Направо към съдържанието

Национален отбор по футбол на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Испания
Прякор(и)La Furia Roja
(Червената фурия)
АсоциацияКралска испанска футболна федерация
(Real Federación Española de Fútbol)
КонфедерацияУЕФА (Европа)
Треньор Луис де ла Фуенте
Капитан Алваро Мората
Най-много мачове Серхио Рамос (180)
Най-много голове Давид Вия (59)
ФИФА кодESP
Домакин
Гост
Класиране
Последно3 /Повишение5/ (18 юли 2024 г.)[1]
Най-високо1 (юли 2008 – юни 2009, октомври 2009 – март 2010, юли 2010 – юли 2011, октомври 2011 – юли 2014)
Най-ниско25 (март 1998)
Първи мач
Испания 1:0 Дания
(Брюксел, Белгия; 28 август 1920 г.)
Най-голяма победа
Испания 13:0 България
(Мадрид, Испания; 21 май 1933 г.)
Най-голяма загуба
Испания 1:7 Италия
(Амстердам, Нидерландия; 4 юни 1928 г.)
Англия 7:1 Испания
(Лондон, Англия; 9 декември 1931 г.)
Световно първенство по футбол
Участия16 (първо през 1934)
Най-голям успехШампион – 2010
Европейско първенство по футбол
Участия11 (първо през 1964)
Най-голям успехШампион – 1964, 2008, 2012, 2024
Купа на Конфедерациите
Участия2 (първо през 2009)
Най-голям успехФиналист, 2013
Национален отбор по футбол на Испания в Общомедия

Испанският национален отбор по футбол представя Испания в международните футболни състезания и срещи. Управлява се от Кралската испанска футболна федерация.

Испания е световен шампион от ЮАР 2010 г. и четвърта на световното първенство в Бразилия през 1950 г. Отборът е европейски шампион рекордните четири пъти – през 1964, 2008, 2012 и 2024 г. Младежкият национален отбор е олимпийски шампион от XXV летни олимпийски игри през 1992 г. в Барселона и световен първенец от първенството за младежи в Нигерия.

Испания прави своя международен футболен дебют на олимпийските игри през 1920 г. в Антверпен, печелейки сребърен медал. Изиграва своя първи домакински международен мач през 1921 г., побеждавайки Белгия с 2:0 в Билбао. Става първият небритански отбор, който побеждава Англия – в приятелска среща с 4:3, играна в Мадрид през 1929 г. Испания обаче не участва на първото Световно първенство през 1930 г. Четири години по-късно се класира за Световното първенство в Италия и стига до четвъртфиналите, където губи от домакините с 0:1 в преиграване, след 1:1 в първия мач. Испанската гражданска война и Втората световна война не позволяват на Испания да играе официален мач до 1950 г.

Четвърта в света и Европейски шампион (1950 – 1966)

[редактиране | редактиране на кода]

На Световното първенство в Бразилия през 1950 г. отборът достига до финалната четворка, състояща се от победителите от четирите групи. Другите класирали се отбора са Бразилия, Уругвай и Швеция. Испанците се задоволяват с четвъртото място след като постигат само една точка – след реми с Уругвай 2:2, тежка загуба от Бразилия с 1:6 и загуба от Швеция в решаващия мач за бронзовите медали с 1:3. Едва ли обаче и най-големите песимисти по това време в Испания предполагат, че оттук-нататък за да премине четвъртфиналите на световно първенство на отбора ще бъдат необходими 60 години.

След относителния успех в Бразилия, въпреки тоталното надмощие на Реал Мадрид на клубно ниво през втората половина на 50-те години националният отбор попада в период на криза, като пропуска световните първенства в Швейцария’54 и Швеция’58. В осминафиналите на първото европейско първенство от 1958 – 60 г. стига до четвъртфиналите след като побеждава Полша с 4:2 и 3:0. След отказ да играе в Москва срещу СССР обаче, заради личната забрана на диктатора Франсиско Франко националният отбор да пътува до съветската столица, Испания е дисквалифицирана от състезанието.

През 1962 г. под ръководството на френско-аржентинския треньор Еленио Ерера, Испания участва на световното първенство в Чили, включвайки в състава си емигриралия след събитията в Унгария през 1956 г. Ференц Пушкаш и звездата на Реал Мадрид Алфредо ди Стефано, който обаче контузен не може да вземе участие в нито един мач. Отборът се представя разочароващо, губейки в първия мач от Чехословакия и побеждавайки трудно Мексико във втория. В третия испанците най-накрая демонстрират очакваното от тях, но противникът е устремилата се към втората си световна титла Бразилия. Отпадането в предварителната група е отчетено от ръководителите на испанската федерация като провал и води до уволняването на Ерера, който е заместен от Хосе Луис Вилялонга.

На европейското първенство от 1962 – 64 г. с Вилялонга на кормилото Испания печели първата си престижна титла. След леки победи над Румъния в осминафинал и Ейре в четвъртфинал, на страната е поверено домакинството на финалния кръг на турнира. На полуфинала в Мадрид с 2:1 е победена Унгария. На финала на стадион „Сантяго Бернабеу“ отборът, воден от лидера си Луис Суарес, с голове на Переда и Марселино побеждава с 2:1 СССР и става за пръв път европейски шампион.

Години на спад (1966 – 1978)

[редактиране | редактиране на кода]

На световното първенство в Англия през 1966 г. испанците са отново елиминирани в предварителната група, успявайки да победят само Швейцария с 2:1 и губейки минимално с 1:2 от Аржентина и ФРГ.

Следва нов период на неуспехи – последователно отборът не успява да се класира за ЕП’68, СП’70 в Мексико (трети в групата след Белгия и Югославия), ЕП’72, СП’74 в Германия (губейки в допълнителен мач от Югославия с 0:1) и ЕП’76.

Епохата на Гордильо (1978 – 1986)

[редактиране | редактиране на кода]

Испанците отново се връщат на световната сцена през 1978 г. в Аржентина, където като повторение на Чили’62 загубата им в първия мач от един от най-силните европейски отбори по това време – Австрия, става фатална за по-нататъшното им продължаване на борбата. На европейското първенство в Италия’80 Испания се нарежда между осемте най-силни отбора на континента, записвайки равенство 0:0 с домакините и минимални загуби с 1:2 от Белгия и Англия.

Идва дванадесетото световно първенство, на което Испания е домакин. По думите на един от тогавашните журналисти „единственият футболен аргумент на испанския национален отбор е домакинството“. Активът на отбора от предварителната група е: измъчено равенство 1:1 след гол от спорна дузпа в първия мач срещу Хондурас, победа с 2:1 над Югославия във втория (след несъществуваща дузпа, която освен всичко друго съдията нарежда да се изпълни отново след като е пропусната веднъж) и конфузна загуба с 0:1 срещу скромния отбор на Северна Ирландия. В четвъртфиналната група (по тогавашния регламент) след загуба от ФРГ с 1:2 Испания е вън от надпреварата, като в последния си без значение мач, в духа на феър-плея след 0:0 елиминира от по-нататъшно участие отбора на Англия.

Това което испанският отбор не успява да направи под домашните стени, му се удава две години по-късно на европейското първенство в съседна Франция. Но за да стигне до финалите е необходимо „футболно чудо“. Преди последния квалификационен мач – домакинството срещу аутсайдера Малта, Испания изостава на две точки от Холандия и има с 11 гола по-лоша голова разлика от прекия си конкурент. Крайният резултатът в този странен мач е 12:1 и Испания се класира с повече отбелязани голове – 24:8 срещу 22:6 за Холандия. Вече на самото европейско първенство след 1:1 с Румъния и 1:1 с Португалия, в последния мач от групата испанците, въпреки че се класират и с равенство, поднасят подарък на своите португалски „братовчеди“, елиминирайки ФРГ с гол на Антонио Маседа в 90-а минута. Отново след 1:1 след редовното време и продълженията, на полуфинала след дузпи е елиминиран „датския динамит“. На финала срещу Франция груба грешка на вратаря Арконада при изпълнение на пряк свободен удар от Платини в 57-тата минута довежда до 0:1 и разстройва психически отбора. След още един гол – на Белон и 0:2, Испания трябва да се задоволи с второто място.

Епохата на Субисарета (1986 – 1998)

[редактиране | редактиране на кода]

На световното първенство в Мексико’86 Испания дебютира със загуба с 0:1 срещу Бразилия, след като не е зачетен редовен неин гол (нито главният, нито страничният съдия забелязват, че след удар в напречната греда топката преминава голлинията). Все пак испанците нямат проблеми по-нататък в групата и след 2:1 срещу Северна Ирландия и 3:0 срещу Алжир продължават на осминафиналите. Там в повторение от Франция’84 отново е елиминирана Дания – този път с 5:1 като четири гола отбелязва Емилио Бутрагеньо. На четвъртфиналите обаче след 1:1 в редовното време и продълженията испанците са принудени след дузпи да дадат път на Белгия.

На европейското първенство във ФРГ през 1988 г. Испания е отново между осемте най-силни на континента, но след победа над Дания с 3:2, губи от Италия с 0:1 и от домакините с 0:2 и напуска борбата.

На световното първенство в Италия’90 след равенство 0:0 с Уругвай, испанците побеждават Южна Корея с 3:1 и Белгия с 2:1, достигайки осминафиналите. Там губят от последния и един от най-силните в историята национален отбор на обединената все още Югославия с 1:2 (1:1) след продължения.

На СП в САЩ’94 Испания започва изненадващо с равенство 2:2 с Южна Корея, но след 1:1 с Германия и 3:1 срещу Боливия прекрачва в осминафиналите. Там лесно е преодоляна Швейцария с 3:0. И отново четвъртфиналите са непреодолима бариера – в рядко оспорван мач испанците губят от Италия 1:2 след гол на Роберто Баджо в последните минути.

За четвърти път Испания достига до четвъртфинал на Евро 96. На световното първенство през 1998 г. във Франция отпада в груповата фаза.

Златната епоха „тики-таки“. Световни и двукратни европейски шампиони (2008 – 2013)

[редактиране | редактиране на кода]

Истински празник за отбора на Испания става победата на Европейския шампионат 2008 г., когато „Ла Фурия рьоха“ на финала побеждава Германия с 1:0. Победния гол вкарва Фернандо Торес след спечелено единоборство и технично изпълнение. Това е повторение на най-големия успех – европейската титла от 1964 г.

В стартовия мач от груповия етап на Световното първенство през 2010 г. против Швейцария испанците сензационно отстъпват с резултат 0:1, макар че по време на цялата игра владеят преимуществото, нанасяйки 23 удара към вратата на швейцарците. Швейцария насочва топката към вратата на испанците 8 пъти, една от които Икер Касияс е принуден да извади от мрежата. След тази засечка отборът започва да играе по-добре от мач на мач. Побеждава Хондурас с 2:0 (голове на Давид Вия), Чили с 2:1 (Вия и Иниеста) и печели първото място в групата.
В етапа на елиминациите след тактична игра постига минимални победи с 1:0:

Така Испания достига до финала на шампионата. Там в оспорван мач от най-високо качество след продължения побеждава отново с резултат 1:0 Холандия с гол на Андрес Иниеста в 116-а минута. Така Испания за пръв път в своята история става световен шампион по футбол.

Испания – Европейски шампион за 2008. На преден план Касияс, Албиол и Торес.
Испания – Европейски шампион за 2012. С купата Торес, Мата и Рамос.
Парад на шампионите със световната купа пред сградата на ВВС в Мадрид – 2010 г.

Отборът на Испания спечелва Евро-2012, разгромявайки на финала Италия с 4:0, което е рекорден резултат в историята за финал на Европейско първенство. Головете отбелязват Силва (14'), Алба (41'), Торес (84') и Мата (88'), а Фернандо Торес е голмайстор на първенството с 3 гола. Испания става първият отбор два пъти поред шампион на Европа (2008, 2012) и спечелил последователно три основни шампионата (ЕП-2008, СП-2010, ЕП-2012). Ядрото на състава, завоювал трите шампионски титли, са Икер Касияс, (Хосе Рейна), Раул Албиол, Серхио Рамос, Шаби Алонсо, Андрес Иниеста, Шави Ернандес, Фернандо Торес, Сеск Фабрегас, Давид Силва и Давид Вия.

Испания изключително издига репутацията си в световния футбол, заема 1-во място в света в класацията на ФИФА и през периода 2008 – 2013 г. отборът се счита за един от най-силните в историята за всички времена.[2]

Понижение на формата (2014 – 2022)

[редактиране | редактиране на кода]

Отборът без трудности се класира за финалния турнир на световния шампионат през 2014 г., където попада в „групата на смъртта“ B при финалиста от миналото световно първенство Нидерландия, испаноговорещите чилийци, с които също се срещат на шампионата в ЮАР и австралийците.

Преди Мундиал 2014 отборът на Испания е установил нов рекорд на световните първенства. На 31 юли 2013 г. старши треньорът Висенте дел Боске обявява окончателната заявка за състава на отбора. От 23 футболисти, заявени за СП-2014, 16 са взели участие в миналия шампионат от 2010 година. Дотогава рекордът е принадлежал на отборите на САЩ (14 участници от миналото първенство през 1998) и Франция (14 участници от миналото първенство през 2002). В стартовия мач от груповия етап на световния шампионат през 2014 г. против отбора на Нидерландия действащите световни и европейски шампиони сензационно са разгромени с резултат 1:5, като 4 гола във вратата на испанците са вкарани през второто полувреме всичко за 27 минути. До тази среща отборът на Испания не е допускал 5 гола в един мач цели 51 години – от 13 юни 1963 г., когато отстъпва в приятелски мач на Шотландия с 2:6. Във втория мач от групата срещу Чили, испанците отново претърпяват поражение с 0:2 и окончателно изгубват всички шансове за класиране на 1/8 финала. Испания става първият в историята световен шампион, който на следващия Мундиал изгубва първите две срещи.[3] В тези два загубени мача Испания вкарва всичко един гол и то от дузпа. В последния групов мач испанците разгромяват отбора на Австралия с резултат 3:0 и напускат шампионата, отпадайки в групата.

На Европейското първенство през 2016 г. отборът вече е в променен състав – без Алонсо, Шави, Вийя и Торес. В първите две срещи от групата Испания побеждава и си осигурява класирането за следващия етап. В третия мач на испанците е достатъчен равен резултат, за да останат първи в групата и да избегнат ранни срещи с другите фаворити за титлата в стадия на директните елиминации. Те не играят с пълни сили и отстъпват с 1:2 на отлично представилия се отбор на Хърватия, който заема първото място в групата. Така Испания остава втора и на осминафинала среща отбора на Италия, амбициран за реванш за голямата загуба на финала на Евро 2012. Капитанът Рамос извършва ненужен фаул и след изпълнението на прекия свободен удар италианците повеждат. През второто полувреме Испания установява трайно надмощие и води играта почти изцяло в половината на съперника. Сгъстената италианска отбрана обаче показва класата си, и най-вече вратарят Буфон, който спасява трудни положения. В добавеното време при контраатака срещу разредената испанска защита италианците отбелязват втори гол и след резултат 0:2 Испания губи право да защитава титлата си.

За нов главен треньор на Испания е назначен Хулен Лопетеги. Той извежда националния отбор до финалите за Световната купа през 2018 г. Въпреки това, малко преди старта на турнира става известно, че след края на първенството Лопетеги ще стане главен треньор на Реал Мадрид, а на 13 юни 2018 г., преди старта на шампионата, Лопетеги е уволнен от националния отбор. Начело на отбора застава Фернандо Йеро. Испанският национален отбор играе в група Б с Португалия (3:3), Иран (1:0) и Мароко (2:2) и завършва на първо място в групата. Съперник на испанците на 1/8 финалите е отборът на домакина на първенството Русия. Редовното време и продълженията завършват с равенство (1:1), а при дузпите испанските национални играчи Кочо и Яго Аспас не реализират. В резултат на това Испания загубва мача с дузпите и отпада от турнира.

Фернандо Йеро подава оставка на 8 юли 2018 г. На 9 юли испанската футболна федерация подписва двугодишен договор с Луис Енрике за назначаването му за главен треньор на националния отбор. Той изгражда силен състав на основата на част от суперотбора от 2008 – 2012 г. като запазва печелившия стил „тики-така“ с много подавания и продължително владеене на топката. Договорът му е продължен и той води отбора на Европейското първенство през 2021 г. Там Испания е един от фаворитите, на полуфинала срещу Италия играе по-добре, но завършва 1:1 след продължения и отстъпва след изпълнение на дузпи.

Луис Енрике постепенно привлича изявени млади футболисти в отбора. В състава от 26 души за СП 2022 г. в Катар той включва 8 играчи на възраст до 22 години. Изненадващо не са повикани опитните Серхио Рамос, Тиаго Алкантара и Давид де Хеа, както и Жерар Пике, обявил че прекратява футболната си кариера 8 дни преди обявяването на състава.[4] В първия мач Испания постига най-голямата си победа на световен финален турнир със 7:0 срещу Коста Рика, а головете вкарват шестима футболисти. Тя обаче остава единствена. След равенство с Германия и загуба от Япония испанският отбор остава втори в групата. На осминафинала завършва 0:0 с Мароко след продължения, не успява да реализира и трите дузпи, които изпълнява и отпада от борбата.

Шампион на Европа и Лигата на нациите (2023 – 2024)

[редактиране | редактиране на кода]

От 8 декември 2022 г. старши треньор на отбора е Луис де ла Фуенте. Под негово ръководство Испания печели за първи път турнира Лига на нациите през 2023 г. с победа над Хърватия на финала след 0:0 в редовното време и продълженията и 5:4 от дузпи.

На Европейското първенство през 2024 г. Испания е единственият отбор с максимален актив от групите с 3 победи, 9 точки, 5 отбелязани гола и без допуснат гол. На осминафинала убедително побеждава Грузия с 4:1. Следват три победи с по 2:1 над последните и най-силни конкуренти за титлата. В мача на най-високо ниво от турнира на четвъртфинала Испания завършва 1:1 с домакина Германия в редовното време и побеждава след продължения с 2:1 с гол на Микел Мерино в 119-та минута. На полуфинала в оспорван мач надделява над друг фаворит за титлата, Франция също с 2:1. На финала на Евро 2024 испанците излизат като фаворити срещу Англия, но през първото полувреме играта е предпазлива и равностойна. В 47-та минута при бърза атака Нико Уилямс получава удобен пас и след пробив по левия фланг с диагонален удар по тревата изпраща топката в далечния ъгъл на испанската врата за 1:0. В 73-та минута при контраатака на англичаните топката е върната назад към свободния Коул Палмър, който със силен нисък удар от далеч между няколко играчи намира долния ляв ъгъл на вратата и изравнява резултата – 1:1. В 86-та минута влезлият като смяна резервен централен нападател Микел Оярсабал изпреварва английската защита и от близо фронтално вкарва победния гол. Испания отново побеждава с 2:1 и става единственият отбор, европейски шампион за четвърти път. Поставя още два рекорда на европейски първенства – 7 победи и 15 гола. Във всички мачове надиграва противниците си тактически, технически и игрово, а на финала владее топката в 2/3 от времето. Полузащитникът Родри получава наградата за най-добър играч на турнира. Нападателят Ламин Ямал, който преди финала навършва 17 години и се отличава с гол и 4 голови асистенции е удостоен с наградата за най-добър млад играч.

Представяне на големите форуми

[редактиране | редактиране на кода]
Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
1930 Не участва 1
1934 1/4 финал 5 3 1 1 1 4 2
1938 Забрана 2
1950 1/2 финал 4 6 3 1 2 10 12
1954 не се класира
1958 не се класира
1962 Групов етап 12 3 1 0 2 2 3
1966 Групов етап 10 3 1 0 2 4 5
1970 не се класира
1974 не се класира
1978 Групов етап 10 3 1 1 1 2 2
1982 Групова фаза 12 5 1 2 2 4 5
1986 1/4 финал 7 5 3 1 1 11 4
1990 1/8 финал 10 4 2 1 1 6 4
1994 1/4 финал 8 5 2 2 1 10 6
1998 Групова фаза 17 3 1 1 1 8 4
2002 1/4 финал 5 5 3 2 0 10 5
2006 1/8 финал 9 4 3 0 1 9 4
2010 Шампион 1 7 6 0 1 8 2
2014 Групов етап 23 3 1 0 2 4 7
2018 1/8 финал 10 4 1 3 0 7 6
2022 1/8 финал 13 4 1 2 1 9 3
2026
3 2030
2034
Общо 1 16/22 67 31 17 19 108 75

1 Не приема поканата по финансови причини, когато турнирът се провежда в Южна Америка.
2 Оттегля се от квалификационната фаза поради Гражданската война в Испания.
3 Аржентина, Уругвай и Парагвай също ще бъдат домакини на турнира и на така наречения „празничен мач“.

Купа на Конфедерациите

[редактиране | редактиране на кода]
Купа на Конфедерациите
Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
1992 Без представител на Европа 5
1995 Не се класира
1999
2001
1997
2003 Не участва 6
2005 Не се класира
2009 Полуфинал 3 5 4 0 1 11 4
2013 Финалист 2 5 3 1 1 15 4
Общо 1, 1 2/10 10 7 1 2 26 8

5 Само шампионите на Южна Америка, Северна Америка и Африка участват заедно с домакина.
6 Отборът не приема поканата, която му е предложена след отказа на други отбори.

Лига на нациите на УЕФА

[редактиране | редактиране на кода]
Лига на нациите на УЕФА
Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
2019 Не се класира
2021 Финалист 2 2 1 0 1 3 3
2023 Шампион 1 2 1 1 0 2 1
Общо 1, 1 2/3 4 2 1 1 5 4
Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
1960 Отказва се 2
1964 Шампион 1 2 2 0 0 4 2
1968 Не се класира
1972 Не се класира
1976 Не се класира
1980 Групова фаза 7 3 0 1 2 2 4
1984 Финал 2 5 1 3 1 4 5
1988 Групова фаза 6 3 1 0 2 3 5
1992 Не се класира
1996 1/4 финал 5 4 1 3 0 4 3
2000 1/4 финал 5 4 2 0 2 7 7
2004 Групова фаза 10 3 1 1 1 2 2
2008 Шампион 1 6 5 1 0 12 3
2012 Шампион 1 6 4 2 0 12 1
2016 1/8 финал 10 4 2 0 2 5 4
2020 1/2 финал 3 6 2 4 0 13 6
2024 Шампион 1 7 7 0 0 15 4
2028
2032
Общо 4, 1,
1
12/17 53 28 15 10 83 46

2 Оттегля се от квалификационната фаза по политически причини, когато е трябвало да играе срещу Съветския съюз.

  • Златни медали: 1992
  • Сребърни медали: 1920, 2000, 2020
Летни Олимпийски игри
Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
1920 Финалист 2 6 4 1 1 12 6
1924 Първи кръг 17 – 18 1 0 0 1 0 1
1928 1/4 финал 5 3 1 1 1 9 9
1936 – 1962 Не участва
1964 Не преминава квалификацията
1968 1/4 финал 6 4 2 1 1 4 2
1972 Не преминава квалификацията
1976 Групова фаза 12 2 0 0 2 1 3
1980 Групова фаза 10 3 0 3 0 2 2
1984 Не преминава квалификацията
1988
1992 Шампион 1 6 6 0 0 14 2
2000 Финалист 2 6 4 1 1 12 6
2004 Не преминава квалификацията
2008
2012 Групова фаза 14 3 0 1 2 0 2
2016 Не преминава квалификацията
2020 Финалист 2 6 3 2 1 9 5
Общо 1, 3 9/30 44 22 8 11 98 45

Средиземноморски игри

[редактиране | редактиране на кода]
Средиземноморски игри
Година Резултат Място М П Р З ВГ ДГ
1955[5] Финалист 2 3 2 1 0 6 2
1963[6] Полуфинал 3 5 3 2 0 15 5
1967[5] Полуфинал 3 6 2 2 2 9 7
1997 Полуфинал 4 4 1 1 2 2 4
2005 Шампион 1 4 3 1 0 9 1
2009 Шампион 1 4 3 1 0 9 4
2018 Шампион 1 4 4 0 0 11 5
2022 Групов етап 8 3 0 2 1 2 3
Общо 3, 1,
2
8/19 33 18 10 5 63 31
  • До 14 юли 2024 г.
Име Период Мача Гола
1 Серхио Рамос 2005 – 2021 180 23
2 Икер Касияс 2000 – 2016 167 0
3 Серхио Бускетс 2009 – 2022 143 2
4 Шави 2000 – 2014 133 13
5 Андрес Иниеста 2006 – 2018 131 13
6 Андони Субисарета 1985 – 1998 126 0
7 Давид Силва 2006 – 2018 125 35
8 Шаби Алонсо 2003 – 2014 114 16
9 Фернандо Торес 2003 – 2014 110 38
Сеск Фабрегас 2006 – 2016 110 15
Алваро Мората – капитан на отбора и единствен играещ голмайстор сред първите 10.
Име Период Гола Мача Гола %
1 Давид Виля 2005 – 2014 59 97 60
2 Раул 1996 – 2006 44 102 43
3 Фернандо Торес 2003 – 2014 38 110 35
4 Алваро Мората 2014 – 36 80 45
5 Давид Силва 2006 – 2018 35 125 28
6 Фернандо Йеро 1989 – 2002 29 89 33
7 Фернандо Мориентес 1998 – 2007 27 47 57
8 Емилио Бутрагеньо 1984 – 1992 26 69 38
9 Алфредо ди Стефано 1957 – 1961 23 31 74
Серхио Рамос 2005 – 2021 23 180 13

Лига на нациите на УЕФА

[редактиране | редактиране на кода]

Състави за финалните турнири от Лигата на нациите на УЕФА:

Световно първенство 2022

[редактиране | редактиране на кода]

Съставът за Световното първенство 2022 е обявен от треньора Луис Енрике на 11.11.2022 г. и включва 26 футболисти.[4]

Мачовете и головете са обновени на 27 септември 2022, след мача с Португалия.

Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
23 Унай Симон 11 юни 1997 г. (1997-06-11) (27 г.) 27 0 Атлетик Билбао
1 Роберт Санчес 18 ноември 1997 г. (1997-11-18) (27 г.) 1 0 Брайтън и Хоув Албиън
13 Давид Рая 15 септември 1995 г. (1995-09-15) (29 г.) 1 0 Брентфорд
Защитници
18 Жорди Алба 21 март 1989 г. (1989-03-21) (35 г.) 86 9 Барселона
2 Сесар Аспиликуета 28 август 1989 г. (1989-08-28) (35 г.) 41 1 Челси
20 Дани Карвахал 11 януари 1992 г. (1992-01-11) (32 г.) 30 0 Реал Мадрид
4 Пау Торес 17 януари 1997 г. (1997-01-17) (27 г.) 21 1 Виляреал
14 Хосе Гая 25 май 1995 г. (1995-05-25) (29 г.) 18 3 Валенсия
3 Ерик Гарсия 9 януари 2001 г. (2001-01-09) (23 г.) 18 0 Барселона
24 Аймерик Лапорт 27 май 1994 г. (1994-05-27) (30 г.) 15 1 Манчестър Сити
15 Уго Гиламон 31 януари 2000 г. (2000-01-31) (24 г.) 3 1 Валенсия
Полузащитници
5 Серхио Бускетс 16 юли 1988 г. (1988-07-16) (36 г.) 139 2 Барселона
8 Коке Ресюресион 8 януари 1992 г. (1992-01-08) (32 г.) 67 0 Атлетико Мадрид
16 Родри Ернандес 22 юни 1996 г. (1996-06-22) (28 г.) 34 1 Манчестър Сити
6 Маркос Йоренте 30 януари 1995 г. (1995-01-30) (29 г.) 17 0 Атлетико Мадрид
26 Педри Гонзалес 25 ноември 2002 г. (2002-11-25) (22 г.) 14 0 Барселона
9 Гави Паес 5 август 2004 г. (2004-08-05) (20 г.) 12 1 Барселона
19 Карлос Солер 2 януари 1997 г. (1997-01-02) (27 г.) 11 3 Пари Сен Жермен
Нападатели
7 Алваро Мората 23 октомври 1992 г. (1992-10-23) (32 г.) 57 27 Атлетико Мадрид
11 Феран Торес 29 февруари 2000 г. (2000-02-29) (24 г.) 30 13 Барселона
10 Марко Асенсио 21 януари 1996 г. (1996-01-21) (28 г.) 29 1 Реал Мадрид
22 Пабло Сарабия 11 май 1992 г. (1992-05-11) (32 г.) 24 9 Пари Сен Жермен
21 Дани Олмо 7 май 1998 г. (1998-05-07) (26 г.) 24 4 РБ Лайпциг
17 Йереми Пино 20 октомври 2002 г. (2002-10-20) (22 г.) 6 1 Виляреал
25 Ансу Фати 31 октомври 2002 г. (2002-10-31) (22 г.) 4 1 Барселона
12 Нико Уилиамс 12 юли 2002 г. (2002-07-12) (22 г.) 2 0 Атлетик Билбао

Европейско първенство 2024

[редактиране | редактиране на кода]

Съставът за Европейското първенство 2024 включва 26 футболисти.[4]

Мачовете и головете са обновени на 14 юли 2024 г. след мача с Англия.

Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
23 Унай Симон 11 юни 1997 г. (1997-06-11) (27 г.) 46 −34 Атлетик Билбао
13 Алекс Ремиро 24 март 1995 г. (1995-03-24) (29 г.) 1 −1 Реал Сосиедад
1 Давид Рая 15 септември 1995 г. (1995-09-15) (29 г.) 6 −3 Арсенал
Защитници
2 Дани Карвахал 11 януари 1992 г. (1992-01-11) (32 г.) 49 1 Реал Мадрид
3 Робен Ле Норман 11 ноември 1996 г. (1996-11-11) (28 г.) 17 1 Реал Сосиедад
4 Начо 18 януари 1990 г. (1990-01-18) (34 г.) 29 1 Ал-Кадисия
5 Даниел Вивиан 5 юли 1999 г. (1999-07-05) (25 г.) 4 0 Атлетик Билбао
12 Алехандро Грималдо 20 септември 1995 г. (1995-09-20) (29 г.) 6 0 Байер (Леверкузен)
14 Аймерик Лапорт 27 май 1994 г. (1994-05-27) (30 г.) 35 1 Ал-Насър
22 Хесус Навас 21 ноември 1985 г. (1985-11-21) (39 г.) 56 5 Севиля
24 Марк Кукуреля 22 юли 1998 г. (1998-07-22) (26 г.) 10 0 Челси
Полузащитници
6 Микел Мерино 22 юни 1996 г. (1996-06-22) (28 г.) 28 2 Реал Сосиедад
8 Фабиан Руис 3 април 1996 г. (1996-04-03) (28 г.) 29 4 Пари Сен Жермен
10 Дани Олмо 7 май 1998 г. (1998-05-07) (26 г.) 39 11 Лайпциг
15 Алекс Баена 20 юли 2001 г. (2001-07-20) (23 г.) 5 1 Виляреал
16 Родри 22 юни 1996 г. (1996-06-22) (28 г.) 56 4 Манчестър Сити
18 Мартин Субименди 2 февруари 1999 г. (1999-02-02) (25 г.) 10 0 Реал Сосиедад
20 Педри 25 януари 2002 г. (2002-01-25) (22 г.) 24 2 Барселона
25 Фермин Лопес 11 май 2003 г. (2003-05-11) (21 г.) 2 0 Барселона
Нападатели
7 Алваро Мората 23 октомври 1992 г. (1992-10-23) (32 г.) 80 36 Атлетико Мадрид
9 Хоселу 27 март 1990 г. (1990-03-27) (34 г.) 13 5 Реал Мадрид
11 Феран Торес 29 февруари 2000 г. (2000-02-29) (24 г.) 46 20 Барселона
17 Нико Уйлямс 12 юли 2002 г. (2002-07-12) (22 г.) 20 4 Атлетик Билбао
19 Ламин Ямал 13 юли 2007 г. (2007-07-13) (17 г.) 14 3 Барселона
21 Микел Оярсабал 21 април 1997 г. (1997-04-21) (27 г.) 37 12 Реал Сосиедад
26 Айосе Перес 29 юли 1993 г. (1993-07-29) (31 г.) 2 1 Реал Бетис

Идеален състав за всички времена

[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на Испания от 2007 – 2013 г., който печели всички големи шампионски титли – 1 световна (2010) и 2 европейски (2008 и 2012), е считан от много футболни специалисти, журналисти и фенове за най-силния отбор в цялата история на футбола. Той е основата на идеалния състав на Испания за всички времена.[2]

1 – Икер Касияс;
2 – Карлес Пуйол; 3 – Раул Албиол; 5 – Фернандо Йеро; 4 – Серхио Рамос;
6 – Андрес Иниеста; 10 – Сеск Фабрегас; 8 – Шави Ернандес;
7 – Давид Виля; 9 – Фернандо Торес; 11 – Раул

  • До 22 юли 2024 г.
Треньор Период Мача Победи Равни Загуби ВГ ДГ Успех, %
Франсиско Бру 1920 5 4 0 1 9 5 80
Хулиан Руете 1921 – 1922 4 4 0 0 11 2 100
Хосе Анхел Бераондо 1921 – 1928 6 2 3 1 14 12 33,33
Мануел Кастро Гонсалес 1921 – 1927 10 9 0 1 21 7 90
Хосе Мария Матеос 1922 – 1933 23 16 3 4 64 24 69,56
Салвадор Диас Ираола 1922 1 1 0 0 4 0 100
Луис Аргуейо Брахе 1923 2 1 0 1 3 1 50
Педро Парагес 1923 – 1924 3 1 1 1 3 1 33,33
Хосе Гарсия Сернуда 1923 – 1924 2 1 1 0 3 0 50
Луис Колина Алварес 1924 1 1 0 0 2 1 50
Хосе Росич Рубиера 1924 1 1 0 0 2 1 50
Хулиан Олаве Видеа 1924 1 1 0 0 2 1 50
Фернандо Гутиерес Алсага 1925 3 3 0 0 6 0 100
Рикардо Кабот Монталт 1925 2 2 0 0 2 0 100
Есекиел Монтеро Роман 1926 – 1927 4 3 0 1 9 5 75
Амадео Гарсия Саласар 1934 – 1936 12 6 2 4 30 15 50
Едуардо Теус Лопес 1941 – 1942 6 3 2 1 15 10 50
Хасинто Кинкосес 1945 2 1 1 0 6 4 50
Луис Касас Пасарин 1946 1 0 0 1 0 1 0
Пабло Ернандес Коронадо 1947 – 1962 6 2 0 4 9 10 33,33
Гийермо Ейсагире 1948 – 1956 19 8 6 5 40 33 42,1
Феликс Кесада 1951 3 1 2 0 9 6 33,33
Луис Икета 1951 3 1 2 0 9 6 33,33
Паулино Алкантара 1951 3 1 2 0 9 6 33,33
Рикардо Самора 1952 2 1 1 0 6 0 50
Педро Ескартин 1952 – 1961 12 7 3 2 18 10 58,33
Луис Ирибарен Каванийес 1953 – 1954 4 1 2 1 8 6 25
Рамон Мелкон Бартоломе 1955 2 0 1 1 2 3 0
Хосе Луис дел Вайе 1955 1 1 0 0 3 0 100
Емилио Хименес Мияс 1955 1 1 0 0 3 0 100
Хуан Тусон 1955 1 1 0 0 3 0 100
Мануел Меана 1957 – 1959 12 7 3 2 35 16 58,33
Хосе Луис Коста 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66
Хосе Луис Ласпласас 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66
Рамон Габилондо 1959 – 1960 12 8 0 4 35 21 66,66
Хосе Вилялонга Европейски шампион 1964[7] 1962 – 1966 22 9 5 8 35 28 40,9
Доминго Балманя 1966 – 1968 11 4 3 4 11 9 36,36
Едуардо Тоба 1968 – 1969 4 1 2 1 5 4 25
Луис Молоуни 1969 4 2 1 1 3 3 50
Салвадор Артигас 1969 4 2 1 1 3 3 50
Ласло Кубала 1969 – 1980 68 30 22 16 98 59 44,11
Хосе Сантамария 1980 – 1982 24 10 8 6 31 22 41,66
Мигел Муньос 1982 – 1988 63 32 16 15 104 60 50,79
Луис Суарес 1988 – 1991 27 15 4 8 55 28 55,55
Висенте Миера ОИ 1991 – 1992 8 4 2 2 11 7 50
Хавиер Клементе 1992 – 1998 62 36 20 6 126 43 58,06
Хосе Антонио Камачо 1998 – 2002 44 28 9 7 105 37 63,63
Иняки Саес 2002 – 2004 23 15 6 2 44 11 65,21
Луис Арагонес Европейски шампион 2008 2004 – 2008 54 38 12 4 99 32 70,37
Висенте дел Боске Световен шампион 2010 Европейски шампион 2012 2008 – 2016 114 87 10 17 254 79 76,32
Хулен Лопетеги 2016 – 2018 20 14 6 0 61 13 70
Фернандо Йеро 2018 4 1 3 0 7 6 62,5
Луис Енрике 2018 – 2019 8 6 0 2 19 9 71,43
Роберт Морено 2019 9 7 2 0 29 4 88,89
Луис Енрике 2019 – 2022 32 17 12 3 62 22 53,12
Луис де ла Фуенте ЛН, Европейски шампион 2024 2022 – 21 17 2 2 55 15 85,71
Най-успешният треньор на Испания Висенте дел Боске – световен шампион за 2010 и европейски шампион за 2012 г., с най-много мачове и победи.
Луис Арагонес – европейски шампион от 2008 г. като треньор на Испания
Висенте Миера – треньор на отбора на Испания, олимпийски шампион от 1992 г.
Луис де ла Фуенте – настоящият треньор на испанския национален отбор, спечелил турнира Лига на нациите на УЕФА 2022/23 и европейски шампион от 2024 г.

България – Испания

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
21.05.1933 Мадрид Контрола Испания 13:0 България Да
18.12.1985 Валенсия Контрола Испания 2:0 България Да
09.06.1996 Лийдс Евр. п-во Испания 1:1 България Да
24.06.1998 Лион Св. п-во Испания 6:1 България Да
20.11.2002 Гранада Контрола Испания 1:0 България Да
Публиката на Испания по време на победното Евро-2008
Състезание Общо
Световно първенство 1 0 0 1
Европейско първенство 4 1 1 6
Олимпийски игри 1 1 2 0 3
Купа на конфедерациите 0 1 1 2
Лига на нациите 1 0 0 1
Лигата на необикновените „Никола Николов“ 1 0 0 1
Универсиада 2 1 0 0 1
Средиземноморски игри 2 1 2 5
Общо 11 5 3 20

1 Националният отбор на олимпийските игри може да включва играчи на възраст до 23 години, с изключение на трима играчи, които могат да бъдат над тази възраст. В миналото е бил съставен от възрастни играчи или футболисти, които са любители.
2 Националният отбор на Универсиада включва само футболисти, които са студенти.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Spain national football team в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​