Уклемеш
| Уклемеш Φαράγγι | |
| — село — | |
  Уклемеш  Уклемеш  Уклемеш | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 584 m |
| Население | 123 души (2021 г.) |
Уклемеш (на гръцки: Φαράγγι, Фаранги, до 1927 година Οκλεμέζ, Оклемез[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Саръгьол на източния бряг на Островското езеро срещу село Пътеле (Агиос Пантелеймонас) на 15 километра северно от Чалджиево (Филотас).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1889 година Стефан Веркович пише за Уклемеш:
| „ | Село Каламеш с 25 мохамедански къщи. Данъкът на това село е 3100 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и дърводобив, като карат дървата в съседните села и градчета за продажба за отопление. Селото е разположено в подножието на голи хълмове близо до Островското езеро.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Юклемес има 150 жители турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оклемез е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 40 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Инглемеш - Укулемеш (Ιγγλεμές - Ουκουλεμές), Кайлярска каза, живеят 200 турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Келемез има 45 къщи турци.[6] По силата на Лозанския договор турското население на Уклемеш е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Фаранги.[7] В 1928 година Уклемеш е чисто бежанско село с 26 бежански семейства и 109 жители бежанци.[8]
До 2011 година селото е част от дем Чалджиево на ном Лерин.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сарлък[9] | Σαρλίκ | Ермолофос | Έρημόλοφος[10] | връх на И от Уклемеш, на десния бряг на Град (648 m)[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 163 | 137 | 123 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 151-152. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 271.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
