Свети Тодор (дем Суровичево)
| Свети Тодор Λιμνοχώρι | |
| — село — | |
 Езерото Зазерци със селото | |
  Свети Тодор  Свети Тодор  Свети Тодор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 602 m |
| Население | 184 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 530 75 |
| Телефонен код | 2386 |
| Свети Тодор в Общомедия | |
Свети Тодор (на гръцки: Λιμνοχώρι, Лимнохори, катаревуса: Λιμνοχώριον, Лимнохорион, до 1926 година: Τσερκέζκιοϊ, Церкезкьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 52 километра южно от град Лерин (Флорина) и на шест километър южно от Айтос на източния бряг на езерото Зазерци (Зазари).
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е едно от най-старите в цялата област. При археологически разкопки на брега и в езерото са намерени следи от селища от неолита и римската епоха.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Исвети Тодори с 33 джизие ханета (домакинства).[2]
В XIX век Свети Тодор е малко българско селце. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Свети Тодор (Sveti-Todor) е посочено като село с 60 домакинства и 185 жители българи.[3] В края на века обаче българските му жители постепенно напускат селото и в него се настаняват мюсюлмани турци и черкези и селото придобива ново име Черкезкьой. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Свети Тодор има 100 жители турци и 300 жители черкези.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свети Тодор е чисто черкезко село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Тодор има 10 къщи славяни мохамедани и 20 къщи турци.[6] След разгрома на Гърция в Гръцко турската война в 1922 година мюсюлманското население напуска Свети Тодор и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 37 бежански семейства със 126 души.[7] В 1926 година селото е преименувано на Лимнохорион, в превод „езерно село“.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Инско[9][10] | Ίντακο | Агия Параскеви | Άγία Παρασκευή[11] | връх на Ю от Свети Тодор, на С бряг на Руднишкото езеро (719,2 m)[9][10] |
| Кабери | Καμπερι | Халикия | Χαλίκια[11] | |
| Балталоки[10] | Μπαλταλόκι | Цекури | Τσεκούρι[11] | местност на ЮЗ от Свети Тодор и на ЮЗ от Зазари[10] |
| Сараково[10] | Σαρακοβον | Калитеа | Καλλιθέα[11] | местност на ЗЮЗ от Свети Тодор и на ЮЗ от Зазари[10] |
| Коджа Чаир | Κότζα Τάϊρ | Пападоливадо | Παπαδολίβαδο[11] |
До 2011 година селото е част от дем Айтос на ном Лерин.
- Преброявания
- 2001 – 323 души
- 2011 – 257 души
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
