 ноември 1935 – 15.4.1936 капитан 1 ранг (тайса) Коджо Суджукида (на японски: 鈴木田幸造);
  • 15.4.1936 – 1.12.1936 капитан 1 ранг (тайса) Шеичи Ито (на японски: 伊藤整一)[44];
  • 1.12.1936 – 12.7.1937 капитан 1 ранг (тайса) Аритомо Гото (на японски: 五藤存知)[45];
  • 12.7.1937 – 1.12.1937 капитан 1 ранг (тайса) Такео Окумото (на японски: 奥本武夫);
  • 1.12.1937 – 10.8.1938 капитан 1 ранг (тайса) Минбу Сакано (на японски: 坂野民部);
  • 10.8.1938 – 15 ноември 1938 капитан 1 ранг (тайса) Чюго Минова (на японски: 蓑輪中五);
  • 15 ноември 1938 – 15 ноември 1939 капитан 1 ранг (тайса) Сейго Такацука (на японски: 高塚省吾)[46];
  • 15 ноември 1939 – 15 октомври 1940 капитан 1 ранг (тайса) Чимаки Кавано (на японски: 河野千万城)[47];
  • 15 октомври 1940 – 11.8.1941 капитан 1 ранг (тайса) Томиджи Коянаги (на японски: 小柳富次)[48];
  • 11.8.1941 – 1.12.1942 капитан 1 ранг (тайса) Мацуджи Иджюин (на японски: 伊集院松治)[49];
  • 1.12.1942 – 5.11.1943 капитан 1 ранг (тайса)[Коментари 3] Нобуки Накаока (на японски: 中岡信喜)[50];
  • 15 ноември 1943 – 23 ноември 1944 капитан 1 ранга (тайса)[Коментари 4] Цуто Араки (на японски: 荒木伝)[51];

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ При влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък).
  2. ↑ По стечение на обстоятелствата тази визита се състои ден преди убийството на Инукай от единадесет радикално настроени морски офицера (т.нар. „Инцидент от 15 май 1932 г.“).
  3. ↑ Посмъртно повишен до звание контраадмирал (шошо).
  4. ↑ Контраадмирал (шошо) от 15 ноември 1944 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 814.
  2. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 816.
  3. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 120.
  4. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 122.
  5. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 813.
  6. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 148.
  7. ↑ а б в г д Лакруа и Уэллс 1997, с. 149.
  8. ↑ а б в г д Хакетт и Кингсепп, 1997 .
  9. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 109.
  10. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 151.
  11. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 152.
  12. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 276.
  13. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 278 – 284.
  14. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 282.
  15. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 286.
  16. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 291.
  17. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 278.
  18. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 292.
  19. ↑ а б в Лакруа и Уэллс 1997, с. 296.
  20. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 300.
  21. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 315.
  22. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 327.
  23. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 343 – 344.
  24. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 299.
  25. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 302.
  26. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 307 – 308.
  27. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 311.
  28. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 312.
  29. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 313.
  30. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 317.
  31. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 321.
  32. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 323.
  33. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 326.
  34. ↑ а б в Лакруа и Уэллс 1997, с. 336.
  35. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 339.
  36. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 338.
  37. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 344.
  38. ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 345.
  39. ↑ а б Лакруа и Уэллс 1997, с. 346.
  40. ↑ Sada, Kenichi // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-04-27. Посетен на 2014-06-5.
  41. ↑ Takahashi, Ibo // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 19 юли 2014.
  42. ↑ Miyata, Giichi // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2014-06-5.
  43. ↑ Sonoda, Shigeru // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2014-06-5.
  44. ↑ Ito, Seiichi // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2014-06-5.
  45. ↑ Goto, Aritomo // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2014-06-5.
  46. ↑ Takatsuka, Seigo // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2014-03-14. Посетен на 2014-06-5.
  47. ↑ Kawano, Chimaki // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-29. Посетен на 2014-06-5.
  48. ↑ Koyanagi, Tomiji // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-29. Посетен на 2014-06-5.
  49. ↑ Ijuin, Matsuji // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2014-06-5.
  50. ↑ Nakaoka, Nobuki // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2014-06-5.
  51. ↑ Araki, Tsuto // Imperial Japanese Navy. Архивиран от оригинала на 2013-01-30. Посетен на 2014-06-5.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Атаго (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атаго_(тежък_крайцер,_1930)&oldid=12005236“.