Георги Денев
| Георги Денев | |||||||||
 Денев по време на честванията „70 години ЦСКА“ | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Комитата, Кучето | ||||||||
| Роден | Георги Николов Денев 18 април 1950 г. | ||||||||
| Пост | Крило | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Георги Денев в Общомедия | |||||||||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Георги Денев (роден на 18 април 1950 г.), известен с прякорите си Кучето и Комитата, е легендарен български футболист, крило и нападател. Основната част от кариерата му е свързана с ЦСКА (София). Освен това е играл за Кърпачев (Ловеч), Спартак (Плевен), гръцкият Етникос (Пирея) и кипърският Арис (Лимасол).
Между 1970 г. и 1979 г. изиграва 49 мача и бележи 10 гола за националния отбор на България.[1] Участва на Световното първенство в Германия'74.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родом от Ловеч, Денев заиграва за първия състав на местния клуб Кърпачев още на 15-годишна възраст. Три сезона е част от отбора, който участва в Северната Б група.
През 1968 г. е привлечен в елитния Спартак (Плевен), с чийто екип дебютира в А група. Утвърждава се бързо като основен футболист и през сезон 1968/69 записва 28 мача и бележи 7 гола в първенството.
Заради силните си изяви през 1969 г. Денев преминава в гранда ЦСКА (София), където играе в продължение на 10 години. Отличава се с техника, дрибъл, хъс и неизчерпаема енергия. Смятан за един от най-добрите футболисти през 70-те години на ХХ век в България.[2] С ЦСКА става 5 пъти шампион на страната и 3 пъти носител на националната купа. Изиграва общо 227 мача за отбора в А група и бележи 68 гола.
В евротурнирите Денев записва за ЦСКА 22 мача с 3 гола – 16 мача с 3 гола в Купата на европейските шампиони и 6 мача в КНК.[3] С отбора достига до четвъртфинал в КЕШ през сезон 1973/74. На 20 март 1974 г. бележи победния гол за победата с 2:1 срещу германския шампион Байерн Мюнхен.[4] В много източници се твърди, че в най-силните му години Денев е желан от европейските грандове Реал Мадрид и Байерн, но до трансфер не се стига, заради тогавашната забрана футболистите да преминават в клубове извън страната.[5]
След края на сезон 1978/79 в ЦСКА се отказват от услугите на Денев, въпреки че е едва на 29-годишна възраст.[6] Разочарован от това, той отива във вечния враг Левски (София). Там тренира един месец с отбора, но не записва официален мач. Тогавашният ръководител на „сините“ Иван Славков – Батето урежда заминаването му за Гърция, където облича екипа на местния Етникос (Пирея). Денев играе два сезона за Етникос, след което още два в кипърския Арис (Лимасол) и слага край на кариерата си на 33-годишна възраст през 1983 г.
Денев завършва ВИФ „Георги Димитров“. През сезон 1990/91 е старши треньор на Слънчев бряг (Несебър) в Б група. През 1992/93 води кипърския Арис (Лимасол), а през 1995 г. е назначен за наставник на Ловеч. Под негово ръководство обаче отборът изпада от А група през сезон 1995/96.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Четвъртфиналист в турнира за КЕШ: 1974.
- Шампион на България: 1971, 1972, 1973, 1975, 1976.
- Носител на Купата на Съветската армия: 1972, 1973, 1974.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Статистика на Денев в националния отбор eu-football.info
- ↑ „Кучето“ на ЦСКА, което хапеше наред, където ги хване gol.bg 18 април 2020 г.
- ↑ Статистика на Денев в евротурнирите worldfootball.net
- ↑ ЦСКА - Байерн 2:1 worldfootball.net
- ↑ Денев отказва на Байерн и Реал заради родителите си topsport.bg 18 април 2008 г.
- ↑ „Комитата“ Гошо Денев на 70: Недооценен у нас, признат от Аякс, Реал и Байерн corner.dir.bg 18 април 2020 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Профил на Георги Денев в сайта fccska.com
