Петърско
| Петърско Πέτρες | |
  Петърско  Петърско  Петърско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Малка Нидже |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 231 души (2021 г.) |
Пѐтърско (на гръцки: Πέτρες, П̀етрес, катаревуса: Πέτραι, П̀етре, до 1926 година Πέτρεσκο, Петреско, катаревуса Πέτερσκον, Петерскон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 25 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 5 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Петърското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Селото има континентален климат с много тежка зима и горещо лято.
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]
На брега на западния бряг на езерото в местността Канало (Канали) са намерени останки от древни лодки и от селище от ранножелязната епоха.[2]
В местността Градища в планината Малка Нидже над селото има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменатия от Йоан Скилица град Петриск, в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.[3]
Градът се радва на разцвет благодарение на стратегическото си местоположение на Виа Егнация.[4]
В 1984 година Градища е обявен за паметник на културата.[5]
Името на селото и в българския и в гръцкия си вариант е наследник на Петрискос.[6]
Североизточно от езерото в местността Кале също има средновековни останки.[6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 - 1627 година селото е отбелязано под името Петърска със 124 джизие ханета (домакинства).[7]
В XIX век Петърско е смесено турско-българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Петерско като българско село.[8] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Петриско (Pétrisko), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Петърско е споменато два пъти - веднъж като село в Леринска каза (Pétarsko) със 75 домакинства и 200 жители мюсюлмани и 60 жители българи и втори път като село в каза Джумали (Pétrsko) със 110 домакинства и 32 жители мюсюлмани и 350 българи.[10] След 1874 година български свещеник в селото е Христо Шапкарев.[11]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Петърско:
| „ | Село Петриско, състоящо се от 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на мохамеданите е 3200 пиастри, а на християните - 7200 пиастри и отделно инание-аскерие 3860 пиастри. Главно занятие на жителите са земеделието и риболовството. Това село произвежда много вино и добър лук.[12] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Петърско има 400 жители българи, 550 жители турци и 36 жители цигани.[13]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Петърцко е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 158 къщи.[14]
В началото на XX век по-голямата част от жителите на Петърско са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 312 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти и в селото функционират българско и гръцко училище.[15]
По време на Балканската война 2 души от Петърско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българите и турците в Пътеле се изселват в България и в Османската империя. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петърско (Петрско) има 85 къщи славяни християни и 80 къщи турци.[17] След Гръцко-турската война през 1924 година цялото турско население напуска Петърско и на негово място са заселени 147 души понтийски и източнотракийски гърци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско и има 32 бежански семейства със 151 души.[18] В 1926 година селото е прекръстено на Петре.[19]
След разгрома на Гърция от Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Методи Делов, Методи Шапкарев, Методи Стамков, Михаил Делов, Методи Димитров, Петро Чатлев, Коле Стойчев, Тодор Порчев, Ване Тянжиков, Благой Петров.[20]
Селото не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години много от жителите на Петърско се изселват зад океана – в Америка, Канада, Австралия.
Съборът на селото е всяка година на 29 юни – Св. св. Петър и Павел.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Жабол[21] | Ζάμπολ | Ватрахотопос | Βατραχότοπος[22] | местност по С бряг на Петърското езеро[21] |
| Бързумище[23] или Бързунище[24] | Μπαρζουμέσε | Анифорико | Άνηφορικό[22] | местност на Ю от Горничево[21] |
| Средно бърдо[21] | Στρέσνο Μπάρδο | Месовуни | Μεσοβούνι[22] | връх на С от Петърското езеро и на ЮИ от Горничево (697 m)[21] |
| Матка[21] | Μότκα | тис Мукис | τής Μουγκής[22] | местност на СЗ от Петърско[21] |
| Калето[21] | Κάλετο | Фрурион | Φρούριον[22] | връх на С от Петърско[21] |
| Големи дол | Γκολέμι Ντόλ | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[22] | |
| Палик[21] | Πάλικ | Кавтерон | Καυτερόν[22] | връх на ЗЮЗ от Петърско (756 m)[21] |
| Грамада[21] | Γραμόδα | Грамота | Γραμμωτά[22] | местност на ЮЮЗ от Петърско[21] |
| Скарда[21] | Σκάρδα | Амудера | Αμμουδερά[22] | местност на ЮЮИ от Петърско по западния бряг на Петърското езеро[21] |
| Пистомогени[21] | Πιστομόγενη | Ирон | Ήρώον[22] | връх на ЮЗ от Петърско (670,2 m)[21] |
| Барбара | Μπάρμπαρα | Варвара | Βαρβάρα[22] |
- Преброявания
- 1913 – 1024 жители
- 1920 – 851 жители
- 1928 – 712 жители
- 1940 – 797 жители
- 1951 – 789 жители
- 1961 – 806 жители
- 1971 – 588 жители
- 2001 – 444 жители
- 1971 – 312 жители
„Свети Николай“
[редактиране | редактиране на кода]
Основната забележителност на Петърско е църквата „Свети Николай“, разположена в подножието на рида Курия. Строена през 1776 година от камък, като е използван материал от околните антични сгради. Църквата е трикорабна базилика с дървен покрив. В църквата са запазени част от оригиналните стенописи. Камбанарията е отделна кулообразна каменна постройка.
Църквата изпълнява ролята на енорийски храм на Петърско до 1972 година. След 1880 година в църквата се редуват български екзархийски и гръцки патриаршистки свещеник, но в 1895 година тя става изцяло патриаршистка. Обявена е заедно с камбанарията за защитен паметник в 1992 година.[25]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Петърско
Васил Ванев Боглев (1873 – 1935), български емигрантски деец, баща на Тодор Василев
Деспа Стоянова Маркулева (1930-1946) (Δέσποινα Στογιάννου Μαρκούλη), деец на СНОФ и ДАГ.- Димитър Хаджикостадинов Попов (1866-1907) (Δημήτριος Χατζηκωνσταντίνου Παπαμάνος), гръцки андартски деец от трети клас[26]
- Доре Ламбов Цуцулов - Чочолаев (1922-1946) (Θεόδωρος Χαράλαμπου Ολυμπιάδης), деец на СНОФ и ДАГ.
- Мане Хаджикостадинов Попов (1857-1945) (Εμμανουήλ Χατζηκωνσταντίνου Παπαμάνος), гръцки андартски деец от трети клас[26]
- Хаджи-Костадин Попов (1834-1907) (Χατζηκωνσταντίνος Παπαμάνος / Κωνσταντίνος Χατζηκωνσταντίνου), гръцки андартски деец от трети клас[26]
- Кица Борисова Чочова (1908-1946) (Σταυρούλα Περικλή Χριστοπούλου), деец на СНОФ и ДАГ.
- Коле Велков Порчев (1919-1949) (Νικόλαος Βέλκου Κωνσταντίνου), деец на СНОФ и ДАГ.
- Кръсто Лазаров Шезов (1876/1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО[27]
- Паскали Тегов Шапкаров - Йовков (1924-1948) (Πασχάλης Στεργίου Παπαχρήστου / Κωτσόπουλος), деец на СНОФ и ДАГ. Баща от Церово (Йовкови), майка от Петърско (Шапкарови).
- Ристо Ванев Пецаков (1924-1944) (Χρήστος Ιωάννου Πετσανίδης), деец на СНОФ и ДАГ.
- Ташко Стоянов Маркулев (1930-1946) (Αναστάσιος Στογιάννου Μαρκούλης), деец на СНОФ и ДАГ.
- Тодор Василев Боглев (1895-1976), български емигрантски деец от МПО
- Христо Ташев Лалев (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[28]
- Хрисула Ванева Пецакова (1925-1949) (Χρυσούλα Ιωάννου Πετσανίδου), деец на СНОФ и ДАГ.
- Български общински съвет в Петърско в 1941 година
- Методи Делов
- Методи Шапкарев
- Методи Стамков
- Михаил Делов
- Методи Димитров
- Петро Чатлев
- Коле Стойчев
- Тодор Порчев
- Ване Тянжиков
- Благой Петров[29]
- Починали в Петърско
- Гавраил Радомир, български цар от 1014 до 1015 година
- Георги Ив. Писев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[30]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]((el)) Официален сайт на дем Суровичево
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Δήμος Αμυνταίου. Δημοτικό Διαμερίσμα Πετρών, архив на оригинала от 5 април 2007, https://web.archive.org/web/20070405173033/http://www.amyntaio.gr/1.htm, посетен на 9 март 2007
- ↑ Васил Златарски. „История на Първото българско Царство. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)“, стр. 712.
- ↑ Ελληνιστική Πόλη Πετρών // www.amyntaio.gr. Посетен на 14 юни 2015. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/32328/1099/19-6-1984 - ΦΕΚ 473/Β/16-7-1984 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ а б Φρούριο Πετρών // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82-83 и 98-99.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 710.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/13001/336/21-5-1992 - ΦΕΚ 383/Β/11-6-1992 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 14 юни 2015.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 403.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. с. 490.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 66
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
