Направо към съдържанието

Национален отбор по футбол на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
България
Прякор(и)Лъвовете
Трикольоритe
АсоциацияБФС
КонфедерацияУЕФА
Треньор Илиан Илиев
Капитан Кирил Десподов
Най-много мачове Стилиян Петров (105)
Най-много голове Димитър Бербатов
Христо Бонев (48)
СтадионНационален стадион „Васил Левски“
ФИФА кодBUL
Домакин
Гост
Трети екип
Класиране
Последно84 (24 октомври 2024 г.)[1][2]
Най-високо8 (юни 1995 г.[3])
Най-ниско96 (май 2012 г.[4])
Първи мач
 Австрия 6 – 0 България 
(Виена, Австрия; 21 май 1924 г.)[5]
Най-голяма победа
 България 10 – 0 Гана 
(Леон, Мексико; 2 октомври 1968 г.)[6][7]
Най-голяма загуба
Испания  13 – 0  България
(Мадрид, Испания; 21 май 1933 г.)[8]
Световно първенство по футбол
Участия7 (на финални турнири: 1962, 1966, 1970, 1974, 1986, 1994, 1998)
Най-голям успех4-то място (1994)
Европейско първенство по футбол
Участия2 (на финални турнири: 1996, 2004)
Най-голям успех5-то място (1968)[9]
Уебсайтteambulgaria.bg
бележки
  • не
Национален отбор по футбол на България в Общомедия

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 г. Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 г.,[10] член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 г.[11] и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 г.,[12] като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с названията си лъвовете и трикольорите. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи до 2021 г. на националния стадион „Васил Левски“ в София, а през 2022 г. – на стадион „Хювефарма Арена“ в Разград[13][14]. От ноември 2023 г., отборът отново играе домакински срещи на „Васил Левски“ в София

Българският национален отбор участва общо седем пъти на световни първенства по футбол.[11] Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 г. в Съединените американски щати. На турнира, България отстранява на четвъртфинал действащия тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия.[15] През тези години националният отбор е съставен от футболисти играещи в реномирани европейски отбори, и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998.[16] Част от тези футболисти, е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 г. – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На европейски първенства по футбол българският национален отбор се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо 15 квалификационни цикъла, в които играе.[17] Олимпийският футболен отбор на България взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн[18] и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико.[19] В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.[20]

Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 г. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.[21]

Георги Аспарухов – Футболист № 1 на България за XX век, през 1969 г.

Класиране в световната ранглиста

[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА, е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г.[22] Към 23 септември 2024 година отборът е на 81-во място в ранглистата на ФИФА.[1][2]

Петър Жеков – носител на „Златната обувка“, 1970 г.
Позициите на България в ранглистата на ФИФА между декември 1992 г. и август 2008 г.
год./мес. януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
1993 - - - - - - - 37. 37. 32. 23. 31.
1994 31. 23. 23. 25. 29. 29. 14. 14. 14. 16. 17. 16.
1995 16. 14. 14. 13. 12. 8. 11. 12. 14. 11. 14. 17.
1996 18. 17. 17. 24. 28. 28. 19. 17. 21. 21. 17. 15.
1997 15. 14. 14. 13. 14. 23. 20. 22. 13. 18. 24. 36.
1998 36. 38. 38. 42. 35. 35. 34. 35. 47. 45. 46. 49.
1999 30. 30. 30. 23. 30. 33. 34. 34. 36. 36. 37. 37.
2000 37. 39. 39. 40. 43. 44. 47. 52. 56. 55. 54. 53.
2001 54. 52. 49. 44. 43. 46. 49. 50. 48. 51. 51. 51.
2002 51. 52. 52. 52. 54. 54. 54. 58. 50. 42. 41. 42.
2003 42. 44. 46. 38. 35. 38. 37. 35. 31. 39. 39. 34.
2004 34. 37. 37. 38. 38. 40. 41. 42. 41. 41. 37. 37.
2005 37. 39. 39. 40. 43. 45. 46. 46. 45. 46. 39. 39.
2006 39. 40. 39. 38. 37. 37. 37. 36. 37. 38. 43. 43.
2007 42. 37. 39. 38. 36. 33. 30. 29. 35. 34. 18. 18.
2008 18. 19. 19. 18. 18. 18. 17. 17. 16. 15. 16. 27.
2009 28. 26. 27. 20. 20. 23. 23. 23. 19. 23. 27. 30.
2010 30. 30. 38. 39. 39. – 43. 43. 54. 43. 45. 49.
2011 49. 51. 47. 45. 46. 46. 48. 51. 55. 75. 85. 84.
2012 83. 88. 85. 96. 96. 90. 92. 94. 89. 55. 40. 50.
2013 50. 48. 46. 51. 52. 46. 52. 53. 64. 76. 76. 74.
2014 74. 72. 67. 73. 73. 78. 72. 72. 46. 59. 66. 66.
2015 66. 70. 71. 67. 67. 62. 68. 69. 68. 78. 66. 71.
2016 72. 75. 70. 69. 69. 69. 77. 77. 74. 89. 72. 71.
2017 72. 71. 71. 55. 55. 60. 54. 52. 38. 36. 43. 43.
2018 42. 40. 40. 54. 53. 49. 54. 47. 44. 45. 46. 46.
2019 46. 48. 51. 57. 60. 60. 62. 61. 59. 59.
2020 59. 59. 59. 59. 59. 59. 59. 60. 60. 66. 68. 68.
2021 68. 68. 68. 71. 71. 71. 71. 75. 70. 70. 71. 71.
2022 71. 71. 73. 73. 73. 74. 74. 74. 74. 72. 72. 71.
2023 71. 71. 71. 76. 76. 77. 77. 77. 78. 84. 81. 84.
2024 84. 83. 83. 83. 83. 82. 82. 82. 81. 84. – –
  • най-високо място: 8. (юни 1995)
  • най-ниско място: 96. (април, май 2012)
  • най-голям възход: +34 места (октомври 2012)
  • най-голям спад: –20 места (октомври 2011)

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г. във Виена срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:[23]

Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.

Треньор – Леополд Нич, Австрия

До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Гола отбелязва Димитър Миланов.[24]

Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство – 5-то място в Европа. На 4-те световни първенства в отбора участва Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати.[21]

Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:

За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29 декември 1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола за 2 минути отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:

  • 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
  • 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
  • 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.[21]

Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970, макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:

Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:

През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Отборът е с най-голям актив от точки и голове сред четирите отпаднали четвъртфиналисти и така става 5-ти в Европа. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:

Снимка от мача България – Швеция 0:0, СП 1974

Треньори – Рудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов

Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:

На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.

Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при умишлена игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав:[26]

Христо Стоичков – голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.

Треньор – Димитър Пенев

През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. На 10 септември 1997 г. българският отбор побеждава Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София и се класира за седми път на световни футболни финали.[16] На Световното първенство през 1998 г. българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай отборът завършва 0:0 и губи от Нигерия 0:1 и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). Това е краят на най-успешното българско футболно поколение. България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губи от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров).

След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.

Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.

На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.

Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за Евро 2012, 26.03.2011 г.

От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен отново Станимир Стоилов.

След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012 и заема последното място в квалификационната си група) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант).

За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен.

Ивайло Петев е следващият селекционер на националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г.[27]

През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев. Оборът се представя добре на квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 г. (но не успява да се класира) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г., като заема второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър.

В квалификационна група С за Световното първенство по футбол през 2022 г. България постига 2 победи, заема IV място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в Катар.[28]

В квалификациите за Европейското първенство по футбол през 2024 г. България заема V място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в Германия.

Старши треньори

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Треньори на националния отбор по футбол на България

(Националност, име и фамилия, години, мачове)

Най-успешният старши треньор на българския отбор Димитър Пенев
Настоящият старши треньор на националния отбор Илиан Илиев
Стоян Орманджиев е с най-много мачове и победи като като старши треньор на отбора

Световно първенство през 1994 г.

[редактиране | редактиране на кода]

България започва първенството със загуба от Нигерия с 0:3, но след това продължава с победи над Гърция с 4:0, Аржентина с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява Мексико след 1:1 (гол на Христо Стоичков) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион Германия. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на Лечков, което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът Италия повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето Сираков преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равния резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу Бразилия, България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на Швеция с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.

Представяне на големите форуми

[редактиране | редактиране на кода]

Световни първенства

[редактиране | редактиране на кода]
Година Резултат Класи-
ране 		М П Р З Т ГВ ГД
1930 не участва - - - - - - - -
1934 не участва - - - - - - - -
1938 не участва - - - - - - - -
1950 не участва - - - - - - - -
1954 не участва - - - - - - - -
1958 не участва - - - - - - - -
1962 Групова фаза 15 3 0 1 2 1 1 7
1966 Групова фаза 15 3 0 0 3 0 1 8
1970 Групова фаза 13 3 0 1 2 1 5 9
1974 Групова фаза 12 3 0 2 1 2 2 5
1978 не се класира - - - - - - - -
1982 не се класира - - - - - - - -
1986 1/8 финал 12 4 0 2 2 2 2 6
1990 не се класира - - - - - - - -
1994 1/2 финал 4 7 4 0 3 12 10 11
1998 Групова фаза 29 3 0 1 2 1 1 7
2002 не се класира - - - - - - - -
2006 не се класира - - - - - - - -
2010 не се класира - - - - - - - -
2014 не се класира - - - - - - - -
2018 не се класира - - - - - - - -
2022 не се класира - - - - - - - -
2026
2030 ––– - - - - - - - -
2034 ––– - - - - - - - -
Общо 7/22 26 4 7 15 19 22 53

Европейски първенства

[редактиране | редактиране на кода]
Година Резултат Класи-
ране 		М П Р З Т ГВ ГД
1960 не участва - - - - - - - -
1964 не участва - - - - - - - -
1968 не участва - - - - - - - -
1972 не участва - - - - - - - -
1976 не участва - - - - - - - -
1980 не участва - - - - - - - -
1984 не участва - - - - - - - -
1988 не участва - - - - - - - -
1992 не участва - - - - - - - -
1996 Групова фаза 12 3 1 1 1 4 3 4
2000 не се класира - - - - - - - -
2004 Групова фаза 16 3 0 0 3 0 1 9
2008 не се класира - - - - - - - -
2012 не се класира - - - - - - - -
2016 не се класира - - - - - - - -
2020 не се класира - - - - - - - -
2024 не се класира - - - - - - - -
2028 --- - - - - - - - -
2032 --- - - - - - - - -
Общо 2/16 8 2 1 5 6 7 17

Олимпийски игри

[редактиране | редактиране на кода]
  • От 1896 до 1920 г. – не участва
  • 1924 г. – първи етап
  • От 1928 до 1948 г. – не участва
  • 1952 г. – първи етап
  • 1956 г. – 3-то място,
  • 1960 г. – първи етап
  • 1964 г. – не участва
  • 1968 г. – 2-ро място,
  • От 1972 до 2020 г. – не се класира

Рекорди

[редактиране | редактиране на кода]

Квалификационен цикъл за ЕП 2024 (2022–2024)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: България на Европейското първенство по футбол 2024
 Основна статия: Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024

България е в група „G“ заедно с отборите на Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Според регламента победителите и завършилите на второ място от десетте групи се класират директно за финалния турнир през 2024 година. Дванадесет отбора, които все още не са се класирали, играят плейофи за определяне на последните три места за участие. Въпросните отбори се определят според тяхното класиране в Лига на нациите на УЕФА 2022/23.

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
26 март 2022 г. Райян Контрола  Катар 1:2 (0:1) Десподов  60'
29 март 2022 г. Райян Контрола  Хърватия 1:2 (0:0) Десподов  69'
2 юни 2022 г. Разград Лига на нациите 2022/23  Северна Македония 1:1 (1:0) Десподов  13'
5 юни 2022 г. Разград Лига на нациите 2022/23  Грузия 2:5 (0:2) А. Илиев  50', Стефанов  83'
9 юни 2022 г. Гибралтар Лига на нациите 2022/23  Гибралтар 1:1 (1:0) Г. Минчев  45+1'
12 юни 2022 г. Тбилиси Лига на нациите 2022/23  Грузия 0:0
23 септември 2022 г. Разград Лига на нациите 2022/23  Гибралтар 5:1 (2:1) Антов  23', Десподов  36', Кирилов  52', Стефанов  55', М. Петков  81'
26 септември 2022 г. Скопие Лига на нациите 2022/23  Северна Македония 1:0 (0:0) Десподов  50'
16 ноември 2022 г. Ларнака Контрола  Кипър 2:0 (1:0) Десподов  24', Делев  71'
20 ноември 2022 г. Люксембург Контрола  Люксембург 0:0
24 март 2023 г. Разград Квалификация за ЕП 2024  Черна гора 0:1 (0:0)
27 март 2023 г. Будапеща Квалификация за ЕП 2024  Унгария 0:3 (0:3)
17 юни 2023 г. Каунас Квалификация за ЕП 2024  Литва 1:1 (1:1) М. Петков  27'
20 юни 2023 г. Разград Квалификация за ЕП 2024  Сърбия 1:1 (1:1) Десподов  47'
7 септември 2023 г. Пловдив Контрола  Иран 0:1 (0:1)
10 септември 2023 г. Подгорица Квалификация за ЕП 2024  Черна гора 1:2 (0:1) Боруков  79'
14 октомври 2023 г. София Квалификация за ЕП 2024  Литва 0:2 (0:0)
17 октомври 2023 г. Тирана Контрола  Албания 0:2 (0:1)
16 ноември 2023 г. София Квалификация за ЕП 2024  Унгария 2:2 (1:1) Делев  24', Десподов  79' (д.)
19 ноември 2023 г. Лесковац Квалификация за ЕП 2024  Сърбия 2:2 (0:1) Русев  59', Десподов  69'
Отбор
 М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Унгария 8 6 2 0 16 7 +9 18
 Сърбия 8 4 2 2 15 9 +6 14
 Черна гора 8 3 2 3 9 11 –2 11
 Литва 8 1 3 4 8 14 –6 6
 България 8 0 4 4 7 14 –7 4
 
Унгария  — 2:1 3:1 3:0 2:0
Сърбия  1:2 — 3:1 2:2 2:0
Черна гора  0:0 0:2 — 2:1 2:0
България  2:2 1:1 0:1 — 0:2
Литва  2:2 1:3 2:2 1:1 —
  Отборът се е класирал

Квалификационен цикъл за СП 2026 (2024–2026)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: България на Световното първенство по футбол 2026
 Основна статия: Квалификации за Световното първенство по футбол 2026
Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
22 март 2024 г. Баку Контрола / ФИФА Серии 2024  Танзания 1:0 (0:0) Десподов  52'
25 март 2024 г. Баку Контрола / ФИФА Серии 2024  Танзания 1:1 (0:0) Кръстев  59'
4 юни 2024 г. Букурещ Контрола  Румъния 0:0
8 юни 2024 г. Любляна Контрола  Словения 1:1 (1:1) Десподов  4' (д.)
5 септември 2024 г. Залаегерсег Лига на нациите 2024/25  Беларус 0:0
8 септември 2024 г. Пловдив Лига на нациите 2024/25  Северна Ирландия 1:0 Десподов  40'
12 октомври 2024 г. Пловдив Лига на нациите 2024/25  Люксембург
15 октомври 2024 г. Белфаст Лига на нациите 2024/25  Северна Ирландия
15 ноември 2024 г. Люксембург Лига на нациите 2024/25  Люксембург
18 ноември 2024 г. Пловдив Лига на нациите 2024/25  Беларус

Почетни листи

[редактиране | редактиране на кода]

Участия

[редактиране | редактиране на кода]
№ Име Период Мача Гола
1 Стилиян Петров 1998 – 2011 105 8
2 Борислав Михайлов 1983 – 1998 102 0
3 Христо Бонев 1967 – 1979 96 48
4 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16
5 – 7 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20
5 – 7 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2
5 – 7 Ивелин Попов 2007 – 2019 90 18
8 – 9 Христо Стоичков 1986 – 1999 83 37
8 – 9 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1
10 Златко Янков 1989 – 1999 80 4
11 – 13 Димитър Бербатов 1999 – 2010 79 48
11 – 13 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23
11 – 13 Аян Садъков 1981 – 1991 79 9
14 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7
15 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6
16 Иван Колев 1950 – 1966 75 25
17 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2

Голмайстори

[редактиране | редактиране на кода]
№ Име Период Гола Мача Г/М
1 – 2 Димитър Бербатов 1999 – 2010 48 79 61%
1 – 2 Христо Бонев 1967 – 1979 48 96 50%
3 Христо Стоичков 1987 – 1999 37 83 45%
4 Емил Костадинов 1988 – 1998 26 69 38%
5 – 7 Петър Жеков 1963 – 1972 25 44 57%
5 – 7 Любомир Ангелов[29] 1931 – 1940 25 44 57%
5 – 7 Иван Колев 1950 – 1966 25 75 33%
8 – 9 Атанас Михайлов 1967 – 1979 23 45 51%
8 – 9 Наско Сираков 1983 – 1997 23 79 29%
10 – 11 Димитър Миланов 1948 – 1959 20 39 51%
10 – 11 Мартин Петров 1999 – 2011 20 90 22%
12 – 13 Георги Аспарухов 1962 – 1970 19 50 38%
12 – 13 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 19 58 33%
14 – 15 Любомир Ангелов 1931 – 1940 18 44 41%
14 – 15 Ивелин Попов 2007 – 2019 18 90 18%
16 – 17 Тодор Диев 1955 – 1965 16 55 29%
16 – 17 Красимир Балъков 1988 – 2003 16 92 17%
18 Асен Панчев 1926 – 1936 15 41 37%
19 Стойчо Младенов 1978 – 1989 15 59 25%

Последната актуализация на данните е от 8 ноември 2021 г.[30]

Стилиян Петров е с най-много участия в националния отбор – 106.
Димитър Бербатов изравнява рекорда на Христо Бонев за най-много отбелязани голове за националния отбор (48).
Христо Бонев поставя рекорд за най-много отбелязани голове за националния отбор – 48.[30]

Капитани на отбора на България

[редактиране | редактиране на кода]
Кирил Десподов, капитан на отбора от ноември 2021 г.
Мача Футболист Период
51 Ивелин Попов 2007 – 2019
45 Стилиян Петров 1998 – 2011
42 Христо Бонев 1967 – 1979
41 Стефан Божков 1946 – 1958
39 Борислав Михайлов 1983 – 1998
34 Георги Димитров 1978 – 1987
29 Борис Гаганелов 1963 – 1970
29 Димитър Бербатов 1999 – 2010
20 Красимир Балъков 1988 – 2003
19 Христо Стоичков 1986 – 1999
19 Асен Пешев 1927 – 1936
12 Кирил Десподов 2021 –
11 Георги Костадинов 2021
9 Любомир Ангелов 1936 – 1940
8 Петър Занев 2020

Известни футболисти

[редактиране | редактиране на кода]

Състав

[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав

[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът е обновен след мача срещу отбора на Люксембург на 12.10.2024г.


Мачове и голове обновени последно след срещата с Словения, играна на 8 юни 2024 г.

№ Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
1 Димитър Митов 22.01.1998 3 0 Абърдийн
21 Светослав Вуцов 09.07.2002 6 0 Славия
23 Иван Дюлгеров 15.07.1999 6 0 ЦСКА София
Защитници
3 Живко Атанасов 03.02.1991 6 0 Черно море
4 Ангел Лясков 16.03.1998 2 0 Локомотив Пловдив
5 Алекс Петков 25.07.1999 10 0 Шльонск Вроцлав
6 Валентин Антов 09.11.2000 27 1 Кремонезе
2 Виктор Попов 05.03.2000 15 0 Черно море
15 Симеон Петров 12.01.2000 5 0 Шльонск Вроцлав
18 Християн Петров 24.06.2002 4 0 ЦСКА София
19 Иван Турицов 18.07.1999 19 0 ЦСКА София
Полузащитници
4 Иван Минчев 28.05.1991 Славия
7 Георги Костадинов 07.09.1990 41 3 АПОЕЛ Никозия
16 Васил Панайотов 16.07.1990 2 0 Черно море
13 Фабиан Нюрнбергер 28.07.1999 ШФ Дармщат 98
18 Ивайло Чочев 18.02.1993 ПФК Лудогорец 1945
20 Здравко Димитров 24.08.1998 Бодрум
14 Филип Кръстев 15.10.2001 17 1 ПЕК Зволе
22 Илиан Илиев 20.08.1999 16 0 ЦСКА София
24 Серкан Юсеин 31.03.1996 2 0 Крумовград
Нападатели
8 Радослав Кирилов 29.06.1992 14 2 ЦСКА 1948
9 Александър Колев 08.12.1992 6 0 Левски
10 Георги Минчев 20.04.1995 11 1 Юмраниеспор
11 Кирил Десподов 11.11.1996 49 14 ПАОК Солун
12 Станислав Иванов 16.04.1999 Арда
17 Мартин Минчев 22.04.2001 18 0 Ризеспор

Технически щаб

[редактиране | редактиране на кода]
Име Длъжност
Илиан Илиев Старши треньор
Петър Костадинов Помощник треньор
Георги Донков Помощник треньор
Здравко Здравков Треньор на вратарите
Атанас Рибарски Анализатор
Ясен Любенов Фитнес треньор
Никола Изполджийски Треньор по възстановяване
Алекс Михалев GPS анализатор
Здравко Таралов Доктор

Национален отбор на България за всички времена

[редактиране | редактиране на кода]
№ Име Год.в НО Мач. Гол. СП-М/Г/Кл ЕП-М/Г/Кл Ол-М/Г/Кл В ид.отб-СП/ЕП/Ол ФГод.№1,2,3 на Б-я /
СпГ №1,2,3 на Б-я 		Ф-ст № 1 – ФИФА / Ф-ст на Б-я за ХХ в. ЗлТ / ЗлОб
Вратари
1 Борислав Михайлов 1983 – 1998 102 0 1986 – 4/0/15

1994 – 7/0/4 1998 – 0/0/29

1996 – 3/0/11 1 – 1986;
2 – 1983, 1984
21 Георги Найденов 1955 – 1966 51 0 1962 – 3/0/15
1966 – 2/0/15 		1960 – 2/0/9
1964 – 2/0/11 		1952 – 0/0/17
1956 – 2/0/3
1960 – 3/0/5 		1 – 1959, 1961

2 – 1958

31 Симеон Симеонов 1964 – 1974 34 0 1966 – 1/0/15
1970 – 2/0/13
1974 – 0/0/12 		1968 – 1/0/5 1 – 1968
41 Здравко Здравков 1996 – 2004 70 0 1998 – 3/0/29 1996 – 3/0/11
2004 – 3/0/16
Защитници
2 Александър Шаламанов 1963 – 1974 42 1 1966 – 2/0/15
1970 – 3/0/13 		1964 – 1/0/11
1968 – 2/0/5 		СП 1966 1 – 1963, 1966;
3 – 1967
12 Пламен Николов 1978 – 1988 55 0 1 – 1984;
2 – 1982
22 Кирил Ракаров 1953 – 1962 38 1 1962 – 2/0/15 1960 – 2/0/9 1956 – 3/ /3
1960-3/ /5
32 Емил Кременлиев 1993 – 1996 25 0 1994 – 5/0/4 1996 – 1/0/11
42 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1 1998 – 3/0/29 1996 – 2/0/11
3 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6 1994 – 6/0/4
1998 – 3/0/29 		1996 – 3/0/11 1 – 1996;
2 – 1989, 1997
13 Георги Димитров 1978 – 1988 77 7 ЗлТ1985-29
23 Кирил Ивков 1968 – 1979 44 1 1974 – 3/0/12 1968 – / /2 1 – 1974, 1975
5 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2 1966 – 3/0/15
1970 – 3/0/13
1974 – 3/0/12 		1968 – 2/-1/5 1 – 1967, 1971 Б-я ХХв-8
15 Петър Хубчев 1984 – 1996 35 0 1994 – 7/0/4 1996 – 2/0/11 2 – 1993
25 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2 1962 – 1/0/15
1966 – 3/0/15
1970 – 2/0/13
1974 – 0/0/12 		1964 – 2/0/11
1968 – 2/0/5 		2 – 1970, 1973
3 – 1966
35 Николай Илиев 1986 – 1994 54 5 1 – 1987
2 – 1988
4 Цанко Цветанов 1991 – 1996 40 0 1994 – 6/0/4 1996 – 3/0/11
14 Борис Гаганелов 1963 – 1970 А-51
Б-3
Мл-1
Ю-2 		0
1
0
0 		1966 – 3/0/15
1970 – 1/0/13 		1968 – 2/0/5
24 Стефан Аладжов 1969 – 1979 А-30
Б-1
Мл-9
Ю-7 		1
0
1
0 		1970 – 1/0/13 1 – 1970
34 Илиян Киряков 1988 – 1996 53 5 1994 – 6/0/4 1996 – 1/0/11
Полузащитници
6 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16 1994 – 7/0/4
1998 – 3/0/29 		1996 – 3/0/11 СП 1994 1 – 1995
2 – 1996, 2002
3 – 1994 		Б-я ХХв-5 ЗлТ1994-16
16 Стилиян Петров 1998 – 2011 106 8 2004 – 3/0/16 1 – 2003
2 – 2000, 2001, 2005, 2009
3 – 2002, 2006
26 Златко Янков 1989 – 1999 80 4 1994 – 6/0/4
1998 – 2/0/29 		1996 – 3/0/11 3 – 1997
10 Христо Бонев 1967 – 1979 96 47 1970 – 3/1/13
1974 – 3/1/12 		1968 – 1/0/5 1 – 1969, 1972, 1973
3 – 1974 		Б-я ХХв-3 ЗлТ:
1972 – 11;
1973 – 12;
1974 – 15;
1975 – 17
30 Йордан Лечков 1989 – 1998 45 5 1994 – 5/2/4 1996 – 3/0/11 2 – 1994 ЗлТ1994-13
43 Даниел Боримиров 1993 – 2005 69 5 1994 – 4/1/4
1998 – 3/0/29 		1996 – 3/0/11
2004 – 1/0/16
28 Ивайло Йорданов 1991 – 2000 50 3 1994 – 5/0/4
1998 – 2/0/29 		1996 – 3/0/11 1 – 1998
36 Аян Садъков 1981 – 1991 А-79
Мл-25
Ю-40 		9
9
15 		1986 – 4/0/15 3 – 1986
Нападатели
7 Емил Костадинов 1988 – 1998 69 26 1994 – 7/0/4
1998 – 3/1/29 		1996 – 2/0/11 1 – 1993
3 – 1992, 1995 		Б-я ХХв-9 ЗлТ1993-8
8 Христо Стоичков 1987 – 1999 83 37 1994 – 7/6/4
1998 – 3/0/29 		1996 – 3/3/11 СП 1994/
ЕП 1996 		1 – 1989÷1992 и 1994;
2 – 1995;
3 – 1993, 1996 и 2000 /
СпГ:1 – 1994;
3 – 1992 		ФИФА1994-1
Б-я ХХв-2 		ЗлОб-1990
ЗлТ:
1994 – 1;
1992 – 2(СрТ);
1993 – 12;
1991 – 13
9 Георги Аспарухов 1962 – 1970 50 19 1962 – 1/1/15
1966 – 3/1/15
1970 – 3/0/13 		1964 – 2/0/11
1968 – 2/0/5 		1 – 1965
2 – 1964, 1966 и 1968/
СпГ:1 – 1965 		Б-я ХХв-1 ЗлТ:
1965 – 8;
1966 – 14;
1968 – 14
11 Димитър Бербатов 1999 – 2010 А-79
Мл3
Ю-2 		48
3
2 		2004 – 3/0/16 1 – 2002, 2004, 2005
и 2007÷2010;
2 – 2006, 2014;
3 – 1999, 2001, 2011 		ЗлТ2007-30
17 Иван Колев 1950 – 1963 75 25 1962 – 3/0/15
1966 – 2/0/15 		1960 – 2/0/9
1964 – 2/0/11 		1952 – / /17
1956 – / /3
1960 – / /5 		1 – 1956, 1962
2 – 1955, 1959 		Б-я ХХв-7 ЗлТ:1956 – 9;
1958 – 19;
1959 – 13;
1960 – 16
18 Димитър Якимов 1962 – 1973 67 9 1962 – 1/0/15
1966 – 3/0/15
1970 – 2/0/13 		1960 – 1/0/9
1964 – 2/1/11
1968 – 2/0/5 		1960 – / /5 3 – 1961, 1968, 1969, 1970 Б-я ХХв-4
19 Петър Жеков 1963 – 1972 44 25 1966 – 1/0/15
1970 – 1/0/13 		1968 – 1/1/5 1968 – / /2 2 – 1969 ЗлОб-1969
СрОб-1970
БрОб-1973
ЗлТ1969-9
20 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23 1986 – 4/1/15
1994 – 7/1/4 		1996 – 1/0/11 2 – 1986;
3 – 1987 		Б-я ХХв-10
29 Атанас Михайлов 1967 – 1979 А-45
Б-2
Мл-46
Ю-3 		23
1
31
1 		1974 – 3/0/12 1968 – / /2 1 – 1979;
2 – 1977
37 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20 2004 – 3/0/16 1 – 2006
2 – 2007
3 – 2003, 2004
38 Димитър Миланов 1948 – 1959 39 20 1952 – / /17
1956 – / /3
33 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 58 19 1962 – 2/0/15
1966 – 2/0/15
1970 – 2/1/13 		1968 – 2/1/5
39 Любослав Пенев 1987 – 1998 62 14 1998 – 3/0/29 1996 – 3/-1/11 1 – 1988
40 Никола Котков 1961 – 1969 А-26
Б-10 		12
8 		1966 – 1/0/15 1968 – 1/1/5 1 – 1964;
2 – 1967 		Б-я ХХв-6 ЗлТ1967-25
27 Тодор Диев 1955 – 1965 55 16 1962 – 1/0/15 1960 – 1/0/9
1964 – 1/1/11 		1952 – / /17
1956 – / /3
1960 – / /5
44 Павел Панов 1971 – 1979 А-44
Б-3
Мл-31
Ю-28 		13
1
14
11 		1974 – 3/0/12 1969 Ю-1 1 – 1977
2 – 1975
3 – 1976
  • Този раздел се нуждае от допълване на някои данни и завършване. Разширеният състав включва 44 футболисти – по 3 – 4 на всеки пост, подбрани от списъците в предишните раздели според изявите им в националния отбор на България и международни награди. Отчитат се годините, през които футболистът е играл в националния отбор (НО), изиграните мачове и отбелязаните голове в А-отбора, а също и тези в Б-, Младежкия (Мл) и Юношеския (Ю) национален отбор; годините, мачовете (М), головете (Г) и класирането (Кл) на финали на Световно първенство (СП), Европейско първенство (ЕП) и Олимпийски игри (Ол); включване в идеалния отбор на СП, ЕП, Ол; избирането за Футболист № 1, 2, 3 на годината в България (ФГод на Б-я) / Спортист № 1, 2, 3 на годината в България (СпГ на Б-я); футболист № 1 на ФИФА / призьор в класацията (1 – 10 място) за Най-добър футболист на България за XX век (Б-я ХХв); награди „Златна топка/“Златна обувка".

Идеален отбор на България за всички времена

[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. сайтът Webcafe.bg провежда анкета сред читателите, които определят чрез гласуване следния идеален отбор на България за всички времена:[32]

№ Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратар
1 Борислав Михайлов 12.02.1963 102 0 Левски София, Белененсеш, Мюлуз, Ботев Пловдив, Рединг, Славия София
Защитници
2 Александър Шаламанов 04.09.1941 42 0 Славия София
3 Трифон Иванов 27.07.1965 76 6 Етър Велико Търново, ЦСКА София, Бетис, Ньошател Ксамакс, Рапид Виена, Аустрия Виена
4 Цанко Цветанов 06.01.1970 40 0 Етър Велико Търново, Левски София, Валдхоф Манхайм, Абърдийн
5 Димитър Пенев 12.07.1945 90 2 Локомотив София, ЦСКА София
Полузащитници
6 Стилиян Петров 05.07.1979 106 8 ЦСКА София, Селтик, Астън Вила
8 Красимир Балъков 29.03.1966 92 16 Етър Велико Търново, Спортинг Лисабон, Щутгарт
10 Димитър Якимов 12.08.1941 67 9 Септември София, ЦСКА София
Нападатели
7 Емил Костадинов 12.08.1967 70 27 ЦСКА София, Порто, Депортиво Ла Коруня, Байерн Мюнхен, Фенербахче, УАНЛ Тигрес
9 Георги Аспарухов 04.05.1943 49 19 Ботев Пловдив, Левски София
11 Христо Стоичков 08.02.1966 83 37 ЦСКА София, Барселона, Парма, Кашива Рейсол

Натурализирани футболисти

[редактиране | редактиране на кода]
Футболист Мача Гола Период
Руска империя Фридрих Клюд 1 0 1927
Чехословакия Карел Буркерт 1 ? 1934
Италия Амедео Клева 2 ? 1948 – 1950
Югославия Драголюб Симонович 1 0 1998
Югославия Предраг Пажин 32 0 2000 – 2004
Югославия Зоран Янкович 30 2 2002 – 2007
Югославия Златомир Загорчич 23 0 1998 – 2004
Бразилия Тиаго Силва 1 0 2006
Хърватия Игор Томашич 16 0 2006 – 2009
Бразилия Лусио Вагнер 15 0 2006 – 2009
Бразилия Маркиньос 6 0 2011 – 2014
Сърбия Иван Чворович 1 0 2012 – 2014
Бразилия Марселиньо 11 2 2016 – 2019
Бразилия Вандерсон 6 0 2019 – 2020
Бразилия Сисиньо 7 0 2020 

Форма

[редактиране | редактиране на кода]

Домакини

[редактиране | редактиране на кода]
1922–1950
1950–1985
1985–1992
1992—1993
СП-1994
ЕП-1996
СП-1998
ЕП-2004
2004—2007
2007—2009
2009—2011
2011—2012
2012—2014
2014—2016
2017—2018
2018—2020
2020—2023

Гости

[редактиране | редактиране на кода]
1922—1950
1950—1985
1985—1992
1982—1993
СП-1994
ЕП-1996
СП-1998
ЕП-2004
2004—2007
2007—2009
2009—2011
2011—2012
2012—2014
2014—2016
2017—2018
2018—2020
2020—2023

Вратарска

[редактиране | редактиране на кода]
Домакини
Гости

Екипировка

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Световна класация на националните отбори на ФИФА (англ.).
  2. ↑ а б World Football Elo Ratings, световна класация на ФИФА.
  3. ↑ FIFA Ranking // FIFA Ranking from 13 June 1995. football24.info. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  4. ↑ FIFA Ranking // FIFA Ranking from 11 April – 9 May 2012. football24.info. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  5. ↑ Българският футбол чества исторически годишнини на фона на нерадостна реалност // БНР. Посетен на 17 декември 2014.
  6. ↑ Гана Футбол // sporta.bg. Архивиран от оригинала на 2015-01-10. Посетен на 17 декември 2014.
  7. ↑ 46 години от най-голямата победа на националния отбор // blitz.bg. Посетен на 17 декември 2014.
  8. ↑ Footballdatabase // Footballdatabase.eu. Посетен на 17 декември 2014. (на английски)
  9. ↑ Извън финалния турнир с 4 отбора.
  10. ↑ Национален отбор // За БФС – История. bfunion.bg. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 13 юни 2015. Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България. Основан е на 27 юни 1985 в София.
  11. ↑ а б Bulgaria Bulgarian Football Union // Associations. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  12. ↑ Developing football in Bulgaria // Timeline > Association history. uefa.com. Посетен на 14 ноември 2023. (на английски)
  13. ↑ Националите по футбол ще са далеч от София през цялата 2023 г., в. „Сега“, 18 януари 2023.
  14. ↑ Националният стадион формално е в София, а реално - в Разград, в. „Сега“, 18 януари 2023.
  15. ↑ 1994 FIFA World Cup USA – Bulgaria // Teams – Bulgaria – Matches. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  16. ↑ а б Друмчев, Филип. „От скрина“: Земетръсните месеци в българския футбол // От скрина. sportal.bg, 28 октомври 2014. Посетен на 20 юни 2015. На 10 септември 1997 г. България се класира за седми път на световни футболни финали. Победата над Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София праща националите на първенството във Франция.
  17. ↑ Bulgaria team profile // UEFA.com > Teams & players > Teams > Team > Bulgaria > Profile. uefa.com. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
  18. ↑ Olympic Football Tournament Melbourne 1956 // Overview. Посетен на 13 юни 2015. Bulgaria, won their first Olympic football medal, blanking India in the third-place match, 3 – 0, as Todor Diev scored twice. (на английски)
  19. ↑ Olympic Football Tournament Mexico City 1968 // Overview. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. Bulgaria, who gained the semi-finals only after a coin toss, scored first, but the Hungarians took control with two goals by Ivan Menczel and Antal Dunai within a minute late in the first half. The game quickly deteriorated as referee Diego DeLeo red-carded Bulgarian forward Tzevan Dimitrov for rough play. Atanas Christov kicked the ball at DeLeo and was also ejected. Kiril Ivkov was thrown out and Bulgaria were forced to play with eight players as fans again threw cushions onto the field in what turned into a 4 – 1 Hungarian triumph. (на английски)
  20. ↑ Balkan Cup (for Nations) // Palmares. rsssf.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  21. ↑ а б в г д FIFA World Cup™ All Time Statistics
  22. ↑ World Football Elo Ratings: Bulgaria, посетен на 26 май 2017 г.
  23. ↑ Български национален отбор по футбол – история (официален уебсайт; Посетен на 12.09.2012 г.)
  24. ↑ Топ 10: Големите футболисти, които не станаха „Футболист на годината“ – Станил Йотов, sportcafe/bg-futbol, 9 януари 2017, 08:45 ч. (обновена на 11 януари 2017, 17:16 ч.).
  25. ↑ 1962 FIFA World Cup Chile – Groups, Group 4.
  26. ↑ Снимка на отбора 1994 г.
  27. ↑ Единодушно приеха Петев за нов селекционер на България, 17 декември 2014
  28. ↑ Класиране Световни квалификации - Катар 2022 Квалификации за Мондиал 2022 (зона Европа) Група Група C - световни квалификации, Топ Спорт, ноември 2021.
  29. ↑ Любомир Ангелов – fccska.com
  30. ↑ а б Hristo Bonev – Goals in International Matches
  31. ↑ Novsport.com – Стилиян Петров се отказа от футбола // Novsport.com. Посетен на 11 май 2013.
  32. ↑ Идеалният отбор на България

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
България
Национален отбор по футбол на България
 България

Мъжки национален отбор • Младежки национален отбор • Женски национален отбор

Участие на Световни първенства по футбол

1930 • 1934 • 1938 • 1950 • 1954 • 1958 • 1962 • 1966 • 1970 • 1974 • 1978 • 1982 • 1986 • 1990
1994 • 1998 • 2002 • 2006 • 2010 • 2014 • 2018

Участие на Европейски първенства по футбол

1960 • 1964 • 1968 • 1972 • 1976 • 1980 • 1984 • 1988 • 1992 • 1996 • 2000 • 2004 • 2008 • 2012 • 2016 • 2020

Участие на Летни олимпийски игри (футболен турнир)

1924 • 1952 • 1956 • 1960 • 1968

Участие на Балканската национална купа

1929/31 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934/35 • 1935 • 1936 • 1946 • 1947 • 1948 • 1973/76 • 1977/80

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национален_отбор_по_футбол_на_България&oldid=12404084“.