Речник на българския език (БАН)

Речник на българския език
	Речник на българския език
Автор	Институт за български език
Първо издание	1977 – 2023 г.; България
Издателство	Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“
Оригинален език	български
Вид	речник

Вижте пояснителната страница за други значения на Речник на българския език.

„Речник на българския език“ е многотомен тълковен речник на българския език, издание на Института за български език при БАН (съставян от учени от института), в секцията за българска лексикология и лексикография. Речникът е най-големият и представителен тълковен речник, който обхваща книжовния език, разговорната реч, просторечието и отчасти жаргон.

История

Работата по речника започва през 1960-те години под ръководството на проф. Цветан Тодоров, а по-късно на Стефан Илчев. От 1968 до 1995 работата се ръководи от Кристалина Чолакова.

Картотеката на Института за български език бива допълнена, създават се три нови лексикални картотеки с материали от:

литературата от XIX век
народното творчество
терминологична картотека

От съставителите на I том на Речника биват изготвени голям брой пробни статии, свързани с различни лексикографски проблеми. През 1966 г. за постигане на единство и системност в работата, бива публикувано Ръководство за съставяне на Речник на българския език, което обхваща въпроси, отнасящи се до:

подбора на лексиката и фразеологията;
тълкуването на значенията и документирането им с различни цитати от литературата;
квалификацията на думите по стилистична принадлежност и произход;
разработката на отделните части на речта с оглед на характерните им семантико-граматични качества.

В края на Ръководството са включени редица пробни статии за илюстрация на приложението му.

Първият том излиза през 1977 г., обхваща буквите А и Б и включва 9570 речникови статии. След увода е публикуван списък с изворите за илюстративния материал (90 страници).

Издадени томове

А – Б, 1977, 9570 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
В, 1979, 5787 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
Г – ДЕЯТЕЛ, 1981, 6107 статии, главен редактор Кристалина Чолакова (+ Допълнение към изворите)
ДЕЯТЕЛЕН – Е, 1984, 8279 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
Ж – ЗЯПНУВАНЕ, 1987, 9455 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
И – Й, 1990, 9307 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
К – КООРДИНАТИ, 1993, 6652 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
КООРДИНАТОГРАФ – Л, 1995, 6191 статии, главен редактор Кристалина Чолакова
М, 1998, 6881 статии, главна редакция Веса Кювлиева-Мишайкова, Мария Чоролеева
Н, 2000, 9722 статии, главна редакция Емилия Пернишка, Лилия Крумова-Цветкова
О, 2002, 9678 статии, главна редакция Юлия Балтова, Мария Чоролеева
П – ПОЕМКА, 2004, 7887 статии, главна редакция Веса Кювлиева-Мишайкова, Емилия Пернишка
ПОЕН – ПРЕЛЕСТНО, 2008, 8995 статии, главна редакция Лилия Крумова-Цветкова, Емилия Пернишка
ПРЕЛЕТ – ПЯСЪЧНОЖЪЛТ, 2012, 6685 статии, главна редакция Лилия Крумова-Цветкова, Мария Чоролеева
Р, 2015, 6543 статии, главна редакция Лилия Крумова-Цветкова, Мария Чоролеева
С – СИСТЕМНОСТ, 2023, 4210 статии, гл. ред. Лилия Крумова-Цветкова, Диана Благоева (общо 123 439 заглавни думи)

Лексикография

Материали

Речникът се съставя въз основа на картотека, която съдържа над 5 милиона фиша с лексикални материали от разговорната реч и съвременната българска художествена литература, публицистика, периодичен печат, научна, научно-популярна и техническа литература, както и от книжнината от епохата на Възраждането и публикуваното народно творчество. Използват се и следните тълковни речници на българския език:

Александър Дювернуа, Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати, Москва 1885 – 1889;
Найден Геров, Речник на българския език с тълкувание на речите на български и на руски, Пловдив 1895 – 1904, и Теодор Панчев, Допълнение 1908;
Стефан Младенов, Български тълковен речник с оглед към народните говори, т. I (А-К), София 1926 – 1951;
Любомир Андрейчин и колектив, Български тълковен речник, II издание, София 1963;
Речник на съвременния български книжовен език, издание на БАН, т. I – III, София 1954 – 1959;
Владимир Георгиев и колектив, Български етимологичен речник, т. I и II, София 1971 – 1979;
Кети Ничева и колектив, Фразеологичен речник на българския език, т. I и II, София 1974 – 1975;
Стефан Илчев и колектив, Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, София 1974 и др.

Подбор

Многотомният речник отразява съвременното състояние на българската лексика и движението и изменението на лексикалната и семантичната система за период от началото на втората четвърт на 19 век до съвременността. Освен общо употребяваната лексика, след известен подбор се включват и следните категории думи:

остарели думи като браслет, бегемот, банкрот, плакарда;
думи, които минават в пасивен запас на езика, като фелдфебел, пристав, реалка и др.;
думи, свързани с историята на България и другите народи, митологията, религията и др., като десятък, димнина, васал, болярин, хан, викинги, горгона, геена, стълпник и др.
старинни думи (архаизми, употребявани от писателите за стилистично оцветяване), като дан, бран, рат, стяг и др.;
старобългарски (Черковнославянски/Църковнославянски) думи като погубление, обручение, велеречие и др.;
Чужди думи:
- които имат широка употреба в съвременния книжовен език: актьор, аванс, форум, лагер, самурай, банка, бойкот, олтар и мн. др.;
- турцизми, които се използват в съвременния книжовен език със стилистична цел, като билюк, вилает, мерак, рахат, серт и др., както и турцизми с българска наставка като аскерски, каймакамски и др.;
- гърцизми, свързани предимно с обществено-политическия живот, като: архонт, логотет, фаланга, както и новогръцки заемки, навлезли в разговорния ни език, като втасвам, липсвам, трапеза, трендафил, фитил и др.;
- русизми, навлезли през различни периоди от Възраждането до съвременността, като взгляд, беззаботен, дерзновение и мн. др., както и думи от обществено-политическата лексика, техниката и др.;
- други чужди думи, в зависимост от честотата им на употреба, такива, които се срещат в художествената литература и др.;
специални думи и термини, които се срещат в общообразователните учебници, научно-популярната литература и др., като авитаминоза, дифузия, изотоп, планктон и др., както и специални думи, свързани с производство, селско стопанство, занаяти и др., като кофражист, монтажник, фрезуване и мн. др.;
диалектни думи, като оглавник, засевки, чувам (пазя) и др., които се срещат в художествената литература и публикуваното народно творчество;
етнически имена, като българи, сърби, руси, французи, авари, келти, хуни и мн. др.;
собствени имена от историята, митологията или художествената литература, придобили нарицателно или преносно значение, като Юда, Ганьо, Тартюф и др., както и географски имена, като Содом и Гомор, между Сцила и Харибда и др., имена на по-важни празници, като Ивановден, Коледа и др., имена на планети и по-важни съзвездия, като Касиопея, Орион или народни названия на съзвездия, като Квачка, Ралица и др.;
жаргонни думи (по изключение);
производни думи, като съществителни, названия на жители на някои градове и области, като варненец, варненка, добруджанец и др., производни прилагателни, като персийски, ахилесов, вартоломеев, ботевски и др., а също и умалителни или увеличителни имена, като крушка, рибица, височък, мъничък и др.;
сложни думи като радиоточка, киносалон, месторождение и др.;
Морфеми като без-, до-, про-; много-, само-, анти-; -пис, -знание, -фил и др.;
съкращения като детмаг, изпълком, райсъвет, ТКЗС и др.

Структура

Статиите в Речника са подредени по азбучен ред, като всяка от тях включва проста непроизводна или производна дума (която може да бъде също и умалително или увеличително име, отглаголно или отвлечено съществително), сложна дума, причастие със значение на прилагателно, представка или продуктивна първа или втора съставна част на сложни думи (авто-, дву-, -пис).
В речника се срещат двойки или (рядко) тройки заглавни думи:
- при глаголите: формите за двата вида, напр. връ̀звам... несв.; въ̀ржа... св; Ако има и словообразувателни варианти, заглавието е от тройка думи, напр. изра̀ствам... несв.; изра̀сна... и израста̀... св;
- местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език, напр. то̀зи... и то̀я...;
- пълни и съкратени форми на една и съща дума, напр. шестдесѐт... и шейсѐт...
В Речника са включени като отделни думи (статии с единично заглавие):
- остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх... остар. и диал. Вехт; слобода̀... остар. и диал. Свобода;
- остарели словообразувателни варианти, напр. грѝпа... остар. Грип;
- остарели словообразувателни варианти, използвани като простонародни думи, напр. депута̀тин... остар., сега простонар. Депутат;
- рядко използвани варианти или правописни дублети, напр. жѐтва... Жътва; дѝплом... Диплома;
- стилистично ограничени варианти, напр. зѐмам... несв.; зѐма... св.;
- фонетични варианти със семантична разлика, напр. цъ̀рква... и чѐрква...
- думи с препратка:
  - свършен вид на глаголите, напр. въ̀ржа. Вж. връзвам;
  - словообразувателни варианти, напр. то̀я. Вж. този;
  - съкратени форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи, напр. шейсѐт. Вж. шестдесет;
  - местоименни форми за ж.р., ср.р. и мн.ч., различни от формите за м.р., напр. така̀ва. Вж. такъв; онѐзи. Вж. онзи;
  - падежни форми при местоименията, напр. нѐго. Вж. той.
В Речника са представени следните видове омоними:
- с различен етимологичен произход, напр. вѝя: навивам и издавам вой; ва̀дя: изваждам и напоявам (диал.); дотѝчам¹ несв. (от тека) и дотѝчам² св. (от тичам);
- с общ произход, получени чрез диференциация на значенията, напр. кру̀шка (малка круша и електрическа крушка).
Някои непреходни деятелни глаголи с възвратни частици или местоимения от ср.р. са включени в Речника като подзаглавни думи, напр. базѝрам се несв., непрех... имам за основа.

Структура на речниковата статия

в началото на речниковата статия се поставя заглавната дума с поставено (тежко) ударение, напр. къ̀ща, вървя̀, пъ̀рви и пр.;
след заглавната дума се изреждат граматичните форми, напр. байц, ба̀йцът, ба̀йца, мн. ба̀йцове;
след формите следва граматична бележка, определяща каква част на речта е заглавната дума, напр. акроба̀тка ж., където ж означава съществително от женски род;
след граматичната бележка се поставя бележка за стилистична квалификация, напр. авджѝя... остар., сега простонар.;
непосредствено след стилистичната бележка следва тълкуването. При многозначните думи всяко следващо тълкуване се дава на нов ред и се отбелязва с арабска цифра, с буква, а в някои случаи и с римски цифри, напр. а... I. За съпоставяне... II. За противопоставяне. В края на определението на названия на растения и животни се изписва и латинското им съответствие;
граматични или стилистични особености в рамките на едно значение се отбелязват след знак за нюанс (//);
след тълкуването следва илюстративен материал (в курсив);
при глаголите, след значенията се поставя страдателна или възвратна форма (ако има такава);
в края на статията, след знак <> (ромб), се дават фразеологични единици;
подзаглавната дума е на нов ред без индент (абзац);
след някои статии има справочен отдел, в който се дава етимологията, посочват се фонетични варианти и др.

Свободен достъп онлайн

От май 2014 г. речникът е свободно достъпен онлайн^[1]

Източници

↑ БАН пусна онлайн Речника на българския език // Дневник, 23 май 2014. Посетен на 31 декември 2018.

Външни препратки

Речник на българския език – официално онлайн издание от ИБЕ, БАН
Публикации Архив на оригинала от 2009-11-14 в Wayback Machine. на Секцията за българска лексикология и лексикография към ИБЕ, БАН

[1] БАН пусна онлайн Речника на българския език // Дневник, 23 май 2014. Посетен на 31 декември 2018.

[1]