Направо към съдържанието

Рождество Христово

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за християнския празник. За славянското божество вижте Коледа (бог).
Рождество Христово
Рождество Христово, икона от Андрей Рубльов
Други именаРождество, Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич
Празнува се отХристияни
Много нехристияни[1]
ВидХристиянски
ЗначениеТрадиционен рожден ден на Иисус
Дата25 декември (алтернативно, 6, 7 или 19 януари)[2]
ОбичаиЦърковни служби, раздаване на подаръци, семейни и други социални събирания, символични украсявания
Свързан сКоледни празници, Бъдни вечер, Kоледни пости, Благовещение, Богоявление, Кръщението на Господ
Рождество Христово в Общомедия
Основни събития в живота на Господ Иисус Христос по Евангелията

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич,[3] е един от най-големите християнски празници, отбелязващ раждането на Иисус Христос. В православието той е един от Дванадесетте велики празника в годишния календар.

Отбелязва се на 25 декември (по Григорианския и Новоюлианския календар), на 6 януари по Григирианския – от ползващите за богослужебни цели Юлианския календар, за които това е 25 декември по него, на 6 януари и от Арменската апостолическа църква (поради местната традиция за празнуване, като част от Благовещение, т.е. първо по Юлианския, а впоследствие – и по Григорианския календар; но от Арменската църква на Йерусалим – на 19 януари по Григорианския, считан от нея за 6 януари по Юлианския). Сходно е положението в България след 31 март 1916 г., когато в страната, като държавен календар, е приет Григорианският календар – тогава по новия официален граждански календар 7 януари се оказва денят, съответстващ на 25 декември по Юлианския календар и Коледа започва да се чества редовно тогава. През 1968 г. (възприемайки Новоюлианския календар) Българската православна църква установява честването ѝ на 25 декември. Междувременно (след Втората световна война) Рождество Христово престава да бъде официален празник празник в България (между 1947 и 1990 г. – НРБ), но с решение на IX народно събрание от 28 март 1990 година този статут му е възстановен.

На Рождество Христово имен ден имат хора, с имена като:

  • Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина; Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина (във връзка с Христос),
  • Радослав, Радослава, Радостина (заради радостта от вестта за раждането на Месия),
  • Емануела, Емануил, Емил (поради това, че името Емануил е посочено, в Книгата на Исай, като това на детето, което ще бъде родено от девица),
  • Ренета (във връзка с раждането).

Произход на понятието Коледа

[редактиране | редактиране на кода]

Според Речника на българския език, „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“ (календи). Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда.[4] На други езици името на празника често се свързва с представите за деня му, като за начало на новата година (като смятан в миналото за ден на зимното слънцестоене), както и за рожден ден на Исус Христос или въобще за ден от голямо значение.

Християнство

[редактиране | редактиране на кода]
Стенопис, изобразяващ Рождество Христово, произведение от православен храм „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Сливница, България

Рождество Христово е използвано, като начална дата на ново летоброене, предназначено да замени използваното често на Изток в периода IV – VI век (впоследствие останало популярно главно у коптите) летоброене от възшествието на император Диоклециан, както и определянето на годините по имената на действащите към съответния момент консули (ежегодно избирани по двама).[5] Създателят му, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Иисус Христос се родил през 754 г. от основаването на Рим. Методът му получава разпространение отначало предимно в Западна Европа. Според задълго останалото популярно на изток летоброене „от сътворението на света“ Исус е роден през 5508 г. от Сътворението на света.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнуват това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В III век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбели (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от III и IV век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово, вероятно като част от противоборствата им с митраистите. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на IV век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около VII век. Арменската църква празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в V век.

Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей

[редактиране | редактиране на кода]

Според Евангелието от Лука Исус Христос е роден във Витлеем, Юдея, град във възстановеното под римска опека царство Юдея на Ирод I Велики. Малко преди това майка му Мария, заедно със съпруга си, дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет (вероятно – родното място на Мария, където са се устроили да живеят, след като тя напуска службата си във Втория храм, където е живяла от детинство, за да се омъжи) във Витлеем, родното място на Йосиф, както и на самия древен цар Давид. Причината според Евангелието е, че римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) е издал заповед за цялостно преброяване на населението в Римската империя, в чиито в граници тогава е и Палестина, където (според еврейската традиция, която изглежда е била приложена в този случай, към населението на зависимото царство на Ирод, въпреки че римската е била по местоживеене) всеки мъж се задължава да се яви с домочадието си и да се запише с него, там откъдето е родът му. В странноприемницата във Витлеем за бременната Мария и за Йосиф не се намира място, затова те се подслоняват в пещера извън града, където пастири затварят, гледаните от тях овце. Това не ги притеснява, понеже в източната култура съжителството между хора и животни традиционно не е рядкост и не се възприема, като унизително – в много домове добитъкът и неговите ясли са отделени от жилищните помещения само с тънка преграда)[6].

В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел и съобщава на намиращите се наблизо скотовъдци, че на света е дошъл Спасителят/Месията: „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14) В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири са били и първите хора, поклонили се на Бога-Син.

Според Новия завет, Младенеца Исус почитат и трима източни мъдреци, известни като Тримата влъхви, доведени във Витлеем от Витлеемска звезда. Предвид това те посещават цар Ирод (в текста това изглежда е цар Ирод Велики) и от тях той научава, че се е родило или ще се роди дете, което може един ден да претендира за трона и се опитва с тяхна помощ да научи подробности за местонахождението му. Обаче мъдреците не се връщат при него, след като намират Исус, а Бог изпраща при Йосиф ангел, който му казва да избяга и да се укрива достатъчно дълго, заедно със семейството си в Египет. Така малкия Исус се спасява от опита на Ирод да го убие, посредством така нареченото Избиване на младенците – клане на най-малките деца във Витлеем (който е на 10-ина километра от столицата Йерусалим) и околностите му, което царят предприема, с надеждата сред тях да е и предполагаемият бъдещ съперник на династията му. (Евангелие от Матей, 2:9 – 13). Също така известна е и историята, свързана с оцеляването на Йоан Кръстител, който е братовчед на Исус и е роден към половин година преди него.

Според Лука, след като изминава т. нар. период на очистянето на родилката и след като е обрязан (за което е празникът Обрезание Господне) Исус е заведен от родителите си в Йерусалим за да го представят пред Йехова във Втория храм и да извършат традиционните жертвоприношения на птици (гълъби). Там тогова е и праведен мъж на име Симеон, на когото Светият Дух е обещал, че няма да умре, докато не види Христос и който силно се зарадва, когато го зърва (според легендата това е един от съставителите на Септуагинтата и съответно е поне над 300-годишен, което се обяснява с чудо). Освен него, детето възвествява и възхвалява сред множеството и престаряла пророчица, наречена Ана, дъщеря Фануилова, която също го е очаквала. За това е празникът Сретение Господне.

После Йосиф и Мария, заедно с Исус се завръщат в Назарет, но редовно идват в столицата за празника Пасха. (Евангелие от Лука, 2:22 – 41) Впоследствие Исус често е свързван с Назарет и областта Галилея, в която се намира. Евангелист Йоан не казва направо къде е роден Исус Христос, но споменава, че хората в Галилея са смятали, че е от Назарет. (Евангелие от Йоан, 1:43 – 46) Също така и Марк го нарича Исус от Назарет. (Евангелие от Марк, 1:9) Матей обосновава връзка на Исус с този град, с това че имало древно пророчество, според което Месията трябвало да се нарече Назорей. (Евангелие от Матей, 2:23)

Рождество Христово се описва и в апокрифите – в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството (книгата „Томино евангелие“ или „Детство Исусово“, приписвана на апостол Тома) и „Историята на Йосиф Дърводелеца“, от които черпи широко християнското изкуство.

Коледа по света

[редактиране | редактиране на кода]
Рождество Христово, Джото (Cappella Scrovegni a Padova)

В предимно християнските страни, освен основен религиозен празник, Коледа и е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството и между приятели, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи. Други коледни традиции са специалното украсяване за Коледа, включително с коледна елха, коледните песни и обичаи (коледуване), коледните трапези и църковните служби по случай Рождество Христово. Самият празник Коледа често е част от по-голям цикъл зимни празници, понякога започващ от Никулден (в САЩ – още от Деня на благодарността) и завършващ обикновено след Нова година, най-често – с Богоявление (и Йордановден).

Австралия и Океания

[редактиране | редактиране на кода]

Европа

[редактиране | редактиране на кода]
  • Австрия е страната, където се ражда известната коледна песен „Тиха нощ, свята нощ", изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола" в Оберндорф бай Залцбург, през 1818 г.
  • В Албания Коледа е един от най-популярните фестивали и се посреща с голямо веселие от местните хора, които спазват традицията за честване на годишнината от рождението на Иисус Христос.
  • В Англия в навечерието на Коледа се пеят песни и танцуват танци. Във всеки дом има накичена елха за радост на всяко дете.
  • В Беларус сламата е важен аспект от Коледните празници. Повечето от ярко оцветените играчки на елхата в Беларус са направени от слама във всякакви форми.
  • В Белгия на Бъдни вечер се прави празнична вечеря от повече хора, започваща с питие, аперитив и ордьовър.
  • В Босна и Херцеговина коледните дръвчета са украсени с играчки, шоколад, светлини и цветни топки и традиционно гарнирани със звезди. Местните празнуват Коледа предимно със семействата си.
  • В Армения, която е първата страна, официално възприела християнството (при Тиридат III), Бъдни вечер е един от най-големите свети религиозни празници. Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари, а Коледа и Богоявление в един ден – на 6 януари (по Юлианския календар, а по-късно – и по Григорианския).
  • В България празникът започва на 24 декември – Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледари обикалят през деня на 24 декември с дрянови сурвачки, тропат по вратите и пеят в къщите коледарски песни, стихове и благословии.

Африка

[редактиране | редактиране на кода]

Азия

[редактиране | редактиране на кода]
  • В Бангладеш по Коледа мъжете засаждат двойки от бананови дървета в близост до къщите си и до църквата. Малко преди Коледа те накланят листата им, така че да се образува дъга.

Северна и Южна Америка

[редактиране | редактиране на кода]
  • На Бахамските острови честванията, наречени Junkanoo, се провеждат на 26 декември и 1 януари. Между 2 часа през нощта и сутринта огромен парад радва стотици хора с танци, музика и най-различни костюми.
  • В Аржентина украсяват не елха, а вечно зелените дръвчета – със сняг, направен от памук. На Коледната вечеря цялото семейство се събира в лятната градина.
  • В Белиз елхата се украсява с лодки, символизиращи успешната риболовна индустрия на страната. Друга типична декорация са птиците, които са символ на мира.
  • В Боливия основният акцент на коледната украса е сцената „Рождество Христово“. Повечето от тях са направени под формата на пирамида със самата ясла в горната част.
  • В Бразилия обичаите са разнообразни, поради пъстротата на населението. Една от традициите е направата на сцената на „Рождество Христово“ или „Пресепио“ (думата произлиза от иврит „presepium“, което означава леглото от слама, на което Исус е спал за първи път във Витлеем).
Коледна елха

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Рождеството е наречена улица в квартал „Овча купел“ в София (Карта).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Christmas as a Multi-faith Festival BBC News. Посетен на 30 септември 2008.
  2. ↑ The Glorious Feast of Nativity: 7 January? 29 Kiahk? 25 December? Coptic Orthodox Church Network, John Ramzy, 2011-01-17
  3. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 59.
  4. ↑ http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/коледа/ Произход на думата "Коледа"
  5. ↑ Blackburn & Holford-Strevens (2003), p. 767.
  6. ↑ Рождество, о. Александър Мен
Постоянни
Променливи
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рождество_Христово&oldid=12448359“.