Канонерска лодка

Канонерска лодка, канонерка, канлодка (на немски: Kanonenboot от на италиански: cannone – „оръдие“) – клас неголеми бойни кораби с артилерийско въоръжение, предназначени за бойни действия на реки, езера, морското крайбрежие, охрана на пристанища и т.н.

История

Исторически в епохата на ветроходните флоти канонерски лодки се наричали големи лодки или неголеми ветрилно-гребни кораби с монтирани на носа едно до три големи оръдия. За първи път са въведени във Франция през XVII век (1646), като участвали в бомбардировката на Дюнкерк, във вид на лодки с 30 – 40 весла и две-три големи оръдия.

В руския флот канонерските лодки се появяват по време на войната с Швеция от 1788 – 1790 г. и са основата на гребния флот. Този клас кораби показал най-голяма ефективност във ветрилно-гребния флот. Руските канонерки са със 7 – 15 чифта весла и са въоръжени с фалконети (1 – 3 фунтови оръдия, с диаметър на дулото 45 – 65 мм) и допълнително от едно до три големокалибрени оръдия^[1].

През епохата на парния флот канонерка е артилерийски кораб за действие на реки, архипелази, морски крайбрежия. Функциите, които изпълнявали са брегова отбрана, отбрана на пристанища, естуари на реки, борба с десанта на противника, поддръжка на своя десант, други спомагателни задачи – като демонстрация на флага в колониите, ескорт, превоз на товари и т.н. Могли са да бъдат със специална конструкция, преоборудвани съдове, броненосни, бронепалубни, небронирани, торпедни (бъдещите ескадррени миноносци – есминци). В Русия първите канонерски лодки (т. нар. „шестаковки“) започват да се строят по време на Кримската война^[2] и впоследствие широко се използват както в морските акватории, така и като част на речните флотилии.

В Русия през 1907 г. за първи път в света на бронирани речни кораби поставили дизелови двигатели. Канонерските лодки тип „Шквал“ със съвременни големокалибрени артилерийски системи, с дизелови двигатели по 1000 к. с. и радиус на действие до 3000 мили се считали за най-добрите речни кораби в света по онова време^[3]^[4]

Типове

речни канонерски лодки
- речни канонерски лодки от 2-ри ранг
- речни канонерски лодки от 3-ти ранг
морски (мореходни) канонерски лодки

Характеристика

В различните периоди са с различни характеристики.

Водоизместимост

речните канонерски лодки – до 1500 тона;
мореходните канонерски лодки – до 3000 тона.

Скорост

Скоростта им била 3 – 15 възела.

Въоръжение

Въоръжение: 1 – 4 оръдия главен калибър (ГК) (203 – 356 мм) или до 10 оръдия среден калибър (СК) (76 – 170 мм), автоматични зенитни оръдия и картечници.

Източници

↑ Чернышёв А. А. Российский парусный флот. Справочник. – М.: Воениздат, 2002. – Т. 2. – С. 306. – 480 с. – (Корабли и суда Российского флота). – 5000 экз. – ISBN 5-203-01789-1.
↑ Чернышёв А. А. Российский парусный флот. Справочник. – М.: Воениздат, 2002. – Т. 2. – С. 306. – 480 с. – (Корабли и суда Российского флота). – 5000 экз. – ISBN 5-203-01789-1.
↑ А. В. Платонов, Советские мониторы, канонерские лодки и бронекатера. Часть I. Царское наследие
↑ .П. П. Похитонов, В. П. Чапыгин, Из истории военного кораблестроения в посёлке Кокуй Сретенского района Читинской области (1906-80-е годы ХХ века)

Литература

Будиловский, „Военные флоты и морская справочная книга“ (за 1891, 1892, 1893 и 1894 года)
Энциклопедический словарь Ф. А. Брокгауза и И. А. Ефрона, СПб.: Брокгауз-Ефрон. 1890 – 1907 года.
К. Э. Черницкий, Е. Р. Эльцберг., Башенные канонерские лодки типа „Шквал“, Санкт-Петербург, 1911 год.
А. В. Платонов, Советские мониторы, канонерские лодки и бронекатера. Часть I. Царское наследие
Чернышёв А. А. Российский парусный флот. Справочник. – М.: Воениздат, 2002. – Т. 2. – С. 306. – 480 с. – (Корабли и суда Российского флота). – 5000 экз. – ISBN 5-203-01789-1.

Външни препратки

П. П. Похитонов, В. П. Чапыгин, Из истории военного кораблестроения в посёлке Кокуй Сретенского района Читинской области (1906-80-е годы ХХ века)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Канонерская лодка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Чернышёв А. А. Российский парусный флот. Справочник. – М.: Воениздат, 2002. – Т. 2. – С. 306. – 480 с. – (Корабли и суда Российского флота). – 5000 экз. – ISBN 5-203-01789-1.

[2] Чернышёв А. А. Российский парусный флот. Справочник. – М.: Воениздат, 2002. – Т. 2. – С. 306. – 480 с. – (Корабли и суда Российского флота). – 5000 экз. – ISBN 5-203-01789-1.

[3] А. В. Платонов, Советские мониторы, канонерские лодки и бронекатера. Часть I. Царское наследие

[4] .П. П. Похитонов, В. П. Чапыгин, Из истории военного кораблестроения в посёлке Кокуй Сретенского района Читинской области (1906-80-е годы ХХ века)

[1]

[2]

[3]

[4]