Направо към съдържанието

Любетино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любетино
Πεδινό
— село —
Гърция
40.6594° с. ш. 21.5886° и. д.
Любетино
Западна Македония
40.6594° с. ш. 21.5886° и. д.
Любетино
Леринско
40.6594° с. ш. 21.5886° и. д.
Любетино
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина594 m
Население279 души (2021 г.)

Любѐтино или Любѐтина[1] (на гръцки: Πεδινό, Педин̀о, катаревуса: Πεδινόν, Педин̀он, до 1926 година Λιουμπέτινο, Любетино, катаревуса Λιουμπέτινον, Любетинон[2]) е село в Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 43 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 3 километра източно от Айтос на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Любѣтино като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лубетине (Lubétiné) е посочено като село в Леринска каза с 27 домакинства с 80 жители цигани.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Любетино има 325 жители българи и 30 жители цигани.[5] В българското училище в Любетино в 1897 - 1898 година преподава революционерът Атанас Шишков от Пътеле.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Любетино е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[7]

Разказ на Бай Кире от Любетино за Любетинското клане

Беше 4 септем. Още въ тъмни зори войски заобиколиха селото ни, други влѣзнаха вѫтрѣ. Никой селянинъ не бѣше още излѣзълъ по работа. Сули, Демиръ и Алисъ, башибозуци изъ ближнитѣ села Зелениче, Горско и Спанци, доведоха[1] войскитѣ и посочваха кѫщитѣ, въ които имаше мѫже. Събраха ни всички мѫже надъ селото. Войска ни заобиколи. Така ни държаха около половина часъ... Двама наши селяни бѣха мушнати съ щикове и останаха мъртви на гумното... Демиръ и Али от Неволяни подпалиха съ рѫженица нѣкои селски кѫщи. А женитѣ и дѣцата бѣха събрани и затворени въ оградата на Адинъ бей. Слѣдъ това войски и башибозукъ се втурнаха да грабятъ и горятъ селото. Солдатитѣ, които бѣха около насъ, получиха заповѣдъ да ни заведатъ въ Невѣска прѣзъ турското село Горско. У насъ не остана нито искра надежда за спасение. Какъ изминахме пѫтя до Горско, не зная, нъ когато стигнахме тукъ, всички 45 души селяни ни прѣдставиха на Решидъ-бея, башибозукъ. Той почна да избира измежду насъ най-здравитѣ и най-прѣдставителнитѣ. Ние разбрахме пѫкленото му намерение. Избранитѣ 11 души яко свързаха. Насъ прѣдадоха на едно отдѣление войски да ни кара по напрѣдъ, а вързанитѣ вървѣха малко по надирѣ отъ насъ. Пѫтьтъ за Нѣвеска е съвсѣмъ стръменъ. Ние гледахме нашитѣ другари, какъ мѫчно вървѣха. Нъ кога тѣ стигнаха надъ Додова чешма, ние чухме пушеченъ залпъ. Всички се прѣкръстихме, а солдатитѣ зеха да ни блъскатъ съ прикладитѣ, за да вървимъ по скоро...[8] Най-сетнѣ черквата и училището ни изгориха, отъ 55 български кѫщи, здрави останаха само 12, а ние се разпръснахме да живѣемъ по другитѣ села.[9]

По време на Илинденското въстание 15 души от селото участват в четите на ВМОРО, от тях е убит само един. На 4 август турски аскер убива 11 мирни селяни: Зафир Ташев, Дине Колев, Дине Пейов, Симо Типев, Ламбо Кръстев, Геле Цилев, Ноле Ванев, Коле Стойчев, Циле Георгиев, Ване Георгиев и Ице Митрев. Опожарени са 44 от всичките 53 къщи, а също и църквата „Свети Георги“.[10]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски и леринският архиерейски наместник отец Никодим раздават в Горно Върбени помощи за пострадалите любетинци, настанени в Горно Върбени и в Айтос.[1]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 240 българи екзархисти и 60 цигани християни и функционира българско училище.[11]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[12]

В 1908 година е обновена църквата „Свети Георги“, която два пъти преди това е изгаряна от турците. Църквата официално е осветена едва на 20 ноември 2004 г. от митрополит Серафим Костурски.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Любетино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Любетино (Љубетино) има 20 къщи славяни християни.[15] В 1926 година е прекръстено на Пединон, в превод полско.[16]

В 1928 година на площада на селото е започната втората църква „Свети Димитър“, която обаче е завършена едва в 1962 година. Дело е на майстори от Канцико – братята Андонис и Йоргос Сютис и Ламброс и Томас Симос.[13]

До 2011 година селото е част от дем Айтос на ном Лерин.

Прекръстени с официален указ местности в община Любетино на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Салегио[17] Σάλεγιο Кокинохома Κοκκινόχωμα[18] местност на СИ от Рудник и на И от Ново село[17]
Букчиш Μπουκτζής то Ктима ту Бузи τό Κτήμα τού Μπούξη[18]
Рудник[17] Ρούδνικ Евфора Εύφορα[18] възвишение на СИ от Рудник (602 m)[17]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1913 – 227 жители
  • 1920 – 252 жители
  • 1928 – 308 жители
  • 1940 – 367 жители
  • 1951 – 264 жители
  • 1961 – 338 жители
  • 1971 – 354 жители
  • 2001 – 462 жители
  • 2011 – 387 жители

Свещеници в Любетино

[редактиране | редактиране на кода]
Име Име Години От
1. Христо Попхристов Χρήστος Παπαχρήστου 1850 – 1890 Любетино
2. Иван Попянакиев Ιωάννης Παπαγιαννάκης 1890 – 1903 Любетино
3. Василиос Βασίλειος 1903 – 1925 Лехово
4. Алексиос Икономидис Αλέξιος Οικονομίδης 1925 – 1927 Айтос
5. Илияс Папаилияс Ηλίας Παπαηλίας 1927 – 1940 Айтос
6. Георгиос Папандулас Γεώργιος Παπαντούλας 1940 – 1947 Клисура
7. Константинос Икономидис Κωνσταντίνος Οικονομίδης 1947 – 1970 Айтос
8. Ангелос Хадзопулос Άγγελος Χατζόπουλος 1967 – 1971 Ламия
9. Евангелос Евангелу Ευάγγελος Ευαγγέλου 1971 – 1988 Сребрено
10. Георгиос Олидис Γεώργιος Ολίδης 1988- 1989 Айтос
11. Константинос Йоану Κωνσταντίνος Ιωάννου 1989 – 2009 Любетино
12. Кирякос Йоану Κυριακός Ιωάννου 2010 – Любетино[13]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Васил Липитков
Родени в Любетино
  • Алексо Лепишков (? – 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО
  • Васил Липитков (1862 – 1928), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Доне Липитков (1875 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Илия Циганчето, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[19]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 20.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92 - 93.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84-85.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
  6. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 21.
  9. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 22.
  10. ↑ Темчевъ, Н. Жертвите при потушаванѣ на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 5 (135). Илинденска организация, май 1942. с. 12.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  12. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  13. ↑ а б в ΟΙ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ ΤΟΥ ΧΩΡΙΟΥ ΜΑΣ // Πεδινό Φλώρινας, 23 ноември 2011. Посетен на 2014-07-21.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 791.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любетино&oldid=12188426“.