Европейско първенство по футбол 2012
Европейско първенство по футбол 2012 | ||||
Mistrzostwa Europy w Piłce Nożnej 2012 Чемпіонат Європи з футболу 2012 | ||||
![]() | ||||
Информация | ||||
---|---|---|---|---|
Домакини | ![]() ![]() | |||
Откриване | 8 юни | |||
Финал | 1 юли | |||
Участници | 16 (от 1 федерации) | |||
Стадиони | 8 (в 8 града) | |||
Шампион | ![]() | |||
Статистика | ||||
Мачове | 31 | |||
Голове | 76 (2,45 средно на мач) | |||
Посещаемост | 1440896 (46 481 средно на мач) | |||
Голмайстори | ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() (с по 3 гола) | |||
Най-добър играч | ![]() | |||
Европейско първенство по футбол | ||||
| ||||
Европейско първенство по футбол 2012 в Общомедия |
Европейското първенство по футбол 2012, наричано още Евро 2012, е 14-ото европейско първенство по футбол.
Полша и Украйна са домакините на турнира, който се провежда през лятото на 2012 г. Общата кандидатура на 2-те страни е избрана от Изпълнителния комитет на УЕФА на 18 април 2007 г. в Кардиф, Уелс. Тя е предпочетена пред съвместната кандидатура на Унгария и Хърватия и индивидуалната на Италия. За 3-ти път турнирът се провежда в 2 страни, след като Евро 2000 се състои в Белгия и Холандия, а Евро 2008 – в Австрия и Швейцария. Това е последното европейско първенство, в което участват 16 отбора. От Евро 2016 отборите финалисти са 24.
Избиране на домакин
[редактиране | редактиране на кода]История на гласуването
[редактиране | редактиране на кода]За спечелване на домакинството на Евро 2012 се състезават 5 кандидатури от общо 7 държави:
- Гърция (индивидуална кандидатура)
- Италия (индивидуална кандидатура)
- Полша и Украйна (съвместна кандидатура)
- Турция (индивидуална кандидатура)
- Унгария и Хърватия (съвместна кандидатура)
На 8 ноември 2005 Изпълнителният комитет на УЕФА провежда гласуване, с което елиминира кандидатурите на Турция и Гърция:
Италия (11 гласа)
Хърватия и Унгария (9 гласа)
Полша и Украйна (7 гласа)
Турция (6 гласа, елиминирана)
Гърция (2 гласа, елиминирана)
Домакините са избрани на 18 април 2007 в Кардиф, Уелс. Резултатите от гласуването са:
Полша/Украйна (8 гласа, победител)
Италия (4 гласа, елиминирана)
Хърватия/Унгария (0 гласа, елиминирана)
Процедура по гласуване
[редактиране | редактиране на кода]Гласуването е в 2 етапа. За да бъде гласът валиден, трябва да има кворум в стаята за съвещания, т.е. поне 8 члена на Комитета, освен президента и неговия заместник, които нямат право да гласуват. В 1-вия етап всеки член има 1 глас. Полша и Украйна получават абсолютно мнозинство от гласове (8 гласа) и са избрани като победители. Втори етап на гласуването не е нужен.
Комитетът е съставен от следните 14 членове:
- Мишел Платини (Франция) – президент
- Шенес Ерзик (Турция)
- Джеф Томпсън (Англия)
- Анхел Мария Виляр Льона (Испания)
- Герхард Майер-Форфелдер (Германия)
- Мариос Левкаритис (Кипър)
- Франко Караро (Италия)
- Вячеслав Колосков (Русия)
- Жилберто Мадаил (Португалия)
- Джоузеф Мифсуд (Малта)
- Пер Равн Умдал (Норвегия)
- Мирча Санду (Румъния)
- д-р Матийо Спренгерс (Нидерландия)
- Григорий Суркис (Украйна)
Суркис и Караро не могат да гласуват, тъй като представят страни кандидати. По този начин остават 12 гласа, които да гласуват за 1 от 3-те кандидатури.
Други кандидати
[редактиране | редактиране на кода]Италия
[редактиране | редактиране на кода]Италия е домакинствала преди това на европейските първенства Евро 1968 и Евро 1980, била е домакин и на световното първенство през 1934 и 1990 г.
Следните градове и стадиони са предложени от Италианската футболна федерация:
- Бари, ст. „Сан Никола“
- Милано, ст. „Джузепе Меаца“
- Неапол, нов стадион, който да бъде построен в северната част на града
- Палермо, обновен стадион
- Рим, ст. „Олимпико“
- Торино, новия стадион на Ювентус, който се изгражда на мястото на предишния „Деле Алпи“
- Удине, ст. „Фриули“
- Флоренция, ст. „Артемио Франки“
Предлага 4 резервни града:
- Болоня, ст. „Ренато Дал'Ара“ или нов стадион в Медичина
- Верона, ст. „Маркантонио Бентегоди“
- Генуа, ст. „Луиджи Ферарис“ или новия стадион на Сампдория
- Каляри, ст. „Сант'Елиа“
Хърватия и Унгария
[редактиране | редактиране на кода]Следните градове са предложени от Унгарския футболен съюз и Хърватския футболен съюз:
Участници
[редактиране | редактиране на кода]
На Евро 2012 участват 16 национални отбора, какъвто е форматът и на предишните 4 европейски първенства. Много европейски футболни асоциации искат в турнира да има 24 отбора поради нарасналия брой на членовете на УЕФА през последните години (53 през април 2006 в сравнение с 33 преди разпадането на СССР и Югославия). На 17 април 2007 г. Комитетът на УЕФА решава да запази настоящия брой участници и през 2012 г.
12 от 16-те участника са участвали и в Евро 2008, а Англия и Дания, които са участвали в Евро 2004, се завръщат, след като са пропуснали първенството през 2008 г. Република Ирландия ще участва отново след 24 години отсъствие с второ участие на европейско първенство. Домакините от Украйна правят своя дебют на финали като независима държава, след като преди това са участвали като част от СССР.
16-те участника във финалния турнир са:
Най-много играчи от първенство има от Висшата лига на Англия – 76 футболисти. Най-много играчи от клубен отбор са 13-те играчи на „Байерн“, Мюнхен.[1]
Стадиони
[редактиране | редактиране на кода]Варшава | Познан | Вроцлав | Гданск |
---|---|---|---|
Национален стадион Капацитет: 58.145 |
Градски стадион Капацитет: 41.609 |
Градски стадион Капацитет: 44.308 |
ПГЕ Арена Гданск Капацитет: 42 105 |
![]() |
![]() |
![]() | |
![]() | |||
Киев | Донецк | Лвов | Харков |
НСК Олимпийски Капацитет: 69.004 |
Донбас Арена Капацитет: 51.500 |
Арена Лвов Капацитет: 33.400 |
Металист Капацитет: 42 000 |
Квалификации
[редактиране | редактиране на кода]Квалификационният цикъл започва през август 2010 г. и завършва през ноември 2011 г. В него участват всички национални отбори от Европа с изключение на тези на 2-те страни домакини Полша и Украйна, които получават правото да се класират директно за финалите на надпреварата. По този начин броят на отборите, участвали в квалификационната фаза, е 53.
Форматът на квалификациите е променен в сравнение с предишни големи първенства. 51 отбора са разпределени в 9 групи, като 3 от тях – група G, група H и група I – съдържат по 5 тима, а останалите групи – по 6. Отборите от всяка група играят помежду си по системата всеки срещу всеки. Победителите и най-добрият от подгласниците от всяка квалификационна група, общо 10 отбора, се класират за първенството, а останалите 8 тима, завършили на второ място, играят баражи на разменено гостуване за класиране. Промяната се състои в новия формат за определение на коефициентите и с това и мястото на всеки отбор в урните.
Жребий за груповата фаза
[редактиране | редактиране на кода]Церемонията по тегленето на жребия за груповата фаза на Евро 2012 се състои в Киев на 2 декември 2011 г.
16-те финалиста са разпределени в 4 урни, като за всяка група е предвиден по 1 отбор от всяка урна. Домакините Полша и Украйна и действащият шампион Испания са автоматично поставени в първа урна, а за разпределението на всички останали отбори се вземат предвид техните коефициенти, които представляват сбора от средния брой точки, които даден тим е спечелил в последните 3 квалификационни и (евентуално) финални турнира. 20% от тези точки идват от участието в Евро 2008, 40% – от Световното първенство през 2010 г. и 40% – от квалификациите за настоящото първенство.
Долната таблица представя 4-те урни и коефициента на всеки отбор.
Урна 1 | Урна 2 | Урна 3 | Урна 4 |
---|---|---|---|
Излъчване в България
[редактиране | редактиране на кода]Правата за телевизионно излъчване на първенството са закупени от Българската национална телевизия. Срещите се излъчват на живо по БНТ 1, а дублиращите се 4 срещи от елиминациите – по БНТ 2. Предвидено е и HD предаване на срещите по канал БНТ HD.
Мачовете се излъчат и с 24-часово закъснение от интернационалния канал Евроспорт, който също е предвидил HD предаване.
За радио партньор в отразяването е обявено Българското национално радио.
Групова фаза
[редактиране | редактиране на кода]Група A
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
3 | 2 | 0 | 1 | 4 | 5 | –1 | 6 |
![]() |
3 | 1 | 1 | 1 | 3 | 3 | ±0 | 4 |
![]() |
3 | 1 | 1 | 1 | 5 | 3 | +2 | 4 |
![]() |
3 | 0 | 2 | 1 | 2 | 3 | –1 | 2 |
Група B
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
3 | 3 | 0 | 0 | 5 | 2 | +3 | 9 |
![]() |
3 | 2 | 0 | 1 | 5 | 4 | +1 | 6 |
![]() |
3 | 1 | 0 | 2 | 4 | 5 | –1 | 3 |
![]() |
3 | 0 | 0 | 3 | 2 | 5 | –3 | 0 |
Група C
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
3 | 2 | 1 | 0 | 6 | 1 | +5 | 7 |
![]() |
3 | 1 | 2 | 0 | 4 | 2 | +2 | 5 |
![]() |
3 | 1 | 1 | 1 | 4 | 3 | ±1 | 4 |
![]() |
3 | 0 | 0 | 3 | 1 | 9 | –8 | 0 |
Група D
[редактиране | редактиране на кода]Отбор | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | ГР | Т |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() |
3 | 2 | 1 | 0 | 5 | 3 | +2 | 7 |
![]() |
3 | 1 | 1 | 1 | 3 | 3 | ±0 | 4 |
![]() |
3 | 1 | 0 | 2 | 2 | 4 | –2 | 3 |
![]() |
3 | 1 | 0 | 2 | 5 | 5 | ±0 | 3 |
Фаза на директни елиминации
[редактиране | редактиране на кода]Четвъртфинали | Полуфинали | Финал | ||||||||
21 юни – Варшава | ||||||||||
![]() |
0 | |||||||||
27 юни – Донецк | ||||||||||
![]() |
1 | |||||||||
![]() |
0 (2) | |||||||||
23 юни – Донецк | ||||||||||
![]() |
0 (4) | |||||||||
![]() |
2 | |||||||||
1 юли – Киев | ||||||||||
![]() |
0 | |||||||||
![]() |
4 | |||||||||
22 юни – Гданск | ||||||||||
![]() |
0 | |||||||||
![]() |
4 | |||||||||
28 юни – Варшава | ||||||||||
![]() |
2 | |||||||||
![]() |
1 | |||||||||
24 юни – Киев | ||||||||||
![]() |
2
|
|||||||||
![]() |
0 (2) | |||||||||
![]() |
0 (4)
|
|||||||||
Четвъртфинали
[редактиране | редактиране на кода]Дузпи | ||
Джерард ![]() Руни ![]() Йънг ![]() Коул ![]() |
2 – 4 | ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
Полуфинали
[редактиране | редактиране на кода]Дузпи | ||
Моутиньо ![]() Пепе ![]() Нани ![]() Алвеш ![]() |
2 – 4 | ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
Финал
[редактиране | редактиране на кода]ЕВРО 2012 Шампион |
---|
![]() |
Испания Трета титла |
Голмайстори
[редактиране | редактиране на кода]- 3 гола
- 2 гола
- 1 гол
Анди Керъл
Джолиън Лескът
Уейн Руни
Дани Уелбек
Тио Уолкът
Ларс Бендер
Месут Йозил
Сами Кедира
Мирослав Клозе
Филип Лам
Лукас Подолски
Марко Ройс
Теофанис Гекас
Йоргос Карагунис
Йоргос Самарас
Шон Сейнт Леджър
Жорди Алба
Хуан Мата
Хесус Навас
Антонио Ди Натале
Антонио Касано
Андреа Пирло
Рафаел ван дер Ваарт
Робин ван Перси
Якуб Блашчиковски
Роберт Левандовски
Силвестре Варела
Пепе
Елдер Пощига
Роман Павлюченко
Роман Широков
Йоан Кабайе
Жереми Менез
Самир Насри
Никица Йелавич
Себастиан Ларсон
Улоф Мелбери
1 автогол – Глен Джонсън за Швеция
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Alle EM-Kader – Polen – Bild 1 – Sport – sueddeutsche.de, статия в Зюддойче цайтунг от 30 май 2012 г.
|