Стефан Илчев (езиковед)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Илчев.
| Стефан Илчев | |
| български езиковед | |
| Роден |
29 септември 1898 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | БАН |
| Известен с | „Речник на личните и фамилните имена у българите“ (1969) |
Стефан Петров Илчев е български езиковед, изследвал проблемите на българската антропонимия и лексика, и преводач. Старши научен сътрудник в Института по български език на БАН.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 септември 1898 г. в Ботевград. Завършва славянска филология в Софийския университет (1925). Специализира във Варшава, Краков и Прага (1929 – 1930).
Работи в Института по български език на БАН от основаването му до края на живота си. Участвал е като съавтор в написването на повечето тълковни и правописни речници по онова време. Най-известен и най-широко използван негов труд е Речник на личните и фамилните имена у българите (1969).[1] Той е един от съставителите на Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век, който излиза под неговата редакция (1974; 1998). Автор е на множество статии и езикови бележки по въпросите на историята на думите, езиковата култура, етимологията.
Умира на 4 март 1983 г. в София.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Монографии
- Времена и думи: Езикови въпроси, София: Печатница на Военно-книгоиздателския фондъ, 1942
- Следственото дело на Васил Левски и неговите сподвижници, София: Народно военно училище Васил Левски, 1946
- Речници
- Речник на личните и фамилни имена у българите, София: БАН, 1969
- Преводи
- Юзефа Мария Бурдецка, Планетоида 2100, София: Д. Чилингиров, 1937
- Леонард Малаховски, Из южните моря, София: Петър В. Ленков, 1946
- Хенрик Сенкевич, Янко музикантът. Повести и разкази. София: Народна просвета, 1949
- Зигмунд Милковски, В зори. Повест, 1951
- Хенрик Сенкевич, За хляб. Повести и разкази. София: Народна младеж, 1951
- Стефан Жеромски, Бездомници, София: Народна култура, 1957
- Болеслав Прус, Анелка. Повест и новели. София: Народна култура, 1962
- Януш Корчак, Когато отново бъда малък. Повест. София: Народна младеж, 1964
- Леслав Мариан Бартелски, Златната махмудия. Повест. София: Народна младеж, 1965
- Януш Корчак, Крал Матиуш Първи. Фантастичен роман за деца. София: Народна младеж, 1966
- Вацлав Кубацки, Тъжна Венеция. Роман. София: Народна култура, 1970
- Стефан Жеромски, История на греха, София: Народна култура, 1972
- Стефан Жеромски, В примките на несретата. Разкази и новели. София: Народна култура, 1977
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стефан Илчев, Откъс от „Речник на личните и фамилните имена у българите“, сайт на изд. „Изток-Запад“.
- ↑ Стефан Илчев // iztok-zapad.eu.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
