Муралар
| Муралар Πελαργός | |
| — село — | |
  Муралар  Муралар  Муралар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 645 m |
| Население | 227 души (2021 г.) |
Муралар (на гръцки: Πελαργός, Пеларгос, до 1927 година Μουραλάρ, Муралар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра източно от Чалджиево (Филотас) и на 12 километра южно от град Суровичево (Аминдео).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Молари (Molari) е посочено като село в каза Джумали с 10 домакинства и 25 жители мюсюлмани.[2]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Муралар:
| „ | Село Моролар с 90 мохамедански къщи. Данъкът им е 11600 пиастри. Селото е разположено в подножието на гористи хълмове и отстои на пет и половина часа път от Флорина. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Моралар има 250 жители турци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Морулар е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мусалар (Μουσαλάρ), Кайлярска каза, живеят 400 турци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Моралар има 30 къщи славяни християни.[7] По силата на Лозанския договор турското население на Муралар е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Пеларгос.[8] В 1928 година Муралар е чисто бежанско село с 93 бежански семейства и 345 жители бежанци.[9]
До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).
- Преброявания
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 345 | 325 | 227 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
