Национален отбор по футбол на Парагвай

Парагвай
	Парагвай
Прякор(и)	Гуараните (Guaraníes) ; Червенобелите (Albirrojas)
Асоциация	ПФА (APF)
Треньор	Герардо Мартино
Най-много мачове	Карлос Гамара (110)
Най-много голове	Хосе Кардосо (25)
Стадион	Дефенсорес дел Чако
ФИФА код	PAR
Домакин	Гост
Класиране
Последно	28 (май 2008)
Най-високо	8 (март 2001)
Най-ниско	103 (май 1995)
Първи мач
	Парагвай 1:5 Аржентина ; (Асунсион, Парагвай; 11 март 1919)
Най-голяма победа
	Парагвай 7:0 Боливия ; (Рио де Жанейро, Бразилия; 30 април 1949)
Най-голяма загуба
	Аржентина 8:0 Парагвай ; (Сантяго, Чили; 20 октомври 1926)
Световно първенство по футбол
Участия	7 (първо през 1930)
Най-голям успех	Четвъртфинал – ; 2010
Копа Америка
Участия	32 (първо през 1921)
Най-голям успех	Шампион – 1953, 1979
Панамерикански игри
Участия	4 (първо през 1951)
Най-голям успех	5 място – 1951
	Национален отбор по футбол на Парагвай в Общомедия

Националният отбор по футбол на Парагвай представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Парагвайската футболната асоциация (ПФА). Парагвай има седем участия на световни първенства, като най-доброто постижение е участие на три осминафинала и един четвъртфинал – през 1986, 1998,2002, и четвъртфинала през 2010. На Копа Америка има 32 участия, като два пъти става шампион. На Олимпиадата в Атина 2004 отборът завоюва сребърните медали.

История

Първи години (1900 – 1930)

В първите години на 20 век считаният за основоположник на футбола в Парагвай нидерландец Уилям Паатс участва в основаването на първия парагвайски футболен клуб – Олимпия (Асунсион) през 1902 г. – и на Парагвайската футболна асоциация през 1906 г. Първият неофициален национален отбор е сформиран през 1910 г. за приятелски мач с аржентинския Херкулес (Кориентес), завършил при резултат 0:0.^[1] С годините пристигат все повече покани за приятелски мачове и ПФА решава да създаде официален национален отбор. За цветове на екипите са избрани цветовете на парагвайското знаме – фланелки на червени и бели райета и сини гащета. През 1919 г. Парагвай приема поканата да участва на Копа Америка през 1921 г. и организира няколко приятелски мача преди началото на турнира. Първият от тях е на 11 март 1919 г. срещу отбора на Аржентина (1:5). Той се счита за първия мач на парагвайския национален отбор. В първия си мач от турнира Парагвай побеждава носителя на трофея Уругвай с 2:1, а в крайна сметка финишира на четвърто място. През 1930 г. Парагвай участва на Световното първенство в Уругвай, но след загуба от САЩ и победа над Белгия не успява да прескочи груповата фаза.

Първи успехи (1930 – 1970)

Арсенио Ерико – без официален мач за Парагвай

Въпреки че не изиграва нито един официален мач за националния отбор, трябва да се спомене името на Арсенио Ерико. Той е считан за най-добрия парагвайски футболист на всички времена и записва името си в историята на аржентинския футбол като най-добрия голмайстор на аржентинското първенство, отбелязвайки 293 гола в 332 срещи. През 1933 и 1934 г. Ерико изиграва 26 неофициални приятелски мача за Парагвай, вкарвайки забележителните 56 гола.

След няколко добри изяви на Копа Америка, особено през 1947 и 1949, когато заема второто място, Парагвай участва на второто си Световно първенство – през 1950 в Бразилия. Червенобелите не успяват да излязат от групата си след 2:2 срещу Швеция и 0:2 срещу Италия.

Първият голям успех на Парагвай идва през 1953, когато печели Копа Америка без загубен мач. Гуараните побеждават Чили (3:0), Боливия (2:1) и Бразилия (2:1) и завършват наравно с Еквадор (0:0), домакините Перу (2:2) и Уругвай (2:2). Тъй като Парагвай и Бразилия имат по 8 точки, двата тима изиграват още един мач помежду си, в който Парагвай надделява с 3:2 и така печели първата си Копа Америка. Съставът на Парагвай в турнира е Алехандро Арсе, Милнер Аяла, Анхел Берни, Антонио Кабрера, Рубен Фернандес, Мануел Гавилан, Антонио Рамон Гомес, Иносенсио Гонсалес, Иренео Ермосия, Ериберто Ерера, Луис Лакаса, Викториано Легисамон, Пабло Леон, Робустиано Масиел, Доминго Мартинес, Дерлис Молинас, Рубен Носеда, Меланио Олмедо, Силвио Пароди, Карлос Адолфо Рикелме и Хуан Анхел Ромеро, а треньор е Мануел Флейтас Солич.^[2] По четири гола отбелязват Берни и Фернандес, три добавя Лопес, а по един – Ромеро, Леон и Галиван.

Следващото участие на Парагвай на Световно първенство е през 1958 в Швеция. Гуараните се класират за него след убедително представяне в квалификационната си група, включващо победа с 5:0 над Уругвай в решителния мач. Парагвай разполага с отлични нападатели в лицето на Хуан Агуеро, Хосе Пароди, Хуан Анхел Ромеро, Кайетано Ре и Флоренсио Амария и въпреки че вкарва по три гола на мач – 3:7 срещу Франция (Парагвай дори води с 3:2), 3:2 срещу Шотландия и 3:3 срещу Югославия – финишира на трето място в групата и отпада от турнира.

В следващите години по-забележителните успехи на Парагвай са второ (1963) и трето (1959) място на Копа Америка. За сметка на това Червенобелите дълго време не успяват да се класират на световно първенство.

Успехите продължават (1970 – 1990)

Въпреки липсата на успехи на световно равнище, на континентално ниво представянето на Парагвай утвърждава страната като една от водещите футболни сили. През 1979 г. Олимпия печели първата си от общо три Копа Либертадорес, същата година Гуараните печелят Копа Америка за втори път в историята си. Парагвай финишира на първо място в трета група на Копа Америка след две победи над Еквадор (2:1 като гост и 2:0 като домакин) и две равенства с Уругвай (2:2 и 0:0). На полуфинала надделява над Бразилия с общ резултат 4:3 (2:1 и 2:2), а на финала – и над Чили след три мача: Парагвай печели домакинството си с 3:0, губи гостуването с 0:1, а третият мач на неутрален терен в Аржентина не определя победител (0:0 след продължения) и затова Парагвай е обявен за шампион по правилото за общ резултат. Героите за Червенобелите са Исабелино Акоста, Освалдо Акино, Алехандрино Арсе, Алсидес Баес, Роберто Кабаняс, Кристин Еугенио Сибилс, Аресио Колман, Адалберто Ескобар, Хуан Карлос Еспинола, Роберто Еладио Хернандес, Педро Нелсон Флейтас, Алдо Флорентин, Еваристо Исаси, Карлос Алберто Киесе, Арсенио Меса, Еугенио Морел, Виктор Морел, Хувенсио Осорио, Геронимо Овелар, Роберто Паредес, Амадо Перес, Мариано Песоа, Хулио Сесар Ромеро (Ромерито), Хуан Рамон Сандовал, Алисио Солалинде, Фламинио Соса, Уго Талавера, Хуан Баутиста Торалес, Луис Ернесто Торес, Тито Вера, Енрико Атанасио Виялба и Хуан Мануел Виялба; треньор е Ранулфо Миранда.^[3] Голмайстори за Парагвай са Е. Морел (4), Ромерито (3), В. Морел и Талавера (2), Осорио и Солалинде (1).

След 28-годишно прекъсване Парагвай записва ново участие на световно първенство – през 1986 в Мексико. Отборът завършва на второ място в групата си след победа над Ирак (1:0) и ревенства с Мексико и Белгия (съответно 1:1 и 2:2). Така Парагвай за първи път в историята си стига до осминафинал на световно първенство, където обаче отборът е безпомощен срещу Англия (0:3).

Златното поколение (1990 – 2006)

За златно поколение в националния отбор на Парагвай се считат играчите от 90-те години на 20. век и първите години на 21 век. Към тях спадат Хосе Луис Чилаверт, Карлос Гавара, Селсо Аяла, Франсиско Арсе и Хосе Кардосо и др. Някои от тях стават известни на широката публика по време на олимпийския турнир по футбол в Барселона през 1992 г., когато парагвайският отбор стига до четвъртфинал. Те са в основата на успехите на Парагвай – след две неуспешни квалификационни кампании за Световните първенства през 1990 и 1994 г., Гуараните се класират на три поредни първенства. В квалификациите за СП 1998 Парагвай финишира на второ място след Аржентина. Отборът се класира за осминафиналите без загубен мач: две равенства 0:0 с България и Испания и победа над Нигерия с 3:1. Там Червенобелите губят от домакина и бъдещ шампион Франция с 0:1, след като французите отбелязват златен гол шест минути преди края на продълженията. Признание за класата на Парагвай е включването на Чилаверт и Гамара в идеалния отбор на първенството. През 2002 г. в Япония и Южна Корея Парагвай играе за трети път в историята си осминафинал (след 2:2 с Южна Африка, загуба от Испания с 1:3 и победа със същия резултат над Словения), но отново губи срещата в последните минути – този път от бъдещия вицишампион Германия с гол в 88-ата минута. На СП 2006 парагвайците не успяват да прескочат груповата фаза след две загуби с по 0:1 срещу Швеция и Англия и победа с 2:0 над Тринидад и Тобаго.

След 2006 година

След оттеглянето на играчи като Чилаверт, Гамара, Аяла, Арсе и др., бъдещето на отбора се гради около новото поколение футболисти, някои от които печелят сребърните медали на Олимпиадата в Атина през 2004 г. Звездите на сегашния отбор са Роке Санта Крус, Нелсон Валдес, Хулио Дос Сантос, Хосе Монтиел и Оскар Кардосо.

Представяне на големите форуми

Световни първенства

Година	Класиране	Мач.	Поб.*	Рав.**	Заг.*	Вк. г.***	Доп. г.***
1930	Групова фаза	2	1	0	1	1	3
1934	не участва	-	-	-	-	-	-
1938	не участва	-	-	-	-	-	-
1950	Групова фаза	2	0	1	1	2	4
1954	не се класира	-	-	-	-	-	-
1958	Групова фаза	3	1	1	1	9	12
1962	не се класира	-	-	-	-	-	-
1966	не се класира	-	-	-	-	-	-
1970	не се класира	-	-	-	-	-	-
1974	не се класира	-	-	-	-	-	-
1978	не се класира	-	-	-	-	-	-
1982	не се класира	-	-	-	-	-	-
1986	1/8 финал	4	1	2	1	4	6
1990	не се класира	-	-	-	-	-	-
1994	не се класира	-	-	-	-	-	-
1998	1/8 финал	4	1	2	1	3	2
2002	1/8 финал	4	1	1	2	6	7
2006	Групова фаза	3	1	0	2	2	2
2010	1/8 финал	5	1	3	1	3	2
2014	не се класира	-	-	-	-	-	-
2018	не се класира	-	-	-	-	-	-
2022	не се класира	-	-	-	-	-	-
2026	–––	-	-	-	-	-	-
2030	–––	-	-	-	-	-	-
2034	–––	-	-	-	-	-	-
Общо	8/22	27	7	10	10	30	38

* Включени са мачовете, определили победител след продължения

** Включени са мачовете, завършили с изпълнения на дузпи

*** Не са включени голове при изпълнението на дузпи

Участия на Копа Америка

Година	Класиране	Мач.	Поб.*	Рав.**	Заг.*	Вк. г.***	Доп. г.***
1916	не участва	-	-	-	-	-	-
1917	не участва	-	-	-	-	-	-
1919	не участва	-	-	-	-	-	-
1920	не участва	-	-	-	-	-	-
1921	1/2 финал	3	1	0	2	2	7
1922	Финал****	5	4	2	1	5	3
1923	1/2 финал	3	1	0	2	4	6
1924	1/2 финал	3	1	1	1	4	4
1925	1/2 финал	4	0	0	4	4	13
1926	1/2 финал	4	1	0	3	8	20
1927	отказва се	-	-	-	-	-	-
1929	Финал	3	2	0	1	9	4
1935	отказва се	-	-	-	-	-	-
1937	1/2 финал	5	2	0	3	8	16
1939	1/2 финал	4	2	0	2	9	8
1941	отказва се	-	-	-	-	-	-
1942	1/2 финал	6	2	2	2	11	10
1945	отказва се	-	-	-	-	-	-
1946	1/2 финал	5	2	1	2	8	8
1947	Финал	7	5	1	1	16	11
1949	Финал	7	6	0	1	21	6
1953	Шампион*****	7	4	2	1	14	8
1955	1/4 финал	5	1	1	3	7	14
1956	1/4 финал	5	0	2	3	3	8
1957	отказва се	-	-	-	-	-	-
1959	1/2 финал	6	3	0	3	12	12
1959	1/4 финал	4	0	1	3	6	11
1963	Финал	6	4	1	1	13	7
1967	1/2 финал	5	2	0	3	9	13
Без домакин 1975	Групова фаза******	4	1	1	2	5	5
Без домакин 1979	Шампион*******	9	4	4	1	13	7
Без домакин 1983	1/2 финал********	2	0	2	0	1	1
1987	Групова фаза	2	0	1	1	0	3
1989	1/2 финал	7	3	1	3	9	10
1991	Групова фаза	4	2	0	2	7	8
1993	1/4 финал	4	1	1	2	2	7
1995	1/4 финал	4	2	1	1	6	5
1997	1/4 финал	4	1	1	2	2	5
1999	1/4 финал	4	2	2	0	6	1
2001	Групова фаза	3	0	2	1	4	6
2004	1/4 финал	4	2	1	1	5	5
2007	1/4 финал	4	2	0	2	8	8
2011	1/2 финал	6	0	5	1	5	8
2015	1/2 финал	6	1	3	2	6	12
2016	Групова фаза	3	0	1	2	1	3
2019	1/4 финал	4	0	3	1	3	4
2021	1/4 финал	4	2	0	2	5	3
2024	предстои
Общо	38/47	174	64	42	70	261	300

* Включени са мачовете, определили победител след продължения

** Включени са мачовете, завършили с изпълнения на дузпи

*** Не са включени голове при изпълнението на дузпи

**** Уругвай, Бразилия и Парагвай завършват с еднакви показатели, но допълнителен мач за определяне на шампиона играят само Бразилия и Парагвай, защото Уругвай се оттегля поради лошото съдийство.

***** Парагвай и Бразилия завършват с еднакъв брой точки и играят допълнителен мач за определяне на шампиона.

****** Първенствата през 1975, 1979 и 1983 г. не се провеждат в една страна домакин, а на разменено гостуване.

******* На финала Парагвай и Чили си разменят по една победа и играят трети мач на неутрален терен, който завършва 0:0 след продължения и затова Парагвай е обявен за шампион по правилото за общ резултат.

******** Парагвай получава правото като действащ шампион да се включи направо в полуфиналите.

Почетни листи

До 12 юни 2018

Участия

#	Име	Период	Мача	Гола
1	Пауло да Силва	2000 – 2017	150	3
2	Хусто Виляр	1999 – 2018	120	0
3	Роке Санта Крус	1999 – 2016	112	32
4	Карлос Гамара	1993 – 2006	110	12
5	Кристиан Риверос	2005 –	101	16
6	Денис Каниса	1996 – 2010	100	1
7	Роберто Акуня	1993 – 2011	100	5
8	Селсо Аяла	1993 – 2003	85	6
9	Хосе Кардосо	1991 – 2006	82	25
10	Карлос Бонет	2002 – 2013	80	1

Голмайстори

#	Име	Период	Гола	Мача	Гола %
1	Роке Санта Крус	1999 – 2016	32	112	0.28
2	Хосе Кардосо	1991 – 2006	25	82	0.30
3	Кристиан Риверос	2005 –	16	101	0.16
4	Сатурнино Аруа	1969 – 1980	13	26	0.50
5	Хулио Сезар Ромеро	1979 – 1986	13	32	0.40
6	Нелсон Валдес	2004 –	13	77	0.17
7	Герардо Ривас	1921 – 1926	12	32	0.37
8	Карлос Гамара	1993 – 2006	12	110	0.10
9	Роберто Габаняс	1981 – 1993	11	28	0.39
10	Мигел Анхел Бенитес	1996 – 1999	11	29	0.38

Актуален състав

Списък на футболистите, получили повиквателни за мачове през 2008 г.

Име	Рождена дата	Мачове	Голове	Отбор	Последна повиквателна
Вратари
Алдо Бобадия	20 април 1976	55	0	Индепендиенте	18 юни 2008, Боливия, СК
Дерлис Гомес	2 ноември 1972	8	0	Насионал	18 юни 2008, Боливия, СК
Хусто Вияр	30 юни 1977	53	0	Реал Валядолид	15 юни 2008, Бразилия, СК
Хоел Саяс	17 септември 1977	1	0	Боливар	31 май 2008, Франция, П
Орасио Гонсалес	2 юли 1973	?	?	Либертад	27 май 2008, Япония, П
Защитници
Хулио Сесар Касерес	5 октомври 1979	38	2	Бока Хуниорс	18 юни 2008, Боливия, СК
Енрике Вера	10 март 1979	4	0	ЛДУ Кито	18 юни 2008, Боливия, СК
Хулио Мансур	22 юни 1981	4	0	ФК Пачука	18 юни 2008, Боливия, СК
Пауло да Силва	1 февруари 1980	53	3	Депортиво Толука	18 юни 2008, Боливия, СК
Аурелиано Торес	16 юни 1982	16	1	Сан Лоренсо	18 юни 2008, Боливия, СК
Клаудио Морел Родригес	2 февруари 1978	11	0	Бока Хуниорс	18 юни 2008, Боливия, СК
Хорхе Нунйес	22 януари 1978	22	1	Серо Портеньо	15 юни 2008, Бразилия, СК
Денис Каниса	29 август 1974	84	0	Олимпия	15 юни 2008, Бразилия, СК
Дарио Верон	26 юли 1979	17	0	УНАМ Пумас	15 юни 2008, Бразилия, СК
Педро Бенитес	23 март 1981	?	?	УАНЛ Тигрес	31 май 2008, Франция, П
Едгар Балбуена	10 ноември 1980	?	?	Либертад	27 май 2008, Япония, П
Делио Толедо	2 октомври 1976	31	4	Кайзериспор	26 март 2008, Южна Африка, П
Рейналдо Роман	23 март 1984	1	0	Спортиво Лукеньо	26 март 2008, Южна Африка, П
Маркос Касерес	5 май 1986	?	?	Расинг	6 февруари 2008, Хондурас, П
Енрике Меса	28 ноември 1985	1	0	Насионал	6 февруари 2008, Хондурас, П
Полузащитници
Виктор Касерес	25 март 1985	12	0	Либертад	18 юни 2008, Боливия, СК
Едгар Барето	15 юли 1984	34	2	Реджина	18 юни 2008, Боливия, СК
Едгар Даниел Гонсалес	4 октомври 1979	14	0	Естудиантес	18 юни 2008, Боливия, СК
Карлос Бонет	2 октомври 1977	46	1	Крус Асул	18 юни 2008, Боливия, СК
Кристиан Риверос	16 октомври 1982	19	1	Крус Асул	18 юни 2008, Боливия, СК
Джонатан Сантана	19 октомври 1981	10	0	Волфсбург	15 юни 2008, Бразилия, СК
Хулио дос Сантос	5 май 1983	23	5	Атлетико Паранаензе	31 май 2008, Франция, П
Доминго Салседо	9 ноември 1983	6	0	Коло Коло	31 май 2008, Франция, П
Серхио Акиньо	21 септември 1979	4	0	Либертад	31 май 2008, Франция, П
Карлос Паредес	16 юли 1976	74	10	Олимпия	31 май 2008, Франция, П
Хорхе Бритес	8 февруари 1981	1	0	Серо Портеньо	27 май 2008, Япония, П
Луис Касерес	16 април 1988	2	0	Серо Портеньо	27 май 2008, Япония, П
Освалдо Мартинес	8 април 1986	2	0	Либертад	27 май 2008, Япония, П
Родриго Бургос	21 юни 1989	1	0	Серо Портеньо	26 март 2008, Южна Африка, П
Нападетели
Салвадор Кабаняс	5 август 1980	30	5	Америка	18 юни 2008, Боливия, СК
Роке Санта Крус	16 август 1981	61	20	Блекбърн	18 юни 2008, Боливия, СК
Нелсон Валдес	28 ноември 1983	23	7	Борусия Дортмунд	18 юни 2008, Боливия, СК
Оскар Кардосо	20 май 1983	15	2	Бенфика	18 юни 2008, Боливия, СК
Пабло Себалос	4 март 1986	1	0	Крус Асул	18 юни 2008, Боливия, СК
Нелсон Куевас	10 януари 1980	41	6	Либертад	31 май 2008, Франция, П
Данте Лопес	16 август 1983	20	3	Либертад	31 май 2008, Франция, П
Марсело Естигабариа	21 септември 1987	3	0	Серо Портеньо	31 май 2008, Франция, П
Хулио Агилар	1 юли 1986	1	0	УАНЛ Тигрес	27 май 2008, Япония, П
Фабио Ескобар	15 февруари 1982	?	?	Насионал	27 май 2008, Япония, П
Кристиан Богадо	7 януари 1987	?	?	Естудиантес	27 май 2008, Япония, П
Хорхе Ачукаро	2 октомври 1977	5	1	ФК Атлас	26 март 2008, Южна Африка, П
Нелсон Ромеро	18 ноември 1984	?	?	Либертад	6 февруари 2008, Хондурас, П
Мануел Масиел	12 февруари 1984	1	0	Депортиво Толука	6 февруари 2008, Хондурас, П
Луис Паес	19 декември 1989	0	0	Спортинг	6 февруари 2008, Хондурас, П

Известни бивши играчи

Стадион

Основна статия: Естадио Дефенсорес дел Чако

Националният стадион на Парагвай се нарича Естадио Дефенсорес дел Чако (на испански: Estadio Defensores del Chaco) и се намира в столицата Асунсион Капацитетът му e 36 хил. зрители, а в миналото е събирал над 50 хил. Официалното му откриване е през 1917 г. Тогава стадионът се казва Естадио де Пуерто Сахония – на името на квартала, в който се намира. След като Уругвай печели златните медали на Олимпиадата през 1924 г., Парагвайската футболна асоциация решава да прекръсти стадиона на Уругвай, но по-късно е върнато старото му име. По време на Войната за Гран Чако между Парагвай и Боливия той служи като склад за муниции и за сборен пункт на войската. След войната стадионът е прекръстен на Дефенсорес дел Чако (Защитниците на Чако) в чест на парагвайските бойци, спечелили войната.

Мениджъри

Менажер	Период	Мача	Победи	Равни	Загуби	Голове	Победи %
Жерардо Мартино	2006 – 2011
Хуан Карлос Осорио	2018 – 2019

България – Парагвай

Парагвай и България са изиграли само един мач помежду си. Той е от група D на СП 1998 и завършва при резултат 0:0. Любопитен факт е, че вратарят на Парагвай Чилаверт изпълнява пряк свободен удар, спасен от Здравко Здравков, и по този начин става първият вратар, изпълнил пряк свободен удар на Световно първенство и малко не му достига да стане и първият вратар, отбелязал гол на Световно първенство.

Дата	Място	Събитие	Отбор	Резултат	Отбор	ФИФА
12.06.1998	Монпелие	СВ. П-ВО	България	0:0	Парагвай	ДА

Източници

Външни препратки

((es)) Официален сайт на Парагвайската футболна федерация

[1] Cien Años de Historia. Sudor, Lagrimas, Sangre, y Victoria. Primera Parte (1900 – 1930)

[2] RSSSF: Southamerican Championship 1953

[3] RSSSF: Southamerican Championship 1979

[1]

[2]

[3]