Въча

Въча
	Въча
	Ждрелото на река Въча при навлизането ѝ в язовир „Кричим“
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Смолян; Община Борино ; Община Девин ; Област Пазарджик; Община Батак; Община Брацигово; Област Пловдив; Община Кричим; Община Стамболийски; Община Родопи
Дължина	112 km
Водосб. басейн	1645 km²
Отток	22 m³/s
Начало
Място	на 3,4 km югоизточно от ; село Кожари, ; Община Борино; Каинчалски дял, ; Западни Родопи
Координати	41°31′45.84″ с. ш. 24°22′33.96″ и. д. / 41.5294° с. ш. 24.3761° и. д.
Надм. височина	1558 m
Устие
Място	десен приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°08′49.92″ с. ш. 24°36′51.84″ и. д. / 42.1472° с. ш. 24.6144° и. д.
Надм. височина	168 m
	Въча в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

Въча (до 1945 г. Вѫча) е река в Южна България – Област Смолян, общини Борино и Девин, област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km^[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийшко-Виденишки дял, Переликско-Преспански дял и рида Чернатица на Западните Родопи.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 m н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. / 41.671944° с. ш. 24.353333° и. д.41.671944, 24.353333 в село Тешел, община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1558 m н.в., на 3,4 km югоизточно от село Кожари, община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.

В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено във водозащитни диги.

Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, община Родопи.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на реката е 1645 km², което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

на изток – с водосборните басейни на Първенецка река и Чепеларска река, десни притоци на Марица;
на югоизток – с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
на югозапад – с водосборния басейн на река Места;
на запад – с водосборните басейни на Чепинска река и Стара (Пещерска) река, десни притоци на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Чапарско дере
← Хаджиларска река
→ Читакдере
← Чаирдере
→ Деринкоук
← Широколъшка река
→ Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
← Алена
← Говедарника
→ Ябълков дол
→ Гашня (влива се в язовир „Цанков камък“)
← Лясковска река
← Чурековско дере
← Петварска река (влива се в язовир „Въча“)
→ Фотинска река (влива се в язовир „Въча“)
← Липово дере (влива се в язовир „Въча“)
→ Форцовско дере (влива се в язовир „Въча“)
→ Усоето (влива се в язовир „Кричим“)
← Дълбок дол (влива се в язовир „Кричим“)
← Черешовско дере (влива се в язовир „Кричим“)
→ Раздол (влива се в язовир „Кричим“)
← Казнишка река
← Малка Въча
→ Кемерско дере
← Устинска река

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – октомври. Среден годишен отток при град Кричим – около 22 m³/s.

Селища

По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:

Област Смолян

Община Борино – Кожари, Буйново;
Община Девин – Тешел, Грохотно, Девин, Михалково;

Област Пловдив

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „Кричим“, „Въча“, „Цанков камък“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир „Въча““ е най-високата в България – 144,5 m.

В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Участък от 11,3 km от Републикански път III-197 Гоце Делчев – Доспат – Девин в участъка от село Тешел до град Девин;
Участък от 58,1 km от Републикански път III-866 Смолян – Девин – Стамболийски в участъка от Девин до Стамболийски. След изграждането на язовир „Цанков камък“ участъкът от 16,6 km остава под нивото на язовира и е изграден нов обхождащ път през село Лясково.

Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени – Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент „Слона“. В района на село Михалково има топли минерални извори.